Жарки откровения (Част ІІ-ра на материала)
Въпрос: Ами ако ти се е случило така, че теб някой те напусне поради това, че друг е излъгал за нещо по твой адрес – тогава няма ли да си ядосана на човека, който е повярвал на една лъжа? Няма ли да кажеш нещо срещу такъв човек?
Отговор: Не, разбира се! Не бих искала да говоря срещу този човек, (нито даже срещу онзи, който е излъгал), защото това означава, да съм неблагодарна за нещата, който съм получила от моят другар (ако има нещо, което ми е давал). А и не само поради тази причина. По принцип, не се говори срещу хората, колкото и да са подли, (дори наистина да са извършили нещо лошо). Истинският дипломат, никога не би постъпил така. Истината е, че ако някой човек е излъгал за мен, и друг, му е повярвал, то тези хора, не са реализирали чистота и дипломатичност в отношението си към мен и в този случай, тези хора са се показали като неетични и неблагодарни за онова, което имат от мен – т.е. те имат проблем. Е, аз не бих искала да имат, но преди всичко, целя първо аз самата да нямам, т.е., целя аз да съм постъпила морално, (а ако въпроса стой така, както го поставяш, то очевидно, аз съм реализирала изцяло нравственост и етика; значи всичко е наред!).
Въпрос: Знаеш ли!? Според мен излиза, че ако някой е излъгал по отношение на друг, то той е извършил предателство. Предателство под някаква форма е извършил и онзи, който е повярвал на самата лъжа (особено ако той не е проверил, как в действителност стоят нещата). Мисля, че не бива човек да се оказва елементарен и да позволява да го лъжат (манипулират) по отношение на другите хора. Ти как смяташ? Ако е имало лъжа … какво?
Отговор: Това, което току що изрази е много точно. Браво! А иначе, смятам, че трябва да е имало причина, за да се каже самата лъжа.
Въпрос: И каква?
Отговор: Страх от нещо. Може би от някакъв вид превъзходство. Ревност от постиганите резултати от този, за когото е излъгано. Наивност, че като се извърши подобно неправомерно действие – (лъжа), с нещо ще се навреди на силата на този човек.
Въпрос: Ами, не му ли се наврежда така наистина? Все пак, проявена е злоба.
Отговор: Истината е, че при казана една лъжа (срещу някого), излиза, че това е опит да се сломи репутацията на една личност. Но, както се казва в ‘жълтите’ медии – и казаната лоша дума срещу някого, му прави добра реклама! Всъщност, това увеличава силата му – (така излиза по тази логика). А и относно репутацията … да не забравяме все пак, какво е казал Хемингуей: “Човек може да бъде разбит, но не и унищожен” т.е. да, може под някаква форма лъжата за малко да навреди, но … за малко! А понякога, не изобщо!
Според мен това лице, срещу което е излъгано, би трябвало да си остане положителен характер и да гледа да постига свойте си неща, да се радва на свойте си успехи, а хората нека си говорят. Както се казва (в народната поговорка): “Кучетата си лаят, но керванът си върви!” Т.е. защо да седиш и да се заяждаш с ‘кучетата’ и на тях да обръщаш внимание? Ти продължаваш напред и постигаш това, което трябва и което искаш. Няма какво да се бавиш по пътят си, за да отговаряш на заяжданията на някого. Да останеш дипломат, това е най – важното. Не бива да се обръща внимание на някой, който е искал да се обади като твой враг, които е показал враждебност!
Въпрос: Това, което каза сега, ми напомни на думите на Цветан Йордакиев: “Тези хора, които не могат да направят нещо, са завистливи. Яд ги е на успеха на другия” – и ти това имаше в пред вид, нали? Това са всъщност хората, които са враждебно настроени към другите.
Отговор: Да. Такива са хората, които са настроени враждебно към другите. Те очевидно са така настроени, поради факта, че не могат да постигнат определено нещо, което техните познати вече са реализирали.
Въпрос: А вярно ли е, че един човек остава до друг, само ако има изгода някаква от него и когато смята, че вече я няма, си тръгва от своят другар? Само поради не - изгода ли, един човек вече не е с друг?
Отговор: Не! Макар и изключително рядко, има благородни личности, които са до друг човек, за да му дадат те нещо, а не за да получават от него. Може и на тях нещо дребно понякога да им се подарява (от въпросният човек), но те не са до отсрещният с идеята, нещо да вземат от него, а преди всичко – те да дарят. Това е рядкост, но все пак, има такива благородни лица. Друго, за което се сещам е, че по – горе (по напред в интервюто), ние говорихме тъкмо за това – някой може да си тръгне от друг човек, ако например е повярвал на една лъжа, казана по негов адрес. Тогава, той може все още да има огромна изгода от приятелят си (и да желае да е до него), но пък, да е повярвал на някаква лъжа, изречена по отношение на това лице и в опита си, да демонстрира някаква наивна гордост, той да напусне другарят си, който всъщност (щом говорим за лъжа), нищо лошо не е направил, но излъганият, не знае това и просто ей така, понякога дори буквално от нищото, могат да се разделят някои хора. Което е тъжно, но се случва …
Въпрос: Заинтересова ме. Има ли как да отговориш още по - подробно на този въпрос?
Отговор: Човек може поради силно състояние на ревност или завист, поради своето его – състояние, да поиска да направи някаква (смешна) демонстрация и така да си тръгне от друг човек. Така става с “влюбените” - (казвам това в кавички, защото ако двойката се разделя, значи не е имало никаква истинска обич). Та, така става когато например едно момиче и момче са двойка, но примерно момичето е било обърнало внимание на друго момче - (не е задължително дори нещо да е станало между момичето и второто момче; просто момичето може да е подарило книга, писалка, аудио - касета или да се е усмихнало), тогава от его – съзнанието си, първото момче ревнува, че не е единствено и демонстративно напуска приятелката си. Има такива случаи, при които от нищо, ‘от мухата, слон се прави’. Това може да се случи не само между такава двойка. Става и между приятели в някаква компания например: в компаниите винаги има лидери или лидер. Живота в компанията се върти около лидера – какво е казал той, как той прави определено нещо – другите са се привлекли от лидера, защото са го харесали и му подражават. Лидера обаче, бидейки на пиедестал, поради това, че е нависоко, е уязвим. Той е цел за всеки в компанията. Всеки се опитва да бъде с него повече от другите и (така да се каже), повечето хора смятат, че те са единствените, най – харесваните от лидера, и когато научат, че няма как да са единствени, те ревнуват лидера и биха завидяли ако той е обърнал внимание на някои от другите хора. И ето я пак подобна ситуация като горната, при която някой с по – слаба вяра, може да напусне компанията демонстративно.
Има моменти, когато лидера е пожелан и сексуално (в повечето случай!) – това зависи, разбира се и от неговата визия, но наистина в компаниите, често лидерите стават обект на такива пожелавания. Това допълнително усложнява отношенията на всички, защото лидера не е длъжен да има сексуални отношения с всички, даже с никого! Той решава. А хората обичат да говорят, да разказват истории … и всеки един, при определени условия, може така да обърне (изопачи) обстоятелствата в своя полза, все едно е бил с лидера … Тогава, когато е имало (такава) лъжа, е тежко. Ако се е случило нещо между лидера и даден човек – има основания да се ревнува от останалите (когато научат за това), но ако е било лъжа … това е много неадекватно и неетично действие от страна на този, който дръзва да приписва несъстояли се събития, да разказва лъжи. Защото например лидера, може да не е харесвал въобще човека, който се е изкарал, че е имал отношения с него, и тогава няма за какво толкова този човек да се прави на ‘някакъв’ - ако той не е харесван от лидера, това, че ще разкаже на другите че е бил с него, (че ще излъже), няма да промени нещата – лидера няма изведнъж да започне да го харесва (сексуално); нещо повече – лидера ще се погнуси и по отношение.морално от лъжеца. Това е някаква непристойност. И изобщо, защо трябва да се разпространяват такива неща? Те не са точни и хубави. Те изкривяват събитията, както и погледа на слабоверниците, на по – лабилните, които могат да бъдат излъгани лесно. Ето точно тогава може да се случи така, че някакъв трети човек от тази компания, който е бил лесен в това да го изманипулират (и явно той от своя страна си е мислел, че е единствен любим за лидера), да прояви силна ревност и да се отдели демонстративно … но, както казват: “На сърдит Петко, празна му торбичка!” – тогава поради проявлението на егото на този човек, той вече не е до своят любим лидер или не е вече до всичките си приятели от компанията – значи, той губи! (Особено ако е имало наистина, как да получи нещо истинско от лидера и приятелите си).
Въпрос: Какво е станало с този човек?
Отговор: Подвел се е. Повярвал е на лъжата на онзи, който казва, че е имало нещо между него и лидера. Той е ревнувал лидера си от този човек (който е изрекъл лъжа), а другото, което е, на самият човек (който е разпространил лъжата), също му е и завидял, че е преживял определено нещо (и ако за това нещо е излъгано … става много неприятно за него – значи той се е излъгал още веднъж!). Т.е. тук има заблуда (и даже липса на себеуважение) - позволил си да те измамят, а освен това … защо трябва да се проявяват такива ниски чувства от рода на завист, ревност, омраза и злоба? Просто този човек е обречен – той от самото начало е избрал вместо да е в градивната енергия, да е в положение на деградация. Това ще го доведе до крах.
