Статии  |  От Лора Йордакиева  |  Последно добавени  ||||

   Финала на предаването „Ергенът“ (част 2-ра) току що мина, и след него има доволни, има и недоволни. Предаването развълнува мнозина; извика емоции от всякакъв род; донесе смях и сълзи; донесе и смут, но такава му беше и идеята. Сега, вече започнаха интервютата с финалистите, и вече знаем кой е заедно с Ергенът. Аз (без да съм го очаквала) станах голям фен на „Ергенът 2“, и като видях какво се случи на самият финал, много исках да поговоря за това с някой наистина добър анализатор. Тук сигурно всички се досещат, че най-силно ми се иска да поговоря с някого за поведението на майката на Евгени (майката на Ергенът), защото то шокира зрителите; шокира толкова жестоко, че нарекоха ‘свекървище‘ майката на Евгени, заради обсебващото й поведение; и с право, тази жена отнесе доста хейтове. Аз бих искала да поговоря с някого не само за финала на „Ергенът 2“; ще задам въпроси за цялото предаване и участващите в него; но това, което видяхме всички на финала така ме стресна, че аз просто не можех да не се обърна към компетентно лице за разговор. Като мой събеседник (и в ролята на интервюиран от мен), ще е една уникална жена, канена на доста места като топ мотиватор, житейски съветник, психоаналитик, психотерапевт, философски анализатор, дори съветник по лайфстайл. Тя наистина разбира (не случайно я определят като уникална), и мнението й е абсолютно важно за мен; има най-точните преценки и същественото е, че тя винаги говори обективно (известна е с това, че всякога казва само истината, директна е, естествена е, и е 100 % обективна); тя е тотален реторик – действително може да говори и да отрази истината, (и ми е интересно, точно тя какво ще каже) … и аз съм наистина щастлива, че събеседникът ми е самата Лора Йордакиева, позната като Махатмадеви. Знам, че Махатмадеви е нейното Духовно име, което тя умело ползва като авторски псевдоним (който четем на книгите, които тя пише). И така, поканих за разговор Лора Йордакиева - Махатмадеви (www.mahatmadevi.com), за да отидем заедно в сферата на лайфстайла и да си кажем откровено за „Ергенът 2“ някои неща; и, започваме …

    Аз (репортерът): „Скъпа Лора, благодаря ти, че въпреки огромната ти заетост, ти все пак се съгласи да проведем разговор за предаването „Ергенът 2“! Ще започна с това като първи въпрос: от двете останали финалистки Елена и Валерия, ти хареса ли избора на Евгени?“.

    Лора: „Той изборът, си е за Евгени! Каквато жена си е избрал, с такава ще си бъде (ако е решил наистина, да остане с нея и след предаването)! Изборът си е за Евгени; не е за мен, за да го одобрявам или не; но мога да кажа, че идеално разбирам, защо Евгени е предпочел Валерия. Този (негов) избор е субективен, и трябва да бъде такъв; избор по дълбоки критерии и съображения, но избор най-вече воден от сърцето! Искам да кажа, избор не толкова чрез сметки и пресмятания (каквито не се съмнявам, че Евгени е имал), а пламенен (емоционален) избор, дори отвъд понятното! Избор, който за околните е възможно да изглежда непонятен или немислим, но той си е точен за Евгени и ясен за него!“.

   Аз (репортерът): „Е, поне кажи, дали харесваш Валерия и как я определяш!“.

   Лора: „Валерия е красиво момиче с принципи и със силата да се защити, когато това се налага. Тя е млада, грацилна, изящна и нежна жена като визия, и силна по характер (отстояваща принципите си); тя е амбициозна; тя е успешна; тя е позитивна! Не я смятам за глупава. В някои ситуации й липсва опит, но много бързо се учи. Тя е актуална за времето си, и е способен градивен човек! Импулсивна е, но винаги е естествена! Не е лицемерна! Тя не е удобна винаги за всички и това е, защото е истинска!“.

   Репортерът: „Да, такава е! Ами, някой хора казват, че поне като визия, Валерия е по-добрият избор за Евгени, защото не е хубаво жената до Евгени, да изглежда като майка му или като леля му; не трябва да е прекалено възрастна; да не е със старо излъчване, а да е млада жена (млада и с младежко излъчване). Имаше много хора, които смятаха, че Елена като визия е неотговаряща (нарекоха я стара за Евгени, изглеждаща поне като 48-сем годишна). Ти какво смяташ?“.

   Лора: „Е, тя Елена, не е на 100 години! И аз четох и чух коментарите, за които споменаваш, но една двойка, не се определя само по външни белези. А с това търсено младежко излъчване (което очевидно, повечето зрители харесват) е именно Валерия, която спечели сърцето на Евгени и на която, бе даден пръстенът. Евгени желаеше наистина нежно приветливо момиче. Стана ясно, че той не харесва силикон, татуировки, екстеншъни, филъри и нищо изкуствено; не харесва и жени с изхабено излъчване. Като всеки нормален мъж, той харесва естествената женственост; истинската жена отвъд тунинга и очевидно, недокосваната жена. Много подходяща към този профил е Валерия! … Но тук, аз искам да кажа нещо и за Елена. Да, много коментари се изписаха за това, че тя изглежда като 48-сем годишна, но всеки е такъв, какъвто е! Всеки човек, си има свое неповторимо излъчване и е уникален сам по себе си. Хората упрекват Елена, че е отишла в това предаване и я нападаха, че може би тя е трябвало да се насочи към 50-сет годишен мъж, за да й подхожда, но според мен, когато човек прави нещо, той много добре си знае, защо го прави. Щом Елена е постъпила в предаването „Ергенът“, тя така си го е усетила като правилно за самата нея. Хората не са били в обувките на Елена, за да знаят, тя защо има дадени стъпки. В повечето случаи, те виждат само нещо отвън и директно почват да го съдят, особено когато се отнася до външна визия. Изобщо не е редно, да се обсъжда публично външна визия и да се напада човек за излъчването на годините (на които изглежда) или за впечатлението, което прави (че е грозен или хубав). Елена беше назована по всякакъв отрицателен начин, но красотата е субективна, и всички видяха, че дори победителката в предаването „Ергенът 2“, с лекота и с искреност, каза, че Елена е красива!“.

   Репортерът: „Да, но е факт, че Елена отнесе доста негативи заради външността си и за това, как е дръзнала да се запише изобщо в предаването „Ергенът“! Ето, поне (що се отнася до външността) се видя, че (например) нейните татуси, изобщо не допаднаха на Евгени; а и като цяло, мъжете не обичат жени с татуировки; то седи грозно, като нещо изцапано, мръсно и мърляво по кожата, а и показва, че жената има комплекси. Ти как мислиш? Ти харесваш ли татуировки?“.

   Лора: „Не! Изобщо не харесвам татуировки върху тялото на жена! А върху тялото на мъж, само в определени случаи това може да ми допадне и то, татусите не подхождат на всеки; така че, ако се отнасят до (например) Дани Трехо или до някой рокер, ще ги приема; но ако са върху тялото на мъж с детско излъчване, въобще няма да паснат, и това ще е смешно; тогава и там ще става дума за комплекс за малоценност. Относно татусите на Елена (като говорим за „Ергенът 2“) тук само мога да кажа, че те просто, изобщо не се връзваха с балните рокли, които всички трябваше да обличат. Но, на жената така си й харесва, татуирала се е. Всеки трябва да е във вид, в който се чувства най-комфортно!“.

   Репортерът: „Да, но и тези татуировки бяха в минус за Елена, защото Евгени не харесва подобни неща. … А, какво смяташ за това, че дори при първата (вече видима) целувка между Евгени и Валерия, (а и не само когато беше първата), стана така, че Елена ходеше да изнича и да гледа целуващите се Валерия и Евгени, и да им се бута нагло, дори в опит да ги прекъсне?“.

   Лора: „Това е грозно! Не изглежда добре отстрани. Не е редно! Хората си имат някакви отношения, а ти да им се навираш. Това е просто фарс, и е абсурдно. Никой не бива да се унижава така, и не е хубаво да си позволява подобно поведение. Като цяло, грешката на Елена беше, че тя виждаше, че Евгени наистина си има някакви отношения с Валерия, а тя се опитваше да се навре между Валерия и Евгени смятайки, че ще ги раздели, и че ще бъде предпочетена тя (вместо Валерия). Елена толкова силно искаше това, че в един момент, (като че) на продуцентите на предаването, им хрумна брилянтната идея, да го използват срещу самата нея; и, им се получи!“.