Е, ако такъв човек те напусне – няма какво да съжаляваш за него; той не ти е бил истински приятел – поне така показват делата му! Защото ако той вярва на лидера и лидера е бил идеал за него, поради свойте чисти качества, тогава той трябва да е непоклатим към лидера. Лидера е всичко за него. Ако не вярваш на лидера, за какво си отишъл при него? Значи не си му бил приятел. Само си искал да бъдеш такъв, да му подражаваш, но не си могъл. Ако поради определени обстоятелства, ти се изкривяваш (т.е. – си изкривиш ъгъла на гледане), значи не си устоял – обърнало те е едно малко камъче, една лъжа … А ако се сблъскаш с айсберг – какъв ще си тогава? Значи на теб, т.е. на този човек, не може да се има доверие – той не е истински приятел. По – добре да няма такъв човек близо до теб (до лидера), защото той може и на лидера да е дал много, но важното е това, което му е дал накрая, а в случаят именно – той е доказал, че на него не може да му се има доверие, не може да му се вярва! Той и много добро да е успявал да върши преди, с това, ако повярва на една лъжа – той е заличил всичко чисто – той не е останал верен на своят приятел и другар – (лидера), не е бил лоялен към него, позволил е да се замърси съзнанието му. И ако си е тръгнал тогава от компанията и при това демонстративно, то той демонстрира единствено неведението си; демонстрира нищожност.
Какво става с този човек ли? - Ами не е могло да стане! Не е могло да стане истинско приятелство с този човек. Не може сега да си с някого, после да не си. Ако е имало истински приятелски чувства, то те остават такива въпреки всичко (даже и това, за което са излъгали за лидера да е вярно, чувствата следва да останат, а при условие, че не е … тогава този човек съвсем е заблуден). Истината е, че последното, което такъв човек е дал на другарят си, е това, че е доказал, че не може да се разчита на него. Той е бил слаб и се е заблудил, останал е в състояние на неведение, нямал е себеуважение.
Въпрос: А какво значи, да си тръгне демонстративно?
Отговор: Например да демонстрира, че “вече е разбрал истината” и чрез някакво свое действие сега да осъжда приятелят си за това, “което той е направил” – (сложих това в кавички, защото /както уточнихме/, приятелят му, не е направил нищо лошо – за него само е било излъгано!).
Тръгващият си в тоя случай, демонстрира глупостта си, неведението си и незнанието си, но смята, че това е ‘знанието’, че това е ‘вярното’, което се е случило и че той вече ‘го е разбрал’ – не му е харесало ‘какво се е случило’ и напуска компанията. Всъщност той не знае, че е смешен, защото за него информацията, която е чул (от излъгалият човек), е истината, но се оказва, че това изобщо не е някаква истина, (а е само измама, лъжа). Но нещата стоят така, че това, което демонстрира (излъганият) при тръгването си, е незнанието си, защото той не е научил истина, а лъжа. Това го поставя в една наивна позиция спрямо лидера, спрямо цялата компания, спрямо света. Могъл е да провери нещата докрай и тогава да знае действителната, едната истина, но той не го е направил, а сега се перчи, че “знае истината”. Това само го обезсмисля като стойностна личност.
Освен това, ако той така демонстративно си тръгва, то той под някаква форма осъжда приятелят си, а кой е този, който може да съди? Не може да се съди така. Ако днес ти съдиш, утре теб ще те осъдят. А ако този, дето си тръгва, иска да е в ролята на съдя – нека да я приеме, но правилната – т.е. в този случай, не се изслушва само страната на обвинителя, а и на защитата. Когато си чул една лъжа, не бива веднага да я превръщаш в истина – първо провери и двете страни, и после сам прецени. Не можеш да се оставиш така, да ти втълпяват другите хора разни неща. Това е един вид проявена немърливост спрямо теб самият, липса на самоуважение. И изобщо, трябва да си много горд (и глупав), за да си помислиш, че ти сам можеш да осъдиш някого. Така обикновено правиш ако не си преценил добре нещата и ако сега се намираш в положение от което ти е добре – материално, финансово (например) и си спокоен за себе си, за животът си, но днес е едно – утре може да бъде друго и да се обърнат нещата. С лека ръка, махват само онези, които сега са в едно по – стабилно положение и са спокойни, но никое добро положение (съставено и базирано на временни събития), не е вечно. Винаги има обрат.
Истината е, че никога не бива да се излиза рязко срещу някого, даже и да си научил, че казаните лоши неща за него, са вярни. А в случай като този, за който си говорим – те не са, и това прави още по – неподходяща такава реакция спрямо приятел. Това е една неадекватна реакция. Това е прибързване. То те прави смешен и жалък в очите на тези, които знаят истината, защото така те са наясно, че ти си слаб, щом си позволил да те излъжат толкова лесно; и те прави смешен и в очите на онези, които са те излъгали, защото не си бил труден за манипулиране, и те знаят, че не си мислил адекватно, че си допуснал да те използват и подведат. Казано накратко – ти си глупак.
Въпрос: Защо не бива да се осъжда? Защо никога не бива да се излиза рязко срещу някого?
Отговор: Това е дълбоката мъдрост на Санатхана Дхарма – всичко да се потвърждава и нищо да не се отрича.
Никой човек, не може да съди друг човек; а ако първият смята, че другарят му е извършил нещо нередно, трябва не да бъде груб към него, като му наговори нечисти думи (и с това да изпита някакво ниско арогантно и подло задоволство); трябва ако е сигурен, че приятелят му е сгрешил, да му помогне отново да влезе в правият път.
Много е важна дипломатичността. Ако първата ти реакция е прибързана и веднага бързаш да осъдиш другарят си като демонстративно избълваш някакви празномислия, тогава с това, нищо не се постига. Само се задоволяваш на едно ниско ниво (това на сплетничеството) и толкова, но в това няма градация, издигане; няма дипломатичност. Какво, като можеш да бъдеш арогантен, (но пък, не си интелигентен)? Това е лесно. Може го всеки. Направи нещо много по – силно. Първо разбери самата истина; а след това, ако толкова се е случило нещо нередно – помогни да стане редно и всичко да се оправи и изчисти. Да си тръгнеш или да наговориш празнословия, е най – лесно, както и да демонстрираш поведение на низост и неадекватност. Никога не се осъжда (не бива да се осъжда другар), защото, ето че даже и при тази ситуация, за която си говорим – осъден е чистият човек, добрият човек. Защо някой смята, че може да бъде съдник? Достоен съдник е единствено Съвестта. Човек не може да бъде, защото той не умее да вижда надалеч, субективен е, слаб е. Обикновеният човек може да бъде подведен, за това не е той този, който има правото да съди който и да е.
Въпрос: А какъв е човекът, който казва лоши неща - да речем, който лъже, който клюкарства например за другите?
Отговор: Клюката е едно от десетте недобродетелни действия, описани в Йога и Будизма. Това е от недобродетелните действия на речта – действие на сплетничеството. Наказва се изключително тежко от кармата. Толкова за самото действие. А относно човекът, който го извършва (който казва клюки, лъжи, лоши неща за другите) … ами … Човек, който говори лошо за друг, сам е лош човек. “Ако си чул от клюката и я повториш дори една секунда, дали е трябвало изобщо да се раждаш?” се пее в песента на Емил Димитров “Ако си дал”.
Въпрос: А кога (как) човек би могъл да вижда надалеч и да прозира нещата правилно, за да не се заблуждава повече?
Отговор: Ако медитира, ако има чиста Духовна практика или поне ако се научи да бъде обективен, тогава той няма да е късоглед и да извършва прибързани действия, от които по – късно да съжалява.
Въпрос: Всъщност ако кажем, че човека, който е бил подведен и е повярвал на една лъжа за своят приятел, се е занимавал с Йога … какво тогава?
Отговор: Еми значи, толкова и се е занимавал! Излиза, че явно само е бил почитател на Йога, на Духа (ако мога така да се изразя!), но не е бил много по самите практики. Очевидно повечето му неща, са били на теория. Той ако е истински практикуващ, най – малкото би проверил това, което му е казано за другарят му, дали е вярно. И после – би се държал достойно, на ниво, а не да демонстрира публично несъгласие чрез арогантност.
Всъщност, ако е имал докосване до Йога (макар и явно с една непостоянна, слаба и нередовна практика), щом става така, че прави такива неща, това някак показва, че е много слаб и чрез действията си (ако са му такива), той се отделя от Йога, от моралното.