   Репортерът: „Еми то, нали нарочно бе втълпявано на Елена, че е умна; и това, бе казвано достатъчно пъти, за да притъпи бдителността на тази жена, и накрая като ‘хитрата сврака с двата крака‘, глупаво Елена се понесе на финала към Евгени, очаквайки за себе си пръстена с огромна сигурност, а момчето си я отпрати Елена по живо по здраво, без да й даде пръстен. Винаги е интересно, когато ‘умникът‘ глупаво се срива!“.

   Лора: „То в живота става така доста пъти, но не е хубаво, да се надсмиват околните на това!“.

   Репортерът : „Не че се надсмивам, но просто исках да кажа, че понякога нарочно втълпяват на някого, че е умен или хубав или способен, а той не е чак така (или изобщо не е такъв), но така му повтарят (за да го използват), и той вземе, че повярва в това, а накрая го употребяват и осмиват като клоун; използват го, за да направят шоуто!“.

   Лора: „Разбирам посоката, в която тече мисълта ти. Когато не можеш да си дадеш напълно правилна самооценка (и се надценяваш), тогава околните могат да те употребят; това е лошо!“..

   Репортерът: „Е, то с Елена, стана точно това! Тя без да иска и без да разбира, се остави да я употребят. Позволи го! Явно продуцентите наистина видяха, колко силно Елена иска да получи Евгени, та чак се бъркаше в отношенията на Евгени с Валерия, и използваха това срещу нея. Тя Елена си мислеше, че е умница и че, работата ще стане както на нея й се иска, но доста глупаво се получи накрая, как тя се срина!“.

   Лора: „Но въпреки това, никой не бива да се надсмива при такава ситуация! Каквото стана, то за Елена си беше болка (при това, неочаквана)! Повярвай ми, имало е и доста хора, които са страдали заедно с Елена (припознавайки се в нея)“.

   Репортерът: „Болка, която Елена сама си докара! Да не е била така наивна и нагла! То доста ясно се виждаше, как Евгени изобщо не беше привлечен от Елена като жена. В средата на предаването, тя Елена притисна Евгени, че и нея трябва да я харесва като жена (и настояваше да й го показва; изнуди го), и той човека от чисто неудобство и куртоазия, само за да не я обиди Елена, започна (уж) да се целува и с нея, но това не беше онази страст, която я имаше с красавиците Айлин и Валерия. Ти какво смяташ за ситуацията, при която Елена отиде буквално да проси мъжкото внимание на Евгени и когато се осмели да го пита: „Аааа! Ти мен, харесваш ли ме като жена?“.

   Лора: „О! Не само в предаването, а въобще в живота, е ужасно да се задава такъв въпрос! Никой не бива, да се самоунижава така! Истината е проста: когато някой те харесва, това си личи! Ако ти се налага да питаш, значи е съвсем ясно, че не те харесва човека отсреща; и щом е така, поне запази достойнство, и не се унижавай да питаш подобно нещо! Когато задаваш такъв въпрос, изглеждаш жалък! Трагично е!“.

   Репортерът: „Ами, да! Колко точно и обективно казано! Но знаеш ли, според мен, на тези които правят „Ергенът“, им трябва и жена, която да поставят срещу главното момиче, към което се насочва Ергенът, за да стане конфликт, за да има шоу, за да има и една, която искрено да плаче накрая (или пък, на която злорадите да се й се смеят). Според мен, Елена падна в клопката, да е тази жена. Тя сама позволи да стане жертва и да не е номер едно. Сигурно, накрая Елена се е почувствала унижена!“.

   Лора: „Както казва Елинор Рузвелт: „Никой не може да ви унижи, без вашето съгласие!“ – по линията на твоите размишления, то излиза това, което заявяваш; но, не бива да се злорадства никога!“.

   Репортерът: „Не, че злорадствам, но пак ще вмъкна, че май някой не беше толкова умен, както си мислеше! Изобщо, не биваше Елена и да опитва, да вземе Евгени за себе си!“.

   Лора: „Е, нали шоуто (предаването) е такова! Отишъл си там, заради Ергенът!“.

   Репортерът: „Да, но човек като Елена, като види, че не я харесват като жена, не трябва да се натиска на сила! Предаването май стъпи на факта, че Евгени си хареса Валерия и че, отсреща имаше още една жена – Елена, която доста насилствено, се мъчеше да получи Ергенът. Разбира се, Евгени забеляза веднага Валерия и тя го привлече, но той беше объркан и дълго време се луташе между още момичета, защото те буквално го притискаха и отиваха да му се натискат, да го целуват, да сядат в него и да му търсят вниманието; а той човека, за да не обиди никоя, (по принуда в повечето случаи) трябваше тези жени да ги целува (от неудобство), но това не изглеждаше много добре отстрани. Накрая, силно се отличаваха Валерия, (защото наистина Евгени си бе насочен към нея) и Елена, (която с насилие искаше да получи Евгени). Присъстваха и останалите, но те бяха просто като фон. Основният конфликт, се получи между Валерия и Елена – двете жени, които бяха на финала. Тогава, едната получи пръстена; а другата се почувства подведена и бе отпратена от Евгени.“.

   Лора: „Шоуто беше изградено така, защото от само себе си, се появиха точните персонажи за всяка роля! А, Евгени не е подвеждал Елена; просто Елена се самонавиваше, че нещата ще станат и че именно с насилието, с което тя притиска Евгени, ще го получи момчето. Момчето обаче, се оказа, че си има свои избори и преценки, и че има свой вкус, който да уважи; т.е. ‘насила, хубост не става‘, както е казал народа!“.

   Репортерът: „Да! И аз това, заявявам; и всъщност, Елена разреши сама, да бъде някак си употребена за продукцията. Заради насилието, с което искаше да има Евгени на всяка цена, тя изнесе шоуто на гърба си. Тя с поведението си, сама се доведе до номер две, а не до номер едно! … А аз през цялото предаване забелязвах, как Елена, (която видя, че Валерия естествено привлече Евгени), започна при всеки удобен случай да напада Валерия; доста злобно я нападаше, а Валерия се защитаваше достойно и не й мълчеше, а я помиташе Елена; накрая обаче, изкарваха Валерия злобна, а не Елена. Злобните нападки бяха към Валерия и момичето само се защитаваше от тази злоба, но всички останали жени в имението, също завиждаха на Валерия (заради вниманието на Евгени към нея) и тогава вместо да кажат на Елена, да престане да напада злобно Валерия, те казваха, че Валерия е злобна. Забеляза ли го и ти това?“.

   Лора: „Всички зрители, са го забелязали! За крехката си възраст и за положението, в което се намираше Валерия (негативната и нездравословна среда), тя устоя на много атаки и не се даде на никого. Нападаха я злобно и други жени, не само Елена, но най-често това беше от страна на Елена. Разбира се, това е съперничество на много жени за само един мъж, и тези нападки, са разбираеми; проявената ревност, завист и злоба към Валерия, са разбираеми; а да не забравяме, че Валерия дразнеше останалите не само заради това, че Евгени реално се привличаше от нея; а Айлин и Валерия дразнеха другите с факта, че са страшно красиви, пък и моделки; това винаги кара завиждащите, да скочат!“.

   Репортерът: „О, това е тема, която лично засегнах в предната ми статия. То, има ли някъде хубава жена, другите ще я изядат! Нали сега, фолк-певицата Джия (Гергана), която беше другата най-близка до Айлин и Валерия в „Ергенът 2“, тя сега е направила песен и клип („Проверено“), в който участват тя + Айлин и Валерия, и хейтърите веднага скочиха! Момичетата са красиви, и веднага има завист към тях. Злобарите ще изядат момичетата! Почнаха да пишат грозни коментари веднага!“.

   Лора: „Знам за това! Джия, Айлин и Валерия са красиви, дръзки, млади и привлекателни, и те просто се забавляват; не правят нищо лошо. Всеки иска да се забавлява; и защо, другите да имат право да се забавляват, а Джия, Валерия и Айлин, да нямат това право?! Имат го! … Нагласени като секси пожарникарки в клипа на Джия, те са чудесни. Аз въобще не харесвам чалгата, и музикалният жанр на Джия е обратното на мен; но, че момичетата в клипа са готини, това е факт! Обикновено, тези, които им пишат злобните коментари, това са хора, които са правили доста неморални неща и щом са могли, са осъществили развратни деяния; но сега нападат момичетата, понеже им завиждат, че са млади и хубави! Скачат срещу тях, че имат неморални действия, а девойките, само са се снимали малко по-така в един клип; забавлявали са се, без да пречат на никого. Обаче, завистта към тях е огромна. Тази тема е повтаряна, и вече е изтъркана! Давай следващият въпрос!“.