Въпрос: Да, така е. Ами ако на всичкото отгоре се оказва, че именно лидера, (неговият приятел, за когото е повярвал в лъжа), е бил под някаква форма водачът в живота му за пътят на Йога (макар и както стана ясно, той да не е практикувал усърдно, но въпреки всичко – правил е и той нещо мъничко като практика) … тогава? Май става страшно …
Отговор: Тогава се оказва, че ако е повярвал на лъжа именно за лидерът си (и лидерът е истински чист човек), то той е извършил тежко действие спрямо Свещен човек. Това е много строго наказуемо от кармата. Тогава наистина този човек, който е така слабоверен, се отделя съвсем от Йога. Под някаква форма излиза, че този човек се връща обратно, върви, но назад, за него няма градация. Отказал ли се е от Свещеният човек и избрал ли си подлят, който лъже, тогава ти се отказваш от Йога, защото не си приложил двете първи стъпки от интегралната стълбица на Йога, а именно – яма и нияма. Така, че тук не ми остава нищо друго, освен да цитирам следното: “Тежък е Великият път и малцина са онези, които го извървяват докрай, но голям виновник е този, който след като се е обвързал с пътя на Йога, се отказва и се връща обратно!” – (Махабхарата). Излиза тогава, че си имал пред себе си нещо наистина голямо, но поради слабост в характерът си, избираш малкото, незначимото – имаш Божественото, а приемаш отровата. “Когато Аз идвам в този свят, Аз предлагам на хората Божествен нектар, но те винаги избират отровата.” – (Бабаджи). Обикновено заради нещо малко, човек губи нещо много голямо!
Въпрос: А какво е в основата на това, да избере някой отровата? Какво е избрал той?
Отговор: Обикновено … най – често нещата се коренят в … секс – това е в основата на всичко. Направеното обикновено е заради секс. Такъв човек, преди всичко е в сексуалната енергия и тя го кара да греши така; а в основата на резките си действия към приятелят си, той е проявил ревност.
Въпрос: Да, но този човек е бил подведен, изигран, излъган и дори, и заради ревност да е (след като са му разказали нещо по адрес на неговият другар), той се съмнява в приятелят си (по чиито адрес е говорено, пък било то и лъжи). Той виновен ли е за това, че се съмнява?
Отговор: Той е длъжен заради самият себе си, (за да не бъде разиграван от никого), да провери казаните думи, дали са истина или не; и от уважение към своят приятел – също е длъжен да проветри нещата как са. Това значи да реализира самоуважение и уважение към другарят си – просто е; едно нормално и просто морално отношение. Ако не е проверил как стоят нещата, е виновен пред себе си и пред приятелят си. Това първо. И второ … сещам се за следното: “Ако ти си дошъл, за да се съмняваш, Аз ще ти дам съмнение. Но ако ти си при Мен, за да търсиш Божествената любов, то Аз ще ти дам много повече вяра, отколкото някога си предполагал.” – (Бабаджи). С този цитат искам да кажа, че човек вижда в другият това, което иска да види; толкова, колкото е готов да види. Ако е израснал достатъчно, за да съзре в лидера, в приятелят си истинското му Духовно лице, то той ще го види. Ако не е израснал и се съмнява – съмнение и ще получи.
Въпрос: Значи, на всекиму според вярата му! Е! Сега ще кажа нещо дълго, но искам да го кажа като обобщение, заради чутото до тук от теб. Това, което ще кажа, разбира се, го знам от теб, за това и ще си позволя така смело да обобщя всичко. Знаеш ли, че казаното до тук, много ми заприлича на притчата за [сеячът и Словото], която е записана в Новият Завет от Лука? - (Лука 8:4 – 8:15). Цитирам:
“Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.
А друго падна на канарата; и щом поникна, изсъхна, защото нямаше влага.
Друго пък падна сред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха.
А друго падна на добра земя и, като порасна, даде стократен плод.
…
Семето е Божието Слово.
А посятото край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда Дяволът и отнема Словото от сърцата им, да не би да повярват и да се спасят.
Падналото на канарата са тия, които когато чуят, приемат Словото с радост; но те като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.
Падналото сред тръни са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства, и житейски удоволствия, а не дават узрял плод.
А посятото на добрата земя са тия, които като чуят Словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.” – Сега като цитирах това, с него искам да кажа, че според мен, ако един човек е вярвал в нещо (и това нещо е наистина чисто и нравствено), а сетне става така, че поради някакви външни причини, той се обърне срещу това, в което е вярвал (а това нещо си е все същото - моралното, добродетелното), то като че се оказва, че горецитираната притча от Евангелието на Лука, много влиза в сила. Защо!? Защото излиза, че този човек отначало е слушал Словото и това Слово му е харесвало; той се е радвал на онова, което е чул и разбрал, но сетне идват (тръните) – хора, които чрез лъжата си заглушават силата на Словото за този човек. И знаеш ли какво? Това е една много тъжна история. Лошо е да стане така, че някого да го подведат до степен, в която той чак ще излезе от пътят на смислените дела.
Отговор: Да … ще бъде тъжно за него … Така ще се случи … така ще бъде!
Въпрос: Какво каза!? Какво ще бъде? … Лора!? … Нотката, с която го произнесе това … Това да не е нещо, което ще стане с някого, когото познавам? Защото така прозвуча … Лора!?
Отговор: Е … това ще … това се случва често с хората.
Въпрос: Стори ми се, че имаше нещо в пред вид. Така ми прозвуча някак.
Отговор: За сега, нищо не съм казала. Дано да … не става така с никого!
Въпрос: Да не се отнася това пък, до твой познат? Лъгали ли са за теб? Т.е. питам, дали някой човек е разказвал на други хора, че ти си правила неща, които ти не си?
Отговор: А! За мен, за много други като мен … В живота на всекиго има понякога хора, които разказват на другите (за своя угода), че си извършвал неща, които въобще не си. В живота на всекиго има поне по една такава история. Дори, когато сестра ти счупи вазата в къщи и после каже на родителите ти, че ти си я счупил – това е пак същото. Иначе … ясно ми е, че и аз един ден ще чуя за себе си, че съм ръководила дела и събития, на който въобще не съм присъствала … че ще ‘сложат думи в устата ми’ – т.е. че ще ‘съм’ казала неща, които никога не съм казвала; че ще бъдат изопачени мой думи точно от обратният смисъл, който аз съм им приложила … но е нормално така да се прави от обикновените хора, към някой Духовно практикуващ, който успява в нещо.
Въпрос: Какво биха излъгали за теб? За секс например, може ли да е? За какво?
Отговор: Със секса се спекулира често и основно при много успяващи и известни хора.
Въпрос: Е! Значи няма проблем (ако приложат такава лъжа за теб, например)! Защото който те познава истински, не би се хванал на такива мними случки. Пък и на други …
Отговор: … Да, който ме познава истински, би бил на ясно с нещата.
Въпрос: А ако някой се подведе?
Отговор: Значи не ме е познавал. Значи нищо не е бил разбрал и научил за мен.
Въпрос: Кога един човек лъже хората за нещо, по отношение на друг човек?
Отговор: Такива неща винаги стават от някакъв вид съперничество. Постъпваш така незряло в яда си (ако си елементарен и обикновен човек), когато виждаш, че някой те превъзхожда и ти си му завидял за неговият успех и ревнуваш за нещо, което той има или постига, за начин, по който изглежда, за делата му, за хубавите неща, които той реализира. Когато някой превъзхожда друг, вторият се чувства точно така - като втори; (тук се сещам за девизът на капиталиста: “Отвратително е да си втори!”), та в тоя смисъл, никой не иска друг да е пред него и … стават тези неща.
Това всичкото малко или много, не са постъпки на зрял човек от страна на тази личност, която би ги направила. Това не са постъпки на интелигентен човек и са някак детинщини и неща наивни, които се правят само ако вече не знаеш какво друго да измислиш, за да спечелиш нещо по лесен начин. Лъжата винаги е най – лесният път! Тя носи бързият успех … но … за малко! И дори и за по – дълго да е, това е един мимолетен илюзорен успех. Истината дори след много, много време, винаги идва и този, който е прав (чист, честен), си остава такъв за вечността.
Въпрос: Ще задълбая в темата. Какъв е човека, който без морално подкрепена причина (например заради една лъжа), изведнъж напуска свой приятел?Имам в пред вид, ако например се е случило така, че някой човек е изпитал силна ревност и завист към друг (или пък от някакъв вид страх), решава да разпространи лъжлива информация за този, на когото е завидял, а третото лице, което е чуло т.н. “истина”, се отдръпне от приятелят си за когото е говорено - (т.е. да се отдръпне от общият познат на слушащият лъже-информацията и казващият същата), ти как реагираш и как приемаш такъв “приятел”?
Отговор: Приемам го вътрешно като аз самата му оставам вярна, както и преди това, но не го приемам външно, за да му е за урок. Ако той се е оказал толкова лабилен, че от просто чути думи, да се отдръпне от другарят си (в случаят, както зададе въпроса - от мен), значи този човек чрез действието си, сам показва, че има ниска стойност. Задължително е ако чак пък толкова му се стори, че разпространителят на лъже-информацията, казва нещо вярно, да се опита да разбере сам истината; т.е. да провери какво ще му бъде казано и от друга(та) страна, и тогава сам (и напълно обективно) той да прецени кое е вярно и кое – не. Ако един човек се оказва толкова слабоверен и ей така се ‘връзва’ на думите на другите (за приятелят си), значи такъв човек е слабохарактерен и е по – добре да го нямаш до себе си. За какво ти е? Та на него, не може да му се има доверие. Той може да е направил страшно много и например да е давал много до този момент на другарят си, но ако извърши подобно нещо, то всичките му добри дела до момента, за миг са заличени. И не защото получилият даровете от него би забравил за тях, а защото тази лабилната личност, сама е затрила делата си, добрите дела правени по – рано.