   Репортерът: „Ами, добре! Да, права си! Ок! Тогава да те питам: как приемаш това, че (почти) всички жени около Евгени в „Ергенът 2“, сами се предлагаха на момчето, и отиваха да му се набутват, да сядат в него, да се мъчат да стигнат до целувки и пр.; това от страни беше доста грозно!“.

   Лора: „То е грозно, защото принципно е редно, мъжа да подходи към жената и той да е проникващата енергия, настъпателната, навлизащата; а жената да е свенлива, да не разрешава това настъпление; или ако прецени, че отсреща е мъжа за нея, само тогава да позволи интимна близост. Наистина не изглеждаше добре, когато жените тичаха една през друга, за да сядат в Евгени; да си слагат краката в него за масаж; да го прегръщат и целуват … и той човека да се чуди наистина, как да не ги обиди, и тогава (принудително) имаше по нещо малко интимно ту с тази, ту с онази жена … Как го приемам аз ли?! Като недостойно поведение от жените, които правеха това; като пропуск в поведението на Евгени; и като слаб момент в продукцията "Ергенът". С изключение на моментите, когато Евгени сам се насочваше към някое момиче (например Валерия или Айлин), за да осъществи с нея интимност, когато жените тичаха една през друга, за да целуват Евгени без той да го е поискал, това изглеждаше доста зле, и показваше липса на достойнство и морал. От друга страна, когато Евгени (мъчейки се да не обиди жените), се оставяше на всичко и (принудително) се целуваше с тези жени, това показваше, че Евгени не може да се справя с въпросните жени. Аз ако бях на мястото на Евгени, в никакъв случай нямаше да се целувам с всички жени наред, защото аз не мога да позволя, така да ме докосват всички. Целувката е съкровена. Тя е за Единствената! Не може да целуваш всяка една жена наред, за да видиш, ‘дали това е твоята жена‘, все едно това са коли, с всяка от които ще направиш по едно кръгче, за да почувстваш, коя е твоята кола. Мъжа, следва да си има достойнство! Да целува всички жени подред, не е най-доброто ревю за него (пък дори и да е целувал тези жени само, за да ги обиди). После, хората отстрани ще му се смеят, защото не е можел да запази позиция, при която да се стигне до физически контакт само в случай, че това отсреща е Единствената дама на сърцето му. Да целуваш много жени, това не е мъжкарско поведение, а е слабост, че не си могъл да контролираш ситуацията и ти да си отгоре чрез принципите си. Тук, аз намерих слаб момент при Евгени, защото всичките тези жени около него владееха положението, а не той, когато буквално тичаха като обезумели и една подир друга, се натискаха да го целуват! Аз (ако съм мъж и съм на мястото на Евгени), нямаше да се оставя да ме нападат така, и всички да ме целуват! Аз ще избера Една жена, която аз искам (ако тя е сред тези жени в имението), и интимните моменти ще са само с нея. Тук ще кажа, че аз нямам нищо против Евгени, но намерих слаб момент в поведението му и просто, го отчитам. От трета страна (освен, че се гледа това, което са направили настъпателните жени или мъжа срещу тях), с всичките тези жени, които обсебваха Евгени, и сами му се натискаха да го прегръщат и целуват, заради това, как всичко ставаше като на поточна линия, тук може да се каже, че предаването „Ергенът 2“, беше безинтересно в тези моменти, скучно и еднообразно; тогава, наистина не беше интересно, а отегчително; сякаш, продукцията нещо куцаше – толкова ли не могат да измислят нещо друго по-колоритно, та само дават поредица от жени без достойнство, които се предлагат сами, и ред по ред, правят едно и също – мислят, че като целунат мъжа отсреща и готово – той е техен! Действат само с този подход, защото са повърхностни и друго не знаят! … Когато даваха тази препирня на жените, засилили се към Евгени за целувки с него, тук на продукцията нещо действително й куцаше. Тогава за тази ситуация, видях коментари на зрителите, че ‘гледайки това, са затъпели‘, а обективният коментар на зрителят е най-точен! Буквално в тези моменти, предаването не беше забавно. Да се замислят за третият сезон! Това беше най не интересното на зрителите: да гледат как в една продукция, поредица жени, тичат към едно момче, за да го целуват; и всяка следваща жена, прави същото като предишната; и нищо вълнуващо и стойностно! … Но, дори и в тези моменти, жените от имението забелязваха пак, как и тук Валерия изпъкваше, защото целувките с нея, си бяха и по желание на Евгени; виждаше се, че Евгени си има нещо реално с тази жена; той искаше да е с нея!“.

   Репортерът: „Да! Това през цялото време, се виждаше; те за това другите, така злобно нападаха Валерия. Девойчето, направо през Ада мина за този мъж! Битката с тези обезумели жени наоколо, не беше лесна; битката с Елена беше жестока. Елена усети веднага Валерия като главна съперница, и искаше да я смачка, но не можа!“.

   Лора: „Не успя, да! Интересен е момента, че наистина не Валерия подходи със злоба към Елена, а обратното! Всъщност, Валерия беше приела (и дори харесала) Елена, и доста хубаво се държеше с нея. Стана така обаче, че още съвсем в началото, Елена страшно завидя на Валерия за вниманието на Евгени към нея, и Елена нападна Валерия, и продължи да я атакува при всеки удобен момент. Злобата срещу Валерия обаче, беше нещо, с което противно на очакванията, Валерия се справяше, и това крехко момиче успяваше да се защити всеки път, когато към него имаше атаки!“.

   Репортерът: „Да, но се оказа неподготвена за атаката от страна на майката на Евгени! Бореше се Валерия със злобата на всичките жени в имението (и искаше да стигне до любовта реално), но върха беше Светла – майката на Евгени. Тя така ужасно се държеше към милото момиче (Валерия) и така жестоко я атакува, че Валерия се оказа неподготвена за този ужас, който премина през нея. Ти как прие събитието, че майката на Евгени, буквално нападна и Елена и Валерия с това, че задължително трябва да си кръстят детето на нея?“.

   Лора: „Не е редно, когато се срещаш с две жени, от които (евентуално) някоя би била съпруга на сина ти, да ги атакуваш по подобен начин! Първо, не е ясно, коя точно би била съпруга на сина ти, и дали изобщо ще се стигне до брак! След това, не изглежда добре още при първата среща, да се повдига въпроса за деца и най-вече за имената на децата. Може (в редки случаи), младоженците да не искат да имат деца или пък, да не могат. Няма как, когато не е ясно, дали наистина двама души ще са заедно и дали реално те ще имат дете, ти да нападаш тези хора, че трябвало да кръстят детето си на теб! Освен това, когато рибата е още в морето, да се слага тигана на огъня, това е странно. Тук например няма бременност, заради която вече да се обсъжда, чак пък името на детето. И, изглежда крайно егоистично и себично, веднага (без още да си се запознал с едно момиче, което би могло да бъде твоя снаха), да настояваш това момиче, да си кръщава детето на теб! Това (повтарям) е егоизъм! Тук следва, да се остави младото семейство, да изживее своето щастие; и да направи нещата така, както предпочете. Изборът на име на дете, се дава от майката; или (изборът), се извършва заедно от майката и бащата на детето! Това, не може да е решение на околните! Не трябва да натискаш младоженците, да кръщават детето си на теб; и нищо с насилие, не бива да правиш към децата си. Налага се да приемеш, че децата си имат свой път, по който ще минат; ще правят свои избори; ще си имат техни решения; ще живеят своят си живот. Младоженците трябва да имат свобода, за да не им се пречи на щастието! … Изглежда грозно и абсолютно егоистично, да атакуваш някой, да си кръсти детето на теб. Това е възмутително. То веднага, прави лошо впечатление! Отблъсква! … И тук ще кажа, че чест й прави на Валерия, как дори неподготвена за атаката, която получи от майката на Евгени, отново беше естествена и искрена, и отговори не така, като че непременно да се хареса; а така, както чувстваше, че е правилно! Точно в този момент, тя спечели зрителите! Към Светла – майката на Евгени, Валерия отговори изключително адекватно и на място. Малка на години, но силна като дух! Тя е отстояваща позицията си, за което аз я поздравявам! Светла я постави в ситуация, все едно Валерия е на изпит пред нея, и това е срамно поведение, заради което зрители и журналисти, после изказаха пълно възмущение от майката на Евгени; и не беше редно, Светла да се държи така към момичето, което седи пред нея, но такъв й е характера. Валерия обаче, не се даде; и, браво! Човек следва да държи на личните си принципи. Тук, златната точка на зрителите, отиде при Валерия! … Има и друг момент: при срещата на Валерия с майката на Евгени, се считаше, че Валерия трябва да бъде харесана от Светла – от майката на Евгени, обаче … майката на Евгени, също трябва да бъде харесана (или поне приета) от Валерия! Нещата са двустранни! Кой е казал, че само (евентуалната) снаха трябва да бъде одобрена?! Тя, също одобрява и може да харесва или не! И Валерия, използва правото си да мисли, да преценява, да преживява и да оценява. Тя направи това, защото може! Защото, то си е нейно право! И каза, каквото сметна, че трябва да се каже; и тя най-добре си знае, дали реално хареса майката на Евгени! … А майката на Евгени, тогава едва ли е преценила, че ще я гледа цяла България и че, зрителите толкова много няма да я харесат, когато я видят каква е; тя не е помислила и, че родителите на Валерия ще я видят, и че може и те, изобщо да не я харесат! … А, атаките към Валерия, бяха от самото начало на предаването до края; и Валерия се оказа здрава, за да се справи с всичко, което й излезе на среща. Наистина я поздравявам! И аз (като нея), никога не бих позволила на другите, да ме мачкат! И също така, никога не бих разрешила на когото и да е, да избира име на моето дете; но при мен, даже ситуацията е още по-сложна и по-различна … аз не искам да имам деца; никога не съм искала; аз нямам нужда от това, и не го желая. Аз съм казала това още преди години на роднините ми, за да не го очакват от мен; (а пък, ако променя решението си, то ще се види)! Естествено, подобно нещо, се приема още по-трудно от околните; но аз, действително не искам да имам деца!“.

   Репортерът: „О! Ами, то е много трудно, ако си като Валерия и трябва да се противопоставиш на старите, че няма те да ти налагат, как да си кръстиш детето; но, не мога да си представя, какво е, да заявиш, че не желаеш да имаш изобщо деца; тогава е още по-трудно, защото родните ти, може да не приемат това въобще и да те побъркат от атаки! Винаги има прости хора, които действат така първосигнално. …. Виж, аз идеално разбирам двойките, които не искат да имат деца; разбирам жените, които не искат да имат деца; но, иди го кажи това на роднините (особено на по-старите) – че, ти не искаш да имаш деца. Обикновено, отсреща са ограничени люде, които даже ще започнат да те нападат, че ‘то не може така‘; и ако това са роднини по селата, те пък, съвсем нищо няма да разберат, и няма да приемат твоят избор. Те в твоят случай, сигурно са те побъркали, че ‘така не може‘ и че ‘трябва да имаш поне едно дете‘ и пр., и сигурно, са ти скъсали нервите!“.

   Лора: „Имам такива роднини и такива познати! Понеже, аз още преди години обясних, че ‘деца няма да искам – (да не очакват от мен, защото изборът ми е, да нямам деца)‘, покрай мен имаше (и все още има) хора, които скочиха заради това мое решение и заявление; те именно реагираха, ‘че така не може‘ и че ‘съм длъжна, да родя поне едно дете‘; но, аз абсолютно на никого не позволих да ми се налага. Това, си е моят живот и относно него, точно аз решавам какво и как да правя! … ‘Длъжна съм‘ била! На кого съм длъжна?! Те ще ми кажат на мен! … Техните желания, мисли, проекции, очаквания и представи, изобщо не са били нещо, с което съм се съобразила, защото за моят живот, аз решавам какво да правя, и го правя. А, на който не му изнася от съответното положение, това си е негов проблем! … Аз си преценявам как да постъпя за всичко, а относно деца, (ако реша, че искам да имам), то ще се разбере. По принцип, не смятам да имам деца, но ако случайно си променя решението, то ще се види. Като цяло обаче, всички са научили, че на мен, никой не може да ми се бърка, аз какво и как ще го правя! Не позволявам!“.

   Репортерът: „Така трябва! Възхищавам ти се! А каква е позицията ти, заради която, ти не искаш да имаш деца? Предполагам, че силно стъпваш на Духовното, на Моралното, на Космическите принципи, защото ти си преди всичко Духовна фигура, и то абсолютно реализирана; съответно – решавам, че ти не искаш да имаш деца, заради своите Духовни възгледи и позиция. Ще кажеш ли, спрямо Духовните учения, какъв е правилният отговор на въпроса: кога е редно (или нередно) да се раждат деца; и каква е причината, поради която ти не си избрала да имаш деца? Тук те моля, да отговориш стегнато и директно, така, както обясняваш подобни неща в своите книги, които пишеш (които са книги, преди всичко в областта на Източната философия), и от които книги, доста хора са научили уникални неща; там има уроци по Етика, (и ти имаш страшно много последователи и ученици, заради мъдростта, която предаваш). Искам да чуя такъв ясен отговор, чрез който и да разбера, защо наистина ти толкова години, така и не си избрала да имаш деца. … Избора да нямаш дете, ми показва, че ти си на много високо ниво и прилагаш принципи, каквито обикновеният човек не може, защото при обикновеният човек мисленето е, че ‘да се раждат деца, това е (едва ли не) дълг на всеки‘; ти май, си нива над подобно архаично (и първосигнално) мислене; подозирам, че над стадното ограничено (дори невежо) вярване на обикновените хора, има дълбоко Духовно обяснение, с което, ти сега ще ни запознаеш … чрез което ще се разбере (и осъзнае), ти защо не си избрала да родиш дете. Моля те, за отговор!“.

   Лора: „От „Ергенът 2“, до проблема с раждането на деца, стигнахме! Добре, ще отговоря! … По принцип, аз изключително обичам децата и приветствам хората, които искат да бъдат родители. Чудесно е, да има деца, родени от любов и от желание. Децата носят радост и позитиви! Децата, са толкова специални! Изключително е, когато в семейството има дете, което е искано; и е доста тъжно, когато се получи нежелана бременност и раждане на дете, което не е желано. Света, трябва да е отворен за появата на децата. Децата, са богатство! … Има личности обаче, които заради силни Духовни съображения и пробуден начин на живот, могат да изберат да нямат деца. Тук разбира се, влизам аз с Етиката, (за която ме питаш); тук се включвам аз с моята позиция; тя е Духовната позиция, която ти настояваш да изложа сега, и ще го направя! … Обяснявам: Раждането на деца (тук на Земята) трябва да го има само, когато бъдещите родители (на душа, която се извиква за прераждане) са партньори, които отговарят напълно един за друг; иначе (ако партньорите не са един за друг), се получава разбъркване на хармонията на Вселената (и тогава, не е правилно да се създават деца). Раждането на деца е правилно, да е по желание на такава двойка (партньори, които са един за друг); като в повечето от случаите, когато става дума за много силно пробудени Духовно хора, те НЕ избират да имат деца тук на Земята, заради грубият начин на физическото проявление на живота във физическите светове (заради грубият начин на възпроизводство; заради нетърпимото /и излишно/ физическо страдание при раждането /което биха изпитали майката и детето/, и прекалено суровата сетивно-материална непоносимост във физическите светове, която донася на новороденото, кодовете на страданието – раждане, болка, болести, остаряване и смърт) и поради факта, че на силно интелигентните и будни души, не им е необходимо да създават тук деца; те са удовлетворени вътре в себе си; успокоени са; те не се чувстват незавършени, ако не са ‘проявили‘ тук физически деца, тъй като са реализирани в Духа и са наситени на най-високо ниво, а не са принизени до животните и нагона; ниско-манталитетните хора са тези, които имат усещането за незавършеност, ако не станат родители тук на Земята (и се чувстват длъжни да станат родители); и невежеството, в което се намират, ги кара сляпо да вярват, че да имат деца, това е наистина някакъв някакъв техен дълг; но, това не важи за високо-интелигентните души, които са съотносно Бога, и са пробудени; които са свободни от заблудите на невежеството и се намират в дълбоко вътрешно удовлетворение. Всъщност, никой не е длъжен да има деца задължително (и на сила), и когато някой е напълно израснал Духовно, той е освободен от ограничението, че ‘това е нещо, което трябва да направи‘. Аз съм абсолютно реализирана и пълноценна, без да ми е нужно да ставам родител. Аз съм цялостна и без деца! Аз съм вън от невежеството, в което (като в капан), са попаднали ограничените хора с наивно мислене. Наистина, мнозина са настроени така, че ако не станат родители, те (ще) се чувстват незавършени; сякаш, нещо не са осъществили от това, което е трябвало. Тук спокойно мога да заявя, че доста хора, силно са се объркали! Те са личности и без да имат деца, но още не са го осъзнали, защото им е втълпено, че ‘така трябва – трябва да имат деца; длъжни са‘. Това е абсурд! Човек има свободна воля и той следва да осъществи това, което го тегли душата, а не по животински, да последва нагона! Да последваш нагона, това е да последваш заблудата и илюзията на кармата (и съответно, да създадеш на свой ред нова карма); а целта е, душите да се измъкнат от захвата на карма и да стигнат до Духовна реализация. Темата е дълга, и съм я засегнала подробно в една от моите книги („Махасамадхи. Книга на Великото Освобождение“). Накратко: моите постъпки (мисли, думи, действия) такива, каквито ги имам, са последване на Абсолюта, а не на привременното и на заблудата. Идеята е, да се върви към Божественото, а не да се заплиташ в ограниченото, илюзорното, тленното, кармичното. Винаги, трябва да се следва Божествената (себе)реализация. Моят избор е такъв, какъвто е правилният избор. Бог е дал на хората възможността, да постигнат Духовна (Божествена) реализация и от (само) земни същества, те да израснат до Духовни и да могат да напуснат кармичното (дуалният свят), и да бъдат от тленното във Вечността! … Когато човек е осъзнат, той може да има деца (без те да му пречат за нещо в неговият път), но обикновено, напълно пробуденият (осъзнат) човек, просто избира да няма деца, тъй като не е под ограничените закони на земното, където е животинското възпроизводство; той се чувства завършен и без да се възпроизвежда физически, и просто, следва пътя на Духа! Ето, това е позицията на истинските Духовни учения; ето, това седи зад поведението ми и зад конкретните ми избори!“.