Въпрос: Ами да! Тъжна работа! Би ли обобщила сега накратко още веднъж, какъв е човека, който решава да се отдръпне от приятелят си по такива несъстоятелни причини? Мен много ме заинтригува тоя въпрос … извинявай, че задълбавам, но темата стана доста интересна!
Отговор: Човек, който решава да се отдръпне от своят другар изведнъж (без неговият приятел да му е направил каквото и да е, и в случай, че той – /другарят му/, си е все същата чиста нравствена личност), това е всъщност човек, който сам си противоречи, защото като се отдръпва от приятелят си, той отрича нещо, което до вчера е приемал; и след като и вчера и днес, неговият приятел си е останал верен на едни морални и чисти принципи, значи не той (не приятелят му) има проблем, а този, който се е отдръпнал – той не е устоял, той се е поддал на това да го манипулират (излъжат), той се оказва слабият – (повярвал е на лъжа). Този човек сигурно е давал много преди това на своят приятел, но го заличава напълно (както вече казах) ако постъпи така. Това е неразумна постъпка. Говори за слабост в характера. Значи тази личност, подлежи на манипулация, могат да я изиграят, не е особено интелигентна. Наистина е по – добре, да нямаш такъв приятел.
Въпрос: Далече от такива, а!?
Отговор: Ти го казваш! Може би с подобна постъпка (да напусне другарят си, истинският си приятел), наистина този човек иска нещо да демонстрира – (глупава) гордост, разбира се! Но тя ще му изиграе лоша шега, защото неговият истински приятел, си остава негов истински приятел, а онзи, който е имал наглостта да излъже за нравственият човек и който остава до слабохарактерният човек, (който сега е предмет на нашият разговор), ще изиграе и на него лоша шега – един ден, ще излъже другите хора и за него, ще им разкаже отново нещо измислено … тогава слабохарактерният човек ще се сети за своят бивш другар, изграден от нравствени принципи и ще иска да се върне към него … но ще му бъде трудно да го направи, защото е бил прибързал с дръзката си нагла гордост и е отхвърлил с лека ръка един истински добър човек.
Въпрос: Ти би ли приела обратно такъв човек до себе си?
Отговор: Ако съм имала такъв човек до себе си и той е постъпил така с мен, с радост не бих го приела, защото той се е оказал предател! Но, както вече уточних – не бих го приела външно; иначе аз вътрешно съм си пак неговият приятел и съм му вярна, както съм била винаги; (той е бил този, който е имал объркване и се е подвел). А защо, няма да го приема външно? - Може той да ми е дал наистина страшно много, но ако е постъпил така, то той, когато по неправомерни причини се е отдръпнал от мен, ми е оставил най – много от всичко, което съм получила от него до този момент – (имам в пред вид, че ми е оставил най – много в мига, когато се е случило оттеглянето му от мен, поради това, че някой го е излъгал за мен и той е повярвал); тогава той ми е дал най – много, защото ми е доказал, че аз не мога да му вярвам. Наистина в такъв момент, ми е дал най – много – когато в миг на трудност, ми е показал какъв е. А ако постъпката му е такава, (за каквато си говорим), чрез нея, той ми показва, че е слабоверен, низък, нищожен, доказва, че не може да се разчита на него. Той е слаб пред Морала, пред Бог.
Иначе,аз приемам всичко и всички за мой Учители. Приемам и този човек за такъв и с постъпката си, той ме е научил, че външно аз трябва да страня от него. Вътрешно съм с него и съм му все така предана, но отвън няма да му дам повече близостта си.
Жарки откровения (Част ІІІ-та на материала)
Въпрос: Добре. Обаче ако обърнем нещата така, че положително настроените хора, винаги прощават … какво тогава? Няма ли да го допуснеш?
Отговор: Аз не съм такъв характер, че да се сърдя на някого, за каквото и да е, така че след като не съм се сърдила, аз няма за какво да прощавам. И ако категоризираш хората на положителни и отрицателни, то излиза, според въпроса ти, че аз съм свръх – положителна. Така излиза.
Питаш ме, няма ли да допусна пак близо до себе си, човекът, който е повярвал на лъжата? - Няма да бъда мека (външно) към един предател. … … … ако той наистина се разкае искрено за постъпката си, мога само да го поздравявам с “Добър ден!” и “Здравей!” след време, когато го срещна, но той ще бъде завинаги дистанциран от близостта ми (от моят по – личен свят). Възможно е ако преценя и да му помагам аз, когато е в нужда, … … … но аз самата, няма да разчитам на този човек (защото, както казах по – горе, този човек, ми е дал накрая най – много: показал ми е, че не бива да му вярвам; да не забравяме народната мъдрост, която гласи: “Където е текло, пак ще тече!”).
Всъщност (уточнявам отново), истината е, че ако някой постъпи по подобен начин с мен, аз никога не бих му се разсърдила, защото аз не се сърдя на хората. Единственото, което би се случило в такъв момент е това, че без аз да съм направила каквото и да е, този човек (както е според народната поговорка), “сам ще си е отрязал клона, на който седи” – т.е. той сам би нарушил отношението си с мен (очевидно отричайки свойте собствени принципи, защото ме е приемал до преди миг, такава чиста, каквато съм била, и днес, аз с нищо не съм се променяла, а щом не съм се променяла, не аз си противореча, а този човек го прави; аз съм си все същата личност … но той, поради груба своя грешка и очевидно недоразумение, сега е изменил ъгъла си на гледане към мен), а аз (както излиза), никога не съм се карала с него (и не съм преставала да го виждам по един и същи начин; той сега е ‘сменил очите си’ към мен). Или, както става ясно, аз си оставам през цялото време положителен характер и истината е, че не бива да се задава за мен въпроса, ‘дали аз бих простила на човек, (който е поругал собствените си принципи по описаният горе начин и отдалечил се от мен)?’. Защо следва за мен, да има питане за такова нещо? Пред мен самата не стой такова питане, защото аз не съм била обидена и следователно, аз няма за какво да прощавам. Т.е. ако ще има питане, ‘дали аз бих проявила подобно (положително) качество (като това - да простя)?’, аз ще кажа нещо друго – при мен положителното дело идва още по – отдалече, а именно от там, че аз въобще не съм била обиждана и следователно … за какво да прощавам?
Въпрос: А защо не си била обидена, след като са ти причинили (или ако биха ти причинили) такова нещо?
Отговор: Знаела съм още от преди това, че не бива да вярвам на този човек, (който днес са го излъгали за мен) и когато той е постъпил по подобен начин (да повярва на лъжата), той само ми е потвърдил, че онова, което съм знаела за него, е така; и също, той ми е дал страшно много – доказал ми е, че аз не съм се била объркала в преценката си за него и съм усетила добре, колко той струва - (как би постъпил, дойде ли изпитание(то). Просто чрез това, което е направил (би направил) този човек, той е загубил (би загубил) близостта ми. А аз винаги съм знаела какъв е той, но нарочно (от състрадание) отначало съм го била допуснала по – близо до себе си – (разбира се, може би след като съм размишлявала /да кажем/ 3-ри години, дали да се срещна с него, но съм решила накрая, да се срещнем). Това съм била направила, поради лични причини – искала съм (трябвало е) нещо да му дам; нещо, което не е могъл да му предаде никой друг …
Въпрос: Удивително! И един вид, ти си се жертвала! Е, значи ти още от преди си била на ясно, че не бива да се разчита на този човек?
Отговор: Да! Но през цялото време, ми се е искало това да не е така. Искало ми се е, този човек да е много по – извисен (имам в пред вид, да не е така слаб и безхарактерен, дойде ли изпитание(то), защото истината е, че в него има нещо друго много добро; и защото и това, което (ще) ми е оставил самият човек, също няма да е незначително; то ще е много, страшно много! Чрез него, аз ще съм помогнала пък на други хора! И така …
Въпрос: Аа! Прозвуча така, сякаш … има такъв човек! А!?
Отговор: Е … има всякакви хора.
Въпрос: Да, но … звучеше все едно, че говориш за някого; все едно, че в ума си имаш в пред вид някого. Със сигурност, така го усетих по интонацията ти.
Отговор: Не е важно сега, какво съм си мислила. Аз акцентирах върху това, че човекът като цяло, е бил добър и че в него е имало като цяло, нещо добро! Това запомни за него!
Въпрос: А-ха! Бил – значи го има! Има такъв! Не говорим хипотетично! Този човек … Бил е добър, преди да прояви слабост и да се излъже. Бил е добър, когато те е чувал и следвал; когато и той ти е помагал. Но е било временно, за малко, защото човекът е със слаб характер – така излиза. Излиза, че може даването му да е било искрено и от сърце, но е било временно, защото в едни – по – задълбочени отношения, той не се е оказал лоялен към теб и не ти е дал най – важното – вярност; а като е повярвал в лъжа за теб, той е продал честта си, изтръгнал е душата си. Ще бъде лошо за него, когато се срещне със Съвестта си и когатокармата даде следствията си.
А ако човека (отнася се за всеки), е със слаб характер, то той не би могъл да издържи дълго да е до теб, защото при теб има желязна дисциплина и се работи здраво, нали така?
Отговор: Да, става на въпрос за силата му да устой на това, да е безупречен и истински дисциплиниран. Такива са хората до мен! Ако този човек се поддава на ниските си страсти и предпочита тях, пред това да е градивна творческа личност, тогава отпада сам от моят свят и не може да е до мен. Той сам се отлъчва (би се отлъчил). Не бих искала да се случи всичкото това с него, но …
Въпрос: Е … сега пък говориш в бъдеще време … значи не е станало нищо с никого! Просто има (има ли?) вероятност това да се случи с някой твой познат?
Отговор: В живота на човек, има много вероятности!
Въпрос: Ах! Измъкна се от отговор! Но … добре … кажи … тогава, защо изобщо първоначално, ти си го била допуснала (би допуснала) по – близко до себе си този човек? Очевидно, ти си знаела (щом човекът прояви в голяма степен слабостите си), как биха приключили отношенията ви – защо си ги имала (би ги имала) с такъв човек, който (както стана ясно), не би искала в действителност (външно) да стой до теб, щом е повярвал (би повярвал) на една лъжа (и би стоял единствено в сърцето ти, но с надеждата, един ден да е достоен да застане и външно до теб вече завинаги, а не за малко)? Защо отначало, ти въобще си дала на този човек близостта си?
Отговор: Защо Исус е имал отношения с Юда, след като е знаел как ще завърши връзката им? Защо!? … Аз вече под някаква форма, ти отговорих на твоят въпрос: защото, преди да се е случило (преди да се случи) това с лъжата и предателството, този човек е трябвало (трябва) да получи нещо от мен, което е можело (може) да стане само ако човека е близко до мен - (имам в пред вид, отначало поне за малко – външно, физически да е до мен).
Въпрос: Ама че сравнение с Исус и Юда, удари! … Отново уникална! … Ама после, ако този човек е направил всичките тези глупости … той така не е ли поругал (няма ли да поругае) това, което е бил получил (което ще получи) преди от теб? Полученото от теб е Свещено!
Отговор: Поругал е самият себе си. Не мен. Аз каквото оставя някому, остава завинаги. Ако не беше така, нямаше да направя толкова много неща за елементарни хора - (не помагам само на напреднали, а и на обикновени хора). Не, че искам да нарека този човек елементарен, но … Аз съм направила всичкото това за човека, за когото си говорим (или по – точно, бих го направила, ще го направя!), защото съм знаела, че един ден това, което оставям днес, ще проработи и ще му помогне да се промени към по – добро. Исус по същата причина е дал близостта си на Юда!
Въпрос: Уау! Така е. Така е. Of course. А сега … еми, обсъдихме човека, дето не може да преценява истинските неща; а сега да видим гледната ти точка за онзи, който е излъгал за теб, който е излъгал за някой приятел. Защо е излъгал? Защото от нещо се е уплашил, завидял е или е изревнувал, или заради всичкото това на куп?
Отговор: Той е завидял за това, което е изревнувал и се изплашил от онова, за което е завидял. Тогава е действал така (с лъжа). Значи и трите, за които ме попита – всичко на куп.
Въпрос: Уау, че го каза! … Е, много низък трябва да е един такъв човек, за да постъпи по този начин.
Отговор: Може би е по – добре да не го обсъждаме. Искаш да говорим за човек, който е излъгал. Ами лъжата си е лъжа. За човек, който си я позволява, по – добре е почтените да не говорят.
А има и нещо друго – това да се лъже за някого, на мен лично, ми звучи някак детинско, наивно … ако не си могъл да постигнеш резултат с други (честни, чисти) методи, използваш такива. Това показва липса на сила. Ще даде само временно преимущество. Истината рано или късно, ще се открие. Тя дори и късно да е, но идва!
Въпрос: Е! Този човек е лукав, за да седи до слабохарактерният си другар и да го лъже най – нагло (да казва неетични неща по адрес морална личност). Той е лукав лицемерен страхливец!
Отговор: Лоша комбинация нареди за него! По – добре е все пак, да не казваш нищо. Всичко е достатъчно ясно от само себе си.
Въпрос: Но, вярна е тази комбинация. А?
Отговор: Ти така го определяш!
Въпрос: А … ти!?
Отговор: (!Мълчание).
Въпрос: А той – (човекът, който е излъгал), дали е направил всичките си грешки от глупостта, че все пак някак е бил (например) в капана на ревнива жена? Примерно! Например, той пък на свой ред, да е постъпил така, защото е манипулиран от друга личност – да кажем: завистлива, ревнива, грозна, черна жена – може ли да е така? – (Питам това, защото един мъж както се знае, прави обикновено най – големите си грешки и глупости, заради някоя зла жена).
Отговор: Винаги има жена.
Въпрос: Значи и сега има?! Би имало! А тук в случаят, каква е жената? Сигурно е доста зла, и така се е сопнала на страхливеца, че той от паника е постъпил (би постъпил) по този начин?
Отговор: Няма да я именувам и определям. Но със сигурност, тя познава този, за когото са излъгали и ревнува страшно много за успехите му; завижда за всичко.
Въпрос: И тая си я бива! Значи имаме човекът, дето лесно го манипулират; лицемерният страхливец, който е манипулирал слабохарактерният си другар; и накрая една ревнива жена, която стой зад гърба на манипулатора – така излиза!
Отговор: Винаги има верига! Но тия епитети, не ги поставяй така рязко.
Въпрос: О-хо! А ти как би определила тримата? Като ‘тримата глупаци’ ли?
Отговор: Няма да ги именувам! Като нещо, което по – добре да не бъде именувано. А колкото до тримата глупаци (на Д. Донев), те са забавни, симпатични, иронично тъпи и в личицата – по Живково оприличени. Но за тримата души, за които говорим в интервюто, няма да давам име.
Въпрос: Защо? Именувай ги! Интересува ме, как ще ги именуваш, особено ако това са хора, които са се занимавали (поне частично) с Духовни практики!
Отговор: Ако те са се занимавали с такива практики, значи не са били достигнали до никакво задълбочено ниво. Явно само са искали да бъдат това, което са опитвали да бъдат и колкото и да е изглеждало, че поне малко са напреднали, те не са! Те са се насилвали да правят практиките (ако говорим за практикували хора) и не са били постигали съответното състояние (на чистота), щом чрез собствените си постъпки, са се отлъчили от това състояние. Може би просто са били почитатели (както се изказах по – горе) на това изчистено състояние - (Духовното), но не са го владеели!
Въпрос: Какво се е случило (би се случило) с тези хора? Те очевидно лоша карма са натрупали ако са участвали в такова сплетничество спрямо Свещено лице. Те не са ли (не биха ли били) един вид в кармичен затвор?
Отговор: Да … за съжаление.
Въпрос: И какво … как ще се освободят?
Отговор: Свободата ще дойде, след като бъде чута Съвестта и се получи покъртителен разговор с Нея; след момента на Покаяние … едва тогава.
Свободата за тези хора, ще я има след Апокалипсиса; имам в пред вид, след разговорът им със Съвестта и признанието им, че са сгрешили жестоко - (“Апокалипсис” на гръцки е “Откровение”).
Въпрос: Ау! Да. Ясно. Има много да се извиняват …
Отговор: Виж … ако това се е случило например с хора около мен – (т.е. когато се случи), аз няма да искам да се говори за него. Защо му е на човек да се връща назад и да обсъжда такова нещо – прилича ми на някакъв вид самосъжаление. Питай за нещата напред … къде се задълба? Тук стана много задълбочено всичко. Получи се разказ, при който страстта се е превърнала в омраза; вярата – в предателство; истината – в измама. Ти искаше самата тема да е отнесена към въпроса за приятелството, но това, за което ме питаш, много задълба в една особена посока …
… … …
Въпрос: Ти за това ли, нито би се разсърдила на излъгалият за теб, нито на ревнивата му приятелка, нито на повярвалият на лъжата, нито на никого (ако един ден, ти се случи такова нещо)?
Отговор: За това, разбира се. Аз си имам свой път и си вървя по него. Който с мен – с мен! Ако ще постъпват така необмислено и подло, защо има аз да съжалявам за такива хора? И да им се сърдя? Вместо да им се сърдя, защо да не се радвам на още един свой успех!? И защо да не продължа своят светъл път?! Не мога да се концентрирам върху подобни хора. Обичам да си вървя по моят път! Там всичко е толкова хармонично, толкова точно и хубаво! Аз насочвам вниманието си именно върху това!
Въпрос: Невероятна си! Наистина. Нито капка агресия! Но пак по твоята логика излиза, че този, дето е излъгал за теб, както и приятелката му (която явно го задържа на сила чрез вкопчване), а също и онзи, дето е бил излъган, като са участвали в цялата тази неморалност, всъщност те не са били градивни; те от самото начало са били губещи, защото (както излиза по твойте думи) губещ е този, който вместо сам да работи за себе си, е тръгнал да злослови против другите и да изпълнява неправомерни действия срещу тях.
Отговор: Да, това е губещият човек и ако от самото начало си бил в такава позиция, то ти не си вървял напред. С това само, се слиза надолу. Тези хора с това, което са сторили (биха сторили), само са причинили (ще причинят) болка на себе си. Един ден ще го научат по жесток начин.