   Репортерът: „Малиии! Отидохме толкова навътре в една материя, в която ти си себе си, че чак разговорът ни, придоби друг смисъл! Аз знам, че ти си обоснована и че, всяко едно твое действие е преценено и смислено, и е изпълнено, защото така трябва; защото е правилно; защото, ти си над невежеството, и си над неовладяните страсти. Знам, че ти си друга от (например) един обикновен човек с две деца, който смята, че е много голяма работа, защото има две деца. Аз знам и разбирам, че за теб, сигурно този с двете деца е един невежа, последвал само първосигналният нагон на животните; родили са му се деца най-вероятно, защото той не е могъл да опази жената до него да не забременее; не се е владеел като мъж; бил е слаб. Аз от предходно интервю с теб съм чела, че ти казваш, че ‘истинският мъж е не този, който прави деца, а онзи, който може да бъде със жената до него, без да й направи деца‘. Тая тема е сериозна и (например) при съпоставка на теб и (да речем) някакъв си човек с две деца, (които са се появили непланувани), тук може да се реагира така: ‘къде си ти; къде е той‘, защото обикновените хора, нямат (и не могат да имат) такова силно Духовно поведение като теб; при тях има деца, тъй като хората са ги направили (даже без да знаят), и после не е имало на къде и децата са се пръкнали, и е трябвало да ги гледат. Ти си друг тип; твоите действия са на Духовно ниво. Разбира се, че заради силна Духовна позиция, ти си избрала да нямаш деца, въпреки, че като всеки друг, и ти можеш да имаш; но, ти не искаш; избираш друго, защото оставяш обикновените хора, да си вървят по техният земен неосъзнат път (като са невежи); а ти, свободно препускаш през булеварда на пробудените, постигайки Духовността!“.

   Лора: „Ама, чакай сега! Не говорихме ли за „Ергенът 2“?! Къде отиде? С тия заявления (дори и права), знаеш ли как ще подразниш хората, които (евентуално) ще четат това! Всички ще се почувстват принизени! Виж, аз каквото правя, то си е обосновано за мен, да; то е правилното нещо; но прекалените обяснения, сякаш се изказват, за да дразнят! Ами, всеки си има свой начин на живот; и си живее така, както счита за редно; и, толкова! Далеч съм от мисълта, че абсолютно всички хора, които имат деца, са хора в невежество. Няма такова нещо! Има дори големи Духовни учители, които са родители, и имат деца. Няма как да заявим, че всички хора с деца, са хора на неведението! … Нали, аз ти отговорих на питането по-горе?! Ти разбра позицията на Духовното учение (и съответно – моята позиция и поведение); готово (вече си на ясно; получи отговор). Дай, да не обръщаме интервюто към мен съвсем! Аз съм такава, каквато съм! Да, аз съм различна! Ще съм непонятна за останалите, защото влагам дълбок Духовно значим смисъл в действията си, който останалите (може би) не разбират (като /някои/ са далеч от Духовната материя), но не искам да втълпявам на никого моите принципи и възгледи или да пояснявам, защо поведението ми е такова, каквото е. Аз просто, не съм искала да имам деца, и толкова! Ако реша да имам, всички ще разберете! Но не искам, понеже съм си преценила така за себе си. Зад позицията ми, седи обясненото горе, но аз го уточних тук, понеже ти ме помоли; не си мисли обаче, че това съм го разказвала на някоя леля, баба, стринка, вуйчо или на който и да е мой роднина. Как ще го разберат? Когато всичко се разяснява в подробности, започва да дразни хората, които са избрали за себе си обикновен начин на живот, и подобни будни постъпки (като например моите), на тези хора им идват в повече; не разбират тази материя; тя, дори ги плаши! Бабите на село искат деца, а не да им говориш нещо за Бог и за Духовна реализация! Аз на никого не съм се обяснявала за изборът ми; то, не е нужно. Човек трябва да си прави онова, което знае, че е правилно, и толкова. Я, се върни на въпросите за „Ергенът“, че така, никой няма да разбере този диалог, а и само ще подразниш читателите!“.

   Репортерът: „О! Добре! Но аз задълбах, защото темата е много вълнуваща! Ти имаш познания в такива области, които са ми интересни; действията ти са смислени, а не първосигнални; стана ми любопитно и … Добре, ще се върна на Ергенът“, но някой път ще говорим само за Духовното учение! А сега … ами имам важен въпрос за „Ергенът 2“, но аз пак искам да питам нещо, свързано (донякъде) с теб и с Духовните учения, с Йога. Така … Ние те познаваме Лора, от години. Аз (и много други хора) знаем, че ти си първата, която започва да преподава Йога във Враца и въобще – явно една от най-първите, които водят Йога в България, че и на Балканите. Ти си била още на 14-сет години, когато започваш да преподаваш Йога и Бойни изкуства. Относно Йога, ти си тази, която проправя в България пътя на Йога (доколкото знам, успоредно с Венцеслав Евтимов), но точно ти отговаряш за това, Йога въобще да навлезе в страната и да бъде приета и разпространена. Ти си първоосновата и доайена. Работиш по това дело още от дете, дето се вика; бориш се и проправяш път на Йога; ти преподаваш; имаш изцяло благотворителни занятия; помогнала си на мнозина чрез Йога и продължаваш да го правиш. … Със сигурност, пътя на Йога преди в миналото и днес, е различен път. Преди, Йога е била непозната, чужда, далечна (дори недопустима); а днес (като вече й е проправен пътя и Йога е навлезнала), сега Йога е тук, и сега едва ли не, Йога е на всеки ъгъл. Но, аз питам: така ли е действително? За истинската Йога ли говорим?! Защото в продукцията „Ергенът 2“, имаше две женички, които се бяха заявили за някакви преподаващи Йога, обаче … ами, аз забелязах много неточности някак си; очевидно съответните дами, не знаеха какво е Йога и бяха абсолютно начинаещи в тази материя; т.е. аз никога не бях виждала една (уж) йога, да пие толкова алкохол и да яде толкова луканка, да отива и сама да сяда върху един мъж и да го атакува да го целува, да заявява сама, че ‘поведението й е разврат, алкохол, мъже‘ и т.н., пък иначе, да се мисли за йогиня. Нещо, се обърках, къде тук е Йогата! И защо, толкова се заявяваше тази неточно формирана фраза „водя Йога клас“ (казано от начинаеща)? Какви са тези крещящи терминологии и не на място мисли, действия и изказвания, на които им бяга Йогата; пък (уж), това трябваше да е Йога! …. Ами знаеш ли, аз не се впечатлих от наивните души, които мен трябваше да ме грабнат, че (уж) са свързани с Йога. Това, не беше Йога! … То пък, едното момиче, беше доста объркано и от към подход към Ергенът. Защо си мисли, че един мъж се сваля, като му заявиш „хайде да направим заедно няколко дъха!“; и той мъжа (Ергенът), като ще направи 2-3 дъха, и като ще си падне после по жената отсреща, защото ‘са правили дъхове‘; абе, какви са тези простотии?! Така ли се впечатлява един мъж?! Никой не искам да осмивам де, но подхода тук липсваше като женствен; беше си наивно. Това, го остави! Но, тия жени в предаването, дето (уж) се изказваха, че имат нещо общо с Йога, (а и като цяло, доста хора в живота), май и идея си нямат, какво е точно Йога. Те смятат, че това е само една гимнастика ли? Йога, като спорт ли приемат, и не осъзнават какво е? Какви са тези фалшиви и измислени (уж) обучители по Йога в днешно време? Лъжеучители под път и над път! …. Да, аз осъзнавам важността на всичко, което още от някога, ти си направила, и Йога вече е в България, тъй като ти помогна за това; ти реално преподаваш Йога (истински Гуру си; призната си), и лично твоето дело относно Йога, е значимо; но не ти ли е болно, че в днешно време, някакви не-готови за Йога и не разбиращи Йога, се промотират като Йога учители и са тръгнали да се опитват да преподават Йога; оп, извинявай – ‘да водят Йога клас‘! Как слепеца, ще води слепците?! О! Много неща казах; разбра ли ми въпроса!?“.

   Лора: „Да, разбрах го! Колко си възмутена! … Виж, наистина в днешно време, Йога не се разбира съвсем (от масовият човек); и в повечето пъти, като че Йога се приема така, както някога се приемаше Аеробиката – т.е. в един момент на 3-4 дни, да изиграеш просто някакви упражнения, и толкова! Доста хора смятат, че Йога е нещо като Аеробика. Да, но Йога не е това; тя е начин на живот, и осъществяването в Йога, следва да е цялостно и ежесекундно. Йога не представлява 10 упражнения за 15 минути! Ако си в Йога, цялостното ти поведение (при това непрекъснато), трябва да е в една висша честота; всички твой мисли, думи и действия, следва да са в хармония (и да осъществяваш Божественото). На думи – това е просто и лесно; на практика, явно е неприложимо; или поне, не е осъзнато. Разбира се, че ако си в пътя на Йога, всичко което ти правиш, трябва да е Йога; и личната ти практика, и храненето и пиенето; и половото ти поведение; и начинът ти на изразяване; и отношението ти към другите и към теб самият, всичко. Схващам, какви абсолютни несъответствия (които си видяла в предаването), са ти показали че момичетата, които си гледала в „Ергенът“, се разминават с Йога и са далеч от тази система; но нека, и тези момичета да опитват да имат (все пак) нещо общо с Йога! Тези момичета, (а и много други хора), може да са далеч от Йога и да не я разбират; със сигурност им е рано да преподават Йога, но те опитват; тръгнали са по този път и лека по лека, те вървят; и в един момент ще им просветне, какво всъщност е Йога (и може би ще започнат да я прилагат за себе си като начин на живот и като буквално поведение, стига да имат волята и дисциплината за това). Вярно е, че до тогава, те сигурно ще объркат много други хора и така ще разпространяват неправилно Йога, но те също търсят своето място под слънцето. Да, те са наивни (дори глуповати), като се перчат, че се занимават с Йога, (без въобще да разбират още какво е Йога), но света се развива; в един момент (поне на някои места), Йога ще се показва по правилният начин. Точно така, не като се заявява „аз водя Йога клас“, а като се провеждат занятия по Йога в цялата дълбочина по класическият начин. И на мен, не ми харесват много неща (и най-вече ме боли от лъжеучителите), но аз, никого не осъждам. Разбирам (как в предаването „Ергенът“), колко абсурдно ти седи разврата (за който каза), пиенето на алкохол, яденето на колбаси и преследването на мъжете, и че това, никак не ти се е връзвало с Йога. Жалко е, че ги има тези неща (и че такива личности се обявяват за йоги), защото така, Йога силно се изопачава и така, изобщо не може да се разбере (от масовият човек) какво е Йога; но света ще се излекува от тези болежки в един момент, защото всичко фалшиво и неправилно, в един момент отпада, за да заблести по правилният начин.“.

   Репортерът: „Добре! Хубав отговор! Такива като теб, ще спасят света! Дано има и още пробудени! … А, как приемаш това, че то май се оказа, че всички, които бяха отишли в предаването „Ергенът“, явно бяха там заради реклама (за да си направят пи ар) и за да станат известни?“.

   Лора: „Ами, то това няма какво да се коментира. Така си беше за (почти) всички; търсеха популярност. Явно само неколцина (като например Валерия), наистина бяха в „Ергенът 2“ точно, заради Евгени!“.

   Репортерът: „Да, Валерия беше там заради Евгени и добре, че той нея избра! Тя търсеше любов; Евгени си търсеше жена. На мен ми харесва, че се събраха! Дано останат заедно за постоянно, и да има сватба! А, ти как приемаш това, че Боряна – една от участничките в „Ергенът 2“, когато беше в „Шоуто на Николас Цитиридис“, каза за Айлин, Валерия и Джия, че са кучки?“.

   Лора: „Това беше казано (уж) шеговито, но сериозно – реакция, заради злоба и завист! Истината е, че на Айлин, Валерия и Джия, им се завидя за красотата и сексапила; Айлин и Валерия получаваха внимание от Евгени повече от останалите, и за това към тях имаше силна злоба; ще я има и сега, след като момичетата са извън имението в Бодрум; но какво като?! Както се казва ‘кучетата си лаят; керванът си върви!‘ … Нека им завиждат на Айлин, Валерия и Джия, пък те ще пропускат злобата покрай тях, и ще си постигат успехи в сферите, в които си действат!“.

   Репортерът: „Ами, да! А, как определяш поведението на Милица от „Ергенът 2“? Такова падение беше всичко, което тя правеше; такова объркване имаше това момиче; толкова беше емоционално лабилна, неграмотна, себична и проста. Как определяш поведението й?“.

   Лора: „Като психически нестабилно, с привкус на тежка неграмотност, която е шокираща! Липсата на будна интелигентност, също разстройваше зрителите! И даже, няма нужда от коментар!“.

   Репортерът: „Ама, разбира се! Всичко свързано с Милица е толкова неприятно, че тръпки да те побият! Сцените с нея, едва се изтърпяваха от гледащите предаването! … А, кажи ми името на една участничка, която остави в теб добро впечатление (дори неочаквано).“.

   Лора: „Поли! Това е Полина, тъй като тя запази достойнство, и не отиваше като останалите да насилва Евгени за целувки, и не настояваше унизително, Евгени да й казва, че ‘я харесва като жена‘. Момичето е мило; действаше успокояващо на Евгени (сред толкова хиени) и е едно безкрайно красиво, естествено и привлекателно същество с чар; това го забеляза и Евгени, и не случайно беше оставил Поли до финала!“.

   Репортерът: „Брей! О, да! Ами, какво смяташ за това, че Пламена (Пам) нападна Поли, че тя трябвало да я защити от подигравките на някои от участничките, които й се смееха за килограмите?“.

   Лора: „Не е длъжна! Малката Поли, не е длъжна да защитава голямата Пламена! Поли не е в предаването, за да се кара с хората, и за да се бори с някого. Тя има право, да изживее приказка; и никой няма право да й пречи за това, като й натяква, че ‘тя трябва да се бори за неговата кауза‘! Когато Пам (Пламена) скочи срещу Полина, че не я защитава, аз ако бях на мястото на Поли, изобщо нямаше да й мълча на Пламена. Даже, си имаше и основателна причина, Елисавета в един момент да каже някои неща на Пламена. Не всичко, което Елисавета избълва в един момент срещу Пам, следва да се приеме като погрешно. Разбира се, аз съм за това, да се приемат различните (и не се обявявам срещу Пламена). Самата аз, съм различна по мой си начин; и аз си имам своята специфичност и нестандартност (дори визуално)! Обаче, не бива да смяташ, че всеки ти е длъжен за нещо; и че непременно, някой трябва да те защитава. Не бива да се правиш постоянно на жертва. Не бива да си зъл с някого, че не те е защитил (например, защото си повече килограми, и другите често те обиждат за визията ти)! Полина не е конфликтна личност и не може да се иска от нея, да се кара с другите. Да, но Поли е малка и е фин човек; тя е добричка; на нея е по-лесно, Пламена да й викне, вместо като я притеснява (в случаят) Габи с подигравките си, да говори с нея направо. Габи е неудобна и срещу нея, е по-трудно да се излезе; но на Поли, може да й се викне (така, беше преценила Пламена)! Да, но е объркала! Ами, не може да бъде нападана Поли по такъв грозен начин! Все някой, ще има възможността, да уточни това някъде!“.