Въпрос: Ето! Отново! … Говориш така все едно, че точно това вече се е случило (или по – точно, сякаш би се случило)!
Отговор: А ти питаш така, все едно че знаеш, какво би се случило! Журналист с нюх си!
Въпрос: Ами! Случило ли се е?
Отговор: В бъдеще минало време.
Въпрос: Какво? Което ще рече?
Отговор: !
Въпрос: ??! … та, какво каза!?
Отговор: !
Въпрос: Да, разбрахме се! Добре, няма да се измъчвам да гадая. Аз накрая малко се оплетох, защото ти говореше за минало време, за бъдеще време, като че за нещо предстоящо … Но, сега стига с това! Кажи ми, смяташ ли, че добре се справих с интервюто? Наистина повече исках да питам (и питах) около темата за приятелството, за верността между приятелите, за предателството, и за това, накрая така задавах подробно всичките тези въпроси, а и защото (като започнахме да говорим) някак ми се стори, че нещо актуално като че предстой около тези проблеми … Едва ли не, ти, нещо пророкуваше, предсказваше … излъгал ли съм се?
Отговор: Толкова добре си слушал, наблюдавал и запомнил всичко, което става около мен, че мога да кажа, че почти знаеш бъдещето. И е така … от къде знаеше, какво да ме попиташ? Защото имаш талант! Да, справи се блестящо с интервюто.
Въпрос: Благодаря ти! А сега – с това искам да завърша (понеже говорехме за хората до теб, за приятелите, за верните приятели …). Кажи имената надвама души, които трябва (държиш) да са винаги до теб? Въпреки, че това е личен въпрос, но все пак, отговори!
Отговор: Цветан и Калин!
Въпрос: Цветан е съпругът ти - (Духовната ти половина), а кой Калин? Аз ли? Или Калин – латинотанцьора? А може би Калин от НСА? Калин от залата по Карате? Калин от бившият ти клас? Калин от София? Или Калин от САЩ … кой!?
Отговор: Калин!
Въпрос: Е! Кажи, де! Кой!?
Отговор: Казах вече.
Въпрос: Не стана ясно.
Отговор: Ясно е като бял ден – Калин, дето ще помогне за толкова много неща за напред … на толкова много хора. Този, който знае къде е оценен най – истински и къде е най – значим – този Калин.
Въпрос: Значи аз!? … Или латинотанцьора? Или …
Отговор: Ще научиш отговора след 2005 г. “Времето ще покаже.” – (Бабаджи).
Въпрос: О, не! Не! Не! Аз исках сега да приключим с интервюто, но няма да завърша така след това, което чух. Ще те накарам да кажеш още нещо: какво ще стане 2005 г.? Задължително искам конкретен отговор! Някаква криза ли ще има за нас в личен план? Или криза за хората в България … за другите …? Много те моля, да кажеш нещо!
Отговор: Не е редно. Ще звучи като пророчество!
Въпрос: Добре, завърши с пророчество! Всички обичат предсказанията. Кажи нещо, което ще стане 2005 г. и което ще е така критично за всички нас. Искам да ми кажеш три критични неща – за света като цяло; за България; и за нас (най – близките хора около теб). Аз току що разбрах, че тогава ще има нещо кризисно … няма да те оставя така без коментар … да чуя какво!? Дължиш ми отговор. Той ще осмисли това интервю до край!
Отговор: Добре, Кала! … … …
… … …
Отговор: … … … А преди това (в началото на годината), България също ще се раздели с един велик за страната си човек и това е един човек, който ще напусне тялото си, но никога няма да напусне сърцата ни! Винаги ще помним цялото му творчество, песните, които е изпял и начинът, по който ги е изпял – с душа! Съжалявам за името, което ще кажа … Емил Димитров!
За мен в личен план, точно тогава (около дните на смъртта на Емил Димитров), именно той ще изиграе важна роля в живота ми, заради песента си “Ако си дал”. Тази песен, като че под някаква форма ще разказва една много важна история. Това ще е историята за един скъп за мен човек, който ще бъде заблуден в нещо … но няма да казвам всичко! Споменавам това, понеже ти поиска три неща – нещо критично да кажа за света, за България и за мен в личен план … всъщност, ти зададе въпросът си за хората около мен в личен план – еми … това е много важно, което ще се случи (имам в пред вид с този човек, за когото споменавам). То ще бъде знак към всички. Аз ще се разделя с трима души – двама младежи и една жена (и това ще е важно пречистване, наместване на пластовете, хармонизиране, нещо специално).
Въпрос: Не! Не! Не свършвай! Не спирай да говориш! И тези ли трима души, ще починат? И … кажи като си почнала и нещо за мен … Моля те!
Отговор: Тези трима души, няма да напускат физическите си тела. Не, няма да се разделяме с тях така, както с Папата и с Емил Димитров. Просто за тези хора, ще следва заблуда. Един от тях ще заблуди останалите двама; ще има лъжа, ревност, завист, и ще се разделим, защото при мен, не може да има хора с объркване и сътворяващи измама. При мен, всичко трябва да свети! Да е прозрачно и чисто! Хората до мен, трябва да са такива! Винаги трябва да бъдат такива! Няма как тримата души, (за които стана дума) да са до мен физически, докато те не се пробудят пак за Истината … или поне, който може от тях! Казвам, който може, защото ще е трудно – единият ще е излъгал, другият ще е проявил ревност, а третият ще се е заблудил. Но за теб … Ти ще си добре, както винаги. Ще напредваш сериозно в редиците на Йога. Ще имаш важна публикация (книга), която ще те затвърди като много успял автор.
Въпрос: О-хо! Виж ти! … А ще имам ли разочарование?
Отговор: Ще се разочароваш от някого! От някого, на когото си вярвал (дори да не си го виждал физически, а само да си чувал за него). Ще се разочароваш, защото поради това, което той ще направи, няма да може да се срещнете (както ти искаш от толкова време).
Въпрос: Как!? Какво? Това да не е …
Отговор: Без имена …! Казах достатъчно!
Въпрос: Не! Не си! Кой е това!? Как ще ме разочарова?
Отговор: Всъщност той сам себе си ще разочарова. Ще се обърка, ще бъде измамен, изигран … Вярата му ще отслабне, а с това и силата в Духа. По – късно и на физически план ще има проблеми (идващи от кармата му) …
Въпрос: Не бива така. Кой е това?
Отговор: Няма да кажа тук. Така интервюто ти, би се превърнало в някакъв вид личен разговор, а така не е редно. Но ти ще си спомниш за това интервю, което тук сме провели, когато станат някои неща. Ще използваш дори идеи от това интервю, за да се опиташ да помогнеш на този човек.
Въпрос: Така ли!? … Ами … ще успея ли?
Отговор: Ще заминеш за Африка …
Въпрос: За Африка. Я, това е интересно! Но … чакай, не питам къде ще бъда през 2005 г., а ще успея ли да помогна на този човек!?
Отговор: Само ако той поиска, може сам да си помогне. Не е нужно да полагаш никакви усилия за това. Ти искаш много бързо, да се случат някой неща …
Въпрос: А ще успея ли, да се срещна с въпросният човек?
Отговор: Няма да стане това, което толкова си искал и чакал. Ще има някои промени. Но не се притеснявай – ти ще растеш и ще се развиваш, ще бъдеш далеч в много, много сигурни ръце … на истински Световен Учител!
Въпрос: Какво говориш …!? Кой ще е това?
Отговор: … … …!
Въпрос: Моля!? Кой?
Отговор: 2005 г. ще бъде много важна за всички ни. Аз също точно тогава ще изчистя от живота си (Учителите ще премахнат от живота ми) няколко излишни елемента (хора) – така съм го видяла. Тогава ще разбереш и ти, кой е Той! – кой е Учителят, за Когото сега споменах. Тогава всеки от хората около мен, ще направи един много важен избор в живота си и чрез това, ще се определи мястото на всекиго. … … …
Ти не се страхувай за себе си. За теб няма криза. Има само успех. Ти си на точното място и в точното време. Твоят избор, няма да е грешен. Друг е този, който ще се обърка. Ти просто ще се наложи да проявиш търпение … упорито търпение.
Въпрос: Нека помогнем на човека, който ще се обърка! Няма да мога да изтърпя така. Трябва да има справедливост, не заблуда. Редно е да се знае правдата (ако някъде има нещо объркано)!
Отговор: Не е толкова просто! Първо той трябва да иска да знае Истината. Ще бъде изкривен ъгъла му на виждане … нека сам обърне взора отново към себе си (към Духа), пък тогава пак може да върви напред!
Въпрос: Този човек … ще прочете ли това интервю?
… … …
Въпрос: А-ха! Ами … Тогава те моля, мила, в края на самото интервю – остави за този човек знак, ако прочете някога (случайно) всичко това (и наистина с него се е случило най – лошото – да са го измамили, излъгали), нека да има нещо, което може да го събуди, за да върви напред. Моля те, остави му някакъв знак за пробуждане!
Отговор: Това няма да помогне толкова бързо. Нищо не е толкова просто, както изглежда.
Въпрос: Абе … ти нямаш ли съжаление!? Няма ли да ти е тъжно ако стане това, което казваш? Няма ли да страдаш? Да те боли!?