   Репортерът: „Да! Като ти, например! Гласът на съвестта! … А, всички обявиха представянето на Кристина от Бяла Слатина като трагично и като фарс. Защо е така, според теб? Тя е глезена, отблъскваща, превъзнесена, надута, надменна, фалшива и комплексирана…“.

   Лора: „Според мен, във всеки един човек (в повечето случаи) може да се открият не само негативни черти, а винаги има и нещо положително!“.

   Репортерът: „Добре! Явно не искаш да я коментираме тази Кристина; тя не е интересна с нищо. А, какво положително има в глупостта на една кифла, която седи на среща ти и ти казва, че „Дева Мария е заченала от Исус Христос“?! Която кифла, иначе се изтъква, колко (уж) е умна и как тя много знае, а то какво излиза накрая?“.

   Лора: „Еми, научихме нещо ново! Това за Дева Мария и Исус Христос, и аз не го знаех!“.

   Репортерът: „Да, то беше катастрофа! Каза го тази, която сиктероса Евгени, точно преди да я отпрати момчето! А, кажи ми, как ти се видяха родителите, които влязоха в предаването накрая. Вече разбрах, какво мислиш за майката на Евгени – тегли й по-нагоре урок по Морал; а, какво мислиш за бащата на Евгени; а, за другите родители?“.

   Лора: „Не може да се обсъдят всички участнички, нито всички родители; но бащата на Евгени остави светло впечатление; той е готин и има перфектна визия за годините си; не е консервативен; той е стабилен и по свой начин взискателен; отворен е за модерното; притежава и аналитичност; той е уравновесен човек. Ще кажа само и за още някой, който ме грабна! Това е бащата на Микаела; доведеният й баща от Гърция, който е на практика един истински баща, и е личност. Това е мъж с достойнство и с абсолютна доброта. Той е доблестен, честен, и е голям човек; заслужава поклон!“.

   Репортерът: „А, да! Ами, да завършим така, с нещо позитивно! Аз имам още много въпроси, но интервюто стана голямо и осъзнавам, че трябва да спрем все някога. Щеше ми се, да те питам и за още от участничките, но схващам, че материалът става дълъг. Искам тук, да ти благодаря, че се зае да отговаряш на питанията ми и че, обсъдихме някои неща за „Ергенът 2“! Ти си откровена и си психолог, философ, педагог, сексолог, и си изключителен анализатор; а аз исках все пак някакъв разчет и анализ на предаването, защото то развълнува много хора, и колкото и да е странно … се хареса на достатъчно, за да се поеме към „Ергенът 3“! Преди да започнем диалога, ти настоя „да не ти задавам въпроси за теб самата, а да говорим само около темата „Ергенът“, и аз (почти) спазих уговорката ни. Доволна съм от естествените ти изказвания; искрени и обективни, неутрални и стабилни. Знаех си, че с теб ще се получи интересен разговор! Оставям го за всички, които се интересуват от предаването „Ергенът“. Все някой трябваше да направи краен анализ на „Ергенът 2“, преди да последва новият сезон 3! Не знам, дали ще го гледам, но се радвам, че гледах „Ергенът 2“ и че, успях да го коментирам точно с теб! Сега, да пожелаем на читателите щастливо лято, и дано ни чакат усмихнати слънчеви дни!“.

Автор на материала: Полина Симеонова за медия „Модерна Враца“

Линк към статията http://modernavratza.com

 

Коледен дух – Четиво за позитивната нагласа

 

Заразена от американските филми за Коледа; въодушевена от филмите, които декември дават по телевизията за Коледа и традициите за този светъл празник, аз реших да направя едно коледно интервю, като извикам за разговор някой, който наистина плътно се е докоснал до Америка, живял е там и е прекарал там не една Коледа; видял е истинското коледно настроение на хората и … може да разкаже … За интервю, поканих обичаната от всички Лора Йордакиева – разпознаваема като Махатмадеви www.mahatmadevi.com - красивата писателка-философ, йога учител, психотерапевт и арт модел, която добре познава пределите на Бостън и Ню Йорк (и околия), и смятам, че може да сподели, дали наистина в Америка е чак толкова красиво, както ни показват това по филмите … или режисьорите, ни срещат с просто художествена измислица и малко повече лампички, за да ни заблудят. За очарование на всички, с нас е Лора Йордакиева, която (за разлика от много други, които само мечтаем), реално има зелена карта; реално не е била само посетител за малко в САЩ, а живуща и активно действаща там; която се е срещнала с Коледа в Америка и която, сега смятам да разпитам за Коледата в САЩ. Нека сравним, тук или там е по-хубаво! Нека видим, къде радостта е истинска!

 

Въпрос на журналиста: „Скъпа Лора, ще ми е много интересно да разкажеш за това, каква е Коледата в Америка!“

Отговор от Лора: „Здравей! Директно на въпроса, а!? … Добре! Ами, аз искам първо да ти поясня, че САЩ е една наистина обширна страна, където (когато живееш там) установяваш, че от Америка до Америка, има голяма разлика!“

Въпрос: „Как така? Какво значи това?“

Отговор: „Ами значи, че всеки щат в САЩ е една отделна Америка; значи, че в САЩ, всеки щат е една отделна държава (може така да се определи) и като ме питаш да ти кажа, ‘каква е Коледата в Америка‘, мога да ти уточня, че в различните щати и в отделните кътчета на Америка, Коледата не тече еднакво; така, както всеки щат си е различен; както всеки щат си има свои закони и привички, то и празнуването на Коледа, не е едно и също на всички места. Във всички кътчета на САЩ, се усеща духът на Коледа; има я радостта, но сякаш, всяко място си има своите традиции и начин на честване.“

Въпрос: „А! Сега разбрах! … О, да! Правилно! То е ясно! Чувала съм, че в САЩ, всеки щат е като една отделна държава, да. То е ясно, че хората не могат да празнуват еднакво навсякъде. Та то, дори на някои места, явно няма и сняг за Коледа! … Но, твоят дом е на място с много сняг - (Бостън, Масачузетс); на място с истинска зима и … много ми се иска да разкажеш, каква е американската Коледа – дали наистина е това, което ни показват по филмите или там нещата за филма, са някак си по-лъскави …“

Отговор: „Виж! Аз винаги съм искрена! Мога да кажа само истината и задължително, стъпвам на нея! Ще ти кажа направо, че в Америка, илюзията и лицемерието се поддържат на високо ниво! Задължително е, да се демонстрира положение ‘отгоре‘! ‘Капитан Америка‘, никога не може да е отдолу! Той всякога, трябва да е най на високо! :-) Това е Америка: една страна, която задължително, пред света показва положение (пък дори и да го няма), и що се отнася и до Коледа, се показва всичко по много лъскав начин; слага се украса, за която дори, се наемат специални дизайнери; викат се специалисти, които да декорират домовете на богатите хора, витрините на магазините, площадите, улиците, МОЛ-овете … Поръчва се на специалисти-дизайнери да украсят интериора и екстериора добре, но всичко що се отнася до Америка, трябва задължително да изглежда на ниво и да свети. Във филмите е същото – от тях тече пропаганда, която цели да покаже, една лъскава Америка … Няма да видиш друго, защото, няма да ти покажат друго! … Знам, че в България последните години, декември месец излъчват коледни американски филми, в които със сигурност, ти виждаш една прекрасна Америка. По този начин - в добра цветна светлина, се показва така всяка една страна, в която искат да те заведат тур-операторите и когато държат да ти продадат екскурзия, например. Същото е. Скрива се не-доброто и илюзорно, ти се представя красивото. Като ме питаш за филмите, искам да ти кажа, че за всеки американски филм, има политика. Филма няма да бъде позволен за гледане, ако в него не се покаже американското знаме! Задължително е, поне 3 пъти! Най-любимото женско име, което по протокол влиза под някаква форма в американският филм, това е името Лора! Името Лора (и производните на него: Лоран, Лорна, Лорейн, Лори, Лорис, Лола, Ло, Лаура, Лара, Лорка, Лоренца и пр.), са най-любими на американците. За филмите, имената на героите трябва да бъдат представителни; ето защо, определеното за най-красиво от американците име Лора (и неговите производни), задължително трябва да влязат в един американски филм, за да изглеждат нещата добре. Реално в Америка, най-хубавото име Лора, съвсем не е толкова често срещано; най-много да се запознаеш с някоя Лаурие (Лори) и то е рядкост да го има това име, но виж, за филма, това женско име е избрано като най-представително и то трябва да влезе по протокол като име на някоя от героините, дори да не е главната. Във филмите има и политика, при която се позиционират (дори да става дума за деца, които се показват) афро-американчета и азиатчета (обикновено китайчета) + светлокожи … Преценява се, кое дете ще говори; кое ще седи на по-предните и кое на по-задните редици; опита е, да се демонстрира това, че всички са добре приети и че (уж) няма излъчени герои по приоритет (според расата); но, ние знаем, че винаги има приоритетни фигури … Друго, което мога да ти кажа е, че за всеки филм на САЩ има силна цензура и там могат да се ползват само определен тип ругатни и има само три разрешени думи, с които можеш да наречеш негативният тип …“