Отговор: Дали ще страдам? … … … човекът е важен. Той не бива да изпада в заблуда. Ще ми е тъжно за него самият. Аз желая само добро за него … най – доброто. Но в края на крайщата, той ще бъде такъв, какъвто иска да бъде! Какъвто може да бъде на идущият етап. А аз … ще продължа напред!
… … … да, ще има болка, защото някой е изпаднал в силна заблуда и това ще му пречи да върви в правият път (след като около него ще има само лъжа). А относно мен и болка - на мен болката ми дава сила и е част от моят път. Тя ме зарежда. Помага ми да продължа нататък с още по – голямо усърдие и концентрация. Болката при мен действа така, че ми помага даже още по – бързо да постигам успехите си в трудният път на смисленото.
Тъжно ще е един човек да се заблуди, но ако (когато) така стане, то от определена гледна точка мога да кажа, че това ще се случи, защото той така ще поиска и допусне да се случи. Той така би избрал.
Въпрос: О! Е …? Кой е този човек? Кажи ми …! Вече почти се досетих, но …
Отговор: Сам ще разбереш, когато дойде времето за това. Сега нямам какво да кажа повече.
Въпрос: И все пак, аз те моля! Или … добре … но, поне му остави някакъв знак тук!
Отговор: Но, скъпи! … … … ако някъде е последвало объркване, то няма да се изчисти чрез насилие, така че не искам да казваш (на въпросният човек, когато разбереш кой е) за това, което сме си говорили и така да се опитваш да помогнеш за нещо … Остави всичко, да се развие от само себе си …
Въпрос: Добре, но … Нищо! Нищо, че човекът няма да знае за този разговор – остави му някакво вътрешно послание. Нека това да бъде като за финал! Моля те … за него! За този човек, който и да е той! Направи нещо за него от тук енергийно, мислено, с добро … именно защото явно, когато дойде мига на неговата заблуда, той може да не може да има друга връзка с теб, защото ще е изгубил правото си да е до теб физически. Кажи нещото тук като за финал. Моля те! Това е толкова важно!
Отговор: Добре! Така да бъде! Но ти напомням, да не се опитваш да се месиш насила в бъдещето и нещо, някога да променяш! Защото всичко си има време и място да се случи, и ако така става … то е имало защо. А знакът ми, моята поискана от теб т.н. енергийна помощ за този човек … ще бъде просто разказаната негова история … разказана накратко, но много точно и ясно, разказана в една песен. Ето я:
Песен на Емил Димитров –
“Ако си дал”:
“Ако си дал на гладния
дори трохица хляб от своя хляб;
ако си дал на скитника
дори искрица огън от своя огън;
ако си дал на милата
от своето сърце;
ако си дал на чуждите
живот от себе си;
ако си дал, ако си дал,
ако си дал от себе си,
не си живял, не си живял на празно.
Припев: Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо, не ще ти отнема
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.
Ти закъсняваш понякога истинно,
но винаги идваш, идваш при нас.
Ако си взел от славата на някой друг
дори една частица;
ако си чул от клюката
и я повториш
дори една секунда;
ако си враг на подлия,
но го послушаш
дори един единствен път;
ако си ял от залъка на свой приятел
и го забравиш -
дали е трябвало, дали е трябвало, дали е трябвало
изобщо да се раждаш?
Припев: Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо, не ще ти отнема
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.
Ти закъсняваш понякога истинно,
но винаги идваш, идваш при нас.”
---
Бележки:
1). Това интервю е взето от Лора Йордакиева – Махатмадеви за отдел “Краeзнание” на библиотека “Христо Ботев”, гр. Враца; интервюто е взето на 01.07.2003 г. от К. К. – Кала и тук се публикува в съкратен вариант, тъй като е много голямо и подробно, и не сметнахме за необходимо, да се представя целият текст на самото интервю. Тук са качени отделни отрязъци от статията, но те са актуални и доста съдържателни и важни.
2). В това интервю има големи съкращения, тъй като интервюто е много дълго. Там, където са съкратените части, има три тройни многоточия – (… … …) – това важи за текст между въпросите и отговорите на интервюиращият и интервюираната, и в самите въпроси и отговори – когато са задавани и отговаряни. Навсякъде, където има три тройни многоточия като знак, значи е имало съкращения на редактора, за да бъде намален сериозно обема на интервюто.
Лора Йордакиева е автор и съставител на много от рекламните материали на НПО “Алтернативен център за личностно развитие КАМАЛА”. Лора е изработила и измислила, участвала е в направата на множество плакати, диплянки, брошури, календари и пр. рекламни материали на НПО “Алтернативен център за личностно развитие КАМАЛА”; изработила е и печата на Сдружението. Някои от рекламните материали са направени съвместно с Цветан Йордакиев, а някои са авторско дело само на Лора Йордакиева.
Разработените материали са отпечатвани за различни Проекти и Кампании на НПО “Алтернативен център за личностно развитие КАМАЛА”.
Към НПО “Алтернативен център за личностно развитие КАМАЛА”, Лора Костова Йордакиева е имала различни дейности. Направата на рекламни материали е само част от разностранните дела на Лора Йордакиева към “КАМАЛА”. В Сдружението, Лора се включва предимно като доброволен сътрудник и полага труд в обществена полза. Някои от дейностите на Лора Йордакиева в НПО “Алтернативен център за личностно развитие КАМАЛА” са:
- Консултант и фасилитатор по програма за деца и възрастни;
- Консултант по Алтернативни техники и Релаксиращи терапии;
- Лектор и демонстрант на алтернативни техники и релаксиращи терапии – (работа по авторска програма “Анти – стрес” и преподаване на техники за Самореализация);
- Извършване на консултативно - тренингови дейности – (индивидуални и групови);
- Организиране и водене на курсове и семинари по Йога и Бойни изкуства; демонстрант по Йога и Бойни изкуства;
- Консултант по въпроси за творческо и креативно развитие на деца и възрастни;
- Участник в Проект “Книгата - път към личностно развитие”;
- Дарител по Проекти на “КАМАЛА”;
- Издателска дейност, проектиране, дизайн и оформление на тъкани, рекламни и печатни материали;
- Организиране и лидиране на групи за личен опит;
- Водене на случаи на клиенти;
- Участник в конференции и научни форуми по Психология и Философия;
- Участник в литературни конкурси и беседи;
- Участник в провеждани от Сдружението обучения, семинари, курсове, дискусии и беседи на тематики: Философия, Психология, Релакс, Психо и Арт терапия;
- Консултант по Психо – диагностициране - (помощна консултантска дейност при съставяне на профили: личностни, професионални и за творческо развитие);
- Лора Йордакиева е била е активна и в още редица дейности, свързани с мероприятия на “КАМАЛА” или при реализирането на Проекти на Сдружението.
Главен Управителен орган на НПО “Алтернативен център за личностно развитие КАМАЛА” е Зоя Лазарова Пехльова – Димитрова. Организацията “Алтернативен център за личностно развитие КАМАЛА” има следните цели: обединяване и координиране на социални, творчески, културни, научни и спортни структури и професионалисти за повишаване качеството на живот на децата и закрила на техните права; съдействие за утвърждаване на човешките права, развиване и мобилизиране на личните ресурси, професионално и творческо осъществяване на личността; подпомагане личностното развитие в борбата против бездуховността, социалното изключване и отнемането на възможностите на личността; повишаване качеството на живот чрез създаване на позитивни условия за утвърждаване на културни модели за развитие на самобитността и творческата идентичност на човека чрез активно включване на психологически механизми в личностното развитие; стимулиране разпространението и популяризирането на знания за личността; разработване и реализиране на стандарти и проекти; развитие и приложение на добри практики, свързани с услуги и грижи на личността.
Връзка с НПО “Алтернативен център за личностно развитие КАМАЛА”: kamala_z@abv.bg
----------
Бележка:
Снимката качена към статията тук, е на един произволно избран рекламен материал, зад който седи Лора Йордакиева (в случаят – съвместно в екип с Цветан Йордакиев). При определении необходими мероприятия, Лора е ползвана освен като съставител и автор на рекламни материали, то и като фотомодел за рекламните цели на НПО “Алтернативен център за личностно развитие КАМАЛА”.
Лора Йордакиева е автор и съставител на много от рекламните материали на СНЦ “Жар и Светлина”. Лора е изработила и измислила, участвала е в направата на плакати, диплянки, брошури, календари и пр. рекламни материали на СНЦ “Жар и Светлина”; изработила е и печата на Сдружението. Някои от рекламните материали са направени съвместно с Цветан Йордакиев, а някои са авторско дело само на Лора Йордакиева.
Разработените материали са отпечатвани за различни Проекти и Кампании на СНЦ “Жар и Светлина”; а има и непубликувани рекламни материали, които са направени от Лора Йордакиева (и от Цветан Йордакиев), за да се използват за целите на Сдружението в подходящи случаи и поводи.
Лора Костова Йордакиева е учредител на Сдружение в обществена полза “Жар и Светлина”. Тя работи като негов доброволен сътрудник. Освен, че е съставител на много от рекламните материали, Лора Йордакиева има още редица разнородни дейности и изпълнява различни длъжности в зависимост от нуждите на Сдружението и личните си умения и компетенции. Част от тях са:
- Програмен консултант и съставител на програма “Релакс и Арт терапия”;
- Ръководител на процеса на Терапевтичен релакс и Алтернативна рехабилитация;
- Консултант по тренингови дейности за Себеизрастване и Себереализиране;
- Консултант, лектор и обучител по Йога терапия, Фън Шуй, Аюрведа, Тантра, Източна медицина, Дзен и Природотерапии;
- Консултант по Релаксираща терапия след кризисна интервенция, сексуални смущения и психични отклонения;
- Разработване на рекламни материали по Проект “Изграждане на местен капацитет за борба с трафика на хора”;
- Проектиране, дизайн и оформление на рекламни и печатни материали;
- Демонстрации по Йога, Бойни изкуства и Природотерапии, и заснемане на фотосесии с художествена стойност - рекламно лице на Сдружението;
- Чрез водене на беседи по Източна Философия и Природолечение и приложно – практически занятия, подпомага хора от рискови общности да се интегрират в обществото и да постигнат удовлетворение от собственото си развитие, да намерят смисъл в своето съществуване, да го самосътворят и осъществят. В тази своя дейност, Лора Йордакиева използва авторски издания и програми;
- Чрез предоставяне на авторски литературно – философски, социално – психологически и образователно - терапевтични издания в Сдружението и водене на събеседвания, дискусии и демонстрации, насърчава хора от рискови общности да търсят пътят към себе си, към самопознанието на душата и да постигнат добро физическо здраве и творческо развитие;
- Участие в Национален дебат “Структурния диалог и младите хора в България”;
- Участия в дискусии, конференции и семинари;
- Дарителска дейност по Проект “Цветята на Европа”;
- Предлага креативни и новаторски идеи за дейността на самото Сдружение, като с това допринася за неговото развитие. Включва се е активно в работата по важни социални програми.
Председател на УС на СНЦ “Жар и Светлина” и административен директор е Коста Христов Димитров. СНЦ “Жар и Светлина” е Сдружение от гр. Враца за осъществяване на дейност в обществена полза. Целите на Сдружението са: подкрепянето демократизацията на обществения живот, разширяването на гражданските свободи, равенството и правата на човека, и повишаването на обществената ангажираност и чувствителност към проблемите на децата и уязвими рискови общности; да осъществява дейности за повишаване качеството на живот на личността и нейното развитие, като демонстрира собствен стил, социална и морална отговорност, високи стандарти за качество и професионална идентичност; да достига до човешката душа със социално - психологически и образователни средства и да подпомага личността да постига удовлетворение от собственото си развитие, да намери смисъл в своето съществуване, да го самосътвори и осъществи; да подкрепя личността да поеме инициативата и отговорността да се справя със случващото се, да го насочи към доброто, към свят на надежда и социална справедливост, за да живее достойно и сигурно; да насърчава човека да търси пътя към себе си, към самопознанието на душата, към онова неразгадано тайнство, което е най - трудно, най - значимо, най - святото за всеки; да търси позитивното в човека, да спечели сърцето му, да му внуши оптимизъм, смисъл и ценности, защото оптимизмът е добра стратегия и глобално качество на позитивното мислене, универсален стремеж към по - доброто и по - стойностното.
Връзка със Сдружение “Жар и Светлина”: jarisvetlina@abv.bg
Информация за СНЦ "Жар и Светлина": http://www.jarisvetlina.org/
----------
Бележка:
Снимката качена към статията тук, е на един произволно избран рекламен материал, зад който седи Лора Йордакиева (в случаят – съвместно в екип с Цветан Йордакиев). При определении необходими мероприятия, Лора е ползвана освен като съставител и автор на рекламни материали, то и като фотомодел за рекламните цели на СНЦ “Жар и Светлина”.
Лора Йордакиева е автор и съставител на част от рекламните материали на СНЦ “Опора.БГ” – (Бел. ред. - От 2013 г., Сдружението е пререгистрирано на СНЦ “Жарава”). Лора е измислила и направила някои от рекламните материали на СНЦ “Опора.БГ” по поръчка на Председателят на Сдружението. Лора седи зад реализирани рекламни книжки, плакати, календари и диплянки на Сдружението, а също е автор и на книги, които са публикувани по Проекти на СНЦ “Опора.БГ”. Лора е свързана и с изработката на персоналният печат на Сдружението.
Разработените рекламни материали са отпечатвани за различни Проекти, Цели и Кампании на СНЦ “Опора.БГ”.
Освен, че Лора Йордакиева е съставител на много от рекламните материали, Лора има и още редица разнородни дейности в Сдружението – (работи предимно като негов доброволен сътрудник) и изпълнява различни длъжности в зависимост от нуждите на СНЦ “Опора.БГ” и в зависимост от личните си умения и компетенции. Част от тях са:
- Работа по Проект “Социално терапевтичен център”;
- Участник в изграждането на първият в страната “Социално терапевтичен център” към СНЦ “Опора.БГ”;
- Работи като специалист Релакс терапевт и ЕЕГ Биофийдбек терапевт – (Невротерапевт);
- Води различни групови занятия – терапевтични обучения и дейности по терапиите от авторската й Програма “Релакс”: Аромотерапия, Йога терапия, Цветотерапия, Минералотерапия, Металотерапия, Билкотерапия, Хранолечение, Фън Шуй терапия, Аюрведа, Тантра, Дзен терапия, Природотерапия;
- Прилага индивидуални сеанси по Невротерапия – (ЕЕГ Биофийдбек терапия);
- Участва в провеждането на публични дейности – демонстрации и уъркшопи;
- Участва във водене на обучения, семинари и курсове;
- Участва в Национални приложно – практически конференции;
- Участва в документални учебни филми, отразяващи дейностите на Проектите на СНЦ “Опора.БГ”;
- Има публикации в областта на Социалната терапия и Лечебната педагогика, които (Социална терапия и Лечебна педагогика) се прилагат за първи път в България в първият изграден в страната “Социално терапевтичен център” към СНЦ “Опора.БГ”;
- Реализира терапевтични методи, които разработва лично;
- Прилага иновативни социално - терапевтични подходи, като предоставя услугата на хора от уязвими групи по време на дейността по Проекти на СНЦ “Опора.БГ” и след тяхното приключване;
- Участва в изработването на продукти и материали от Арт терапията за дейности и мероприятия на СНЦ “Опора.БГ”;
- Работи в областта на Социалната терапия, Лечебната педагогика и Алтернативната рехабилитация;
- Дейностите на Лора Йордакиева в Сдружението помагат за разширяване на възможностите за повишаване качеството на живот на лица от уязвими групи, чрез прилагане на комплексни иновативни социално – терапевтични подходи за превенция на социалното изключване и преодоляване на негативните последици.
По време на изпълнението на Проекта “Социално терапевтичен център”, Лора Йордакиева успява да повиши своята компетентност като придобива следните документи за професионална квалификация:
1. Свидетелство от ЮЗУ “Неофит Рилски” гр. Благоевград за обучение СДК по “Социално - терапевтично консултиране“ – квалификация Социален терапевт, след завършено обучение към ЮЗУ “Неофит Рилски” и изготвяне и защита на Дипломна работа на тема: “Релакс терапиите като основен похват за социално включване”;
2. Удостоверение от Българската асоциация по Биофийдбек за обучение по Биофийдбек – (Невротерапия) – квалификация Невротерапевт.
Председател на Управителният съвет на СНЦ “Опора.БГ” е Зоя Лазарова Пехльова – Димитрова. СНЦ “Опора.БГ” (днес СНЦ “Жарава”) има следните цели: да подкрепя, утвърждава и развива демократичните ценности и прояви на гражданското общество и защитава свободата, достойнството, спокойствието и самочувствието на децата, младите хора и на уязвими и рискови общности; да подпомага утвърждаването и развитието на Антропософската Лечебна педагогика и Социалната терапия в Република България; да подпомага личностната реализация и повишава качеството на живот на децата, младите хора и възрастните с увреждания и други лица от уязвими социални групи и да създава жизнени и устойчиви структури за функциониране на социални дейности и грижи; да осигурява дейности за социално включване и съдейства за увеличаване на възможностите за обществена ангажираност, професионално – творческото развитие и трудова заетост и да осигурява подходяща терапия на деца и възрастни с увреждания, в съответствие с техните увреждания.
Връзка със СНЦ “Опора.БГ”: opora.bg@abv.bg
Връзка със СНЦ “Жарава”: jarava.ngo@abv.bg
----------
Бележка:
1). След пререгистрацията на СНЦ “Опора.БГ” на СНЦ “Жарава”, за контакти със Сдружението, са валидни и двата e-mail-а, като е желателно да се ползва тук посоченият втори ел. адрес.
2). Снимката качена към статията тук, е на един произволно избран рекламен материал – (рекламна книжка), зад който (която) седи Лора Йордакиева. При определении необходими случаи (наред с различни други хора), Лора е ползвана освен като съставител и автор на рекламни материали, то и като демонстрант на дейностите на СНЦ “Опора.БГ” – Лора е едно от лицата ползвани при отпечатвани календари, плакати, рекламни диплянки, книжки и брошури на Сдружението, и е важен участник в учебни филми по Проекти на СНЦ “Опора.БГ”.