Въпрос: „Задн*к, к*чи син и коп*ле! :-) Нали е това? Само тези думи, чувам в американските филми! Наистина ми седи нереално, да чувам само тези три думи, при условие, че когато човек е ядосан, той е готов да изплюе всякакви псувни и ругатни, и всякакви други нарицателни думи, но ние чуваме само тези.“

Отговор: „Да! Това е от цензурата! … Боже, нямаше да ги кажа горните три думи, но ти щом можеш …“

Въпрос: „Мога, мога! Да ги уточним, за да ни разберат добре читателите! Нали правим пълно интервю сега! Няма да се смущаваме, да казваме нещата както са! Но ти … ти наистина нямаше да ги изречеш тези три думи, нали?! Ти не можеш! Не искаш! … Носи ти се славата, че (както казват), пазиш речта си чиста и никога не говориш против никого; не говориш грозно; не говориш омърсено и ползвайки нечисти слова … Нали съм ти чела и аз интервюта през годините и знам; а и твои книги имам – стилът ти е изискан, изряден, извисен; даваш напред с етиката; предаваш словата си естетично и в низ като гринлянд – всяка брънка ти е изпипана … но, дай пак по темата – говореше ми за филмите на Америка и за Коледата; много ми стана интересно … Ще продължиш ли, моля?!“

Отговор: „Да, разбира се! … Значи, един американски филм, може да бъде представен пред света, само ако при направата му, са спазени определени правила – (за някои от тях, ти загатнах). Същото е и за коледните филми, които са те запленили – те представят Америка по приятен начин; показват ни я лъскава, красива; обикновено разказват приказна. Тези филми, най-често са под формата на леки романтични истории и са позитивни; имат щастлив край; те целят, да те приповдигнат … В последното няма нищо лошо, защото положителният заряд е лукс, от който ние от доста време насам, се лишаваме. Във филмите от САЩ за Коледа, има много цветна украса, много светлини и един заразителен коледен дух.“

Въпрос: „А, дали е така на живо? Ти как го видя с очите си?“

Отговор: „В Америка реално я има тази украса, която ти гледаш по филмите. Хората действително си украсяват домовете, дори в по-бедните селища; а когато става дума за къщи на богати хора, там украсата е още по-пищна и грандиозна; направена е със стил. Дори от Белият дом, всяка година се показва демонстративно каква е украсата. Тя се избира от Първата дама и се показва по телевизията. Тази година, за Белият дом, Мелания Тръмп е избрала зелено и златно – зелени дръвчета, и топки в зелено и златно; има и зелени елхи, украсени само с червени топки; има и много добавен изкуствен сняг; украсата сега, изглежда стилно. Миналата година в Белия дом, имаше нетрадиционни кърваво червени елхи, които някои хора не възприеха като най-доброто, защото това ‘модерно‘, им дойде в повече. Хората определиха избора на червените елхи като гаф и в социалните мрежи, се изписаха много подигравки за избора на Мелания от миналата година. Понякога, не е нужно да се внася прекалено модерно и различно, а хората обичат традиционното; ето защо, украсата на Белият дом от миналата година, не се хареса масово, но тя остана в миналата година; тази година, се стъпи (както казах) на съвсем стилна позиция. … В Америка на повечето места, когато се украсява интериорен кът, се ползва стила, цветните топки да са в един или в два цвята; а когато идваш по-насам на Балканите, забелязваш как топките върху елхата са пъстри; ползват се всякакви цветове. Разбира се, и в Америка има и такъв тип украса, но най-често в именията, се използва стилното украсяване, при което декорацията е в един-два цвята на топките върху елхата. В Америка се украсяват за Коледа домовете на богатите хора и на по-бедните, също; украсяват се улиците, витрините на магазините, площадите, МОЛ-овете, институциите … В някои градчета, се прави състезание за коледна украса; декорират се домовете на хората и се открива оглед на домовете; после се определя, коя е най-красивата коледна украса и се събират пари за благотворителност; парите се даряват за светли каузи. Коледата е заразителна и пищно се демонстрира празника. Това е част от илюзията и лицемерието, които (както поясних), се поддържат на високо ниво – демонстрира се, че всичко е изрядно и шикозно;  всичко е брилянтин; но да ти кажа, това не е само някакъв фалш … Има я и илюзията – един вид ‘колко е превъзходно всичко‘, (пък дори и да не), но има и щастие. За наша радост, поне около Коледа, в Америка, не всичко е поза! Истината е, че има и хора, които реално греят от щастие около Коледа и си припомнят, че има за какво да се усмихват и да бъдат благодарни! Коледа сплотява семейството; кара хората, да си дават топли прегръдки; да си даряват усмивки; да си носят подаръци; да правят сладки … Има и искреност; не всичко е фалш! Там, където аз съм стъпвала в Америка, украсата по Коледа е навсякъде; но този празничен дух всъщност, се разпалва още от Деня на благодарността. Още за Деня на благодарността, почват да се правят украси и хората да си припомнят, че има за какво да се усмихват и да бъдат благодарни; а Коледата е последващ празник, който по-скоро идва като продължение на Деня на благодарността. Някак, късната есен (където е Деня на благодарността) и зимата (където е Коледа) се сливат, и го има празничното настроение от тези два празника. Бих казала, че в Америка има изиграни неща; има поза, но има и жива радост. В Америка, що се отнася до Коледа, всичко е подплатено с дъх на канела, с аромат на мандарини, джинджифил и ванилия; вижда се красива декорация навсякъде; а в МОЛ-овете обикалят квартети (от жени най-често), дрънкат с коледни звънчета и пеят коледни песни; в МОЛ-овете винаги има дядо Коледа, който се среща с децата, и децата се снимат с него. Празнично е! Има позьорство и пропаганда на фалшива илюзия (че ‘абсолютно всичко е прекрасно‘), но някак въпреки това, има и истинска радост; можеш да видиш усмивки върху лицата на децата, а това е удивително. А пък, от самата украса, следва една заразителност; идва ти настроение; става ти приповдигнато. Поставените декорации, сякаш са там, за да ти напомнят, да не си само намръщен, а да се усмихнеш; да благодариш за това, че си жив, че те има; да те накарат да бъдеш по-положителен и тържествуващ. В този смисъл, въпреки, че самите коледни декорации са поставени понякога с идея за превъзходство и демонстрация, че Америка е лъскава, то също така, тези коледни украси, реално могат да те накарат да грееш и ти; да се сетиш, че има и нещо хубаво в живота.“

Въпрос: „О, като те слушам само как говориш, чак на мен ми стана приповдигнато и празнично! Ти знаеш ли, че заразяваш с позитивизъм?“

Отговор: „Знам! Но … го правя естествено!“

Въпрос: „Да, де! И аз това казвам! … Е, значи така ти видя положението в Америка, а?!“

Отговор: „Да! Накратко: има поза, но има и радост и красота!“

Въпрос: „Еми, хубаво! Доволна съм от това, което ми разказа! Много естетика поднесе! Зарадва ме! … Толкова съм щастлива да се срещна с теб и някак си, да поднеса чрез теб едно светло празнично интервю за Коледа и да вдигна настроението на читателите, защото, ние добрите хора, обичаме да радваме и да даряваме усмивки! А, какво е за теб коледен дух? Какво е, да носиш коледен дух?“

Отговор: „О! Сега сещам за един цитата на Калвин Куулидж, който гласи: „Коледа не е нито време от годината, нито сезон, а нагласа. Да пазиш мира и благосклонността, щедро да раздаваш милосърдие – това е, да носиш коледния дух.“ – в тоя смисъл, бих искала да кажа, че коледният дух, буди у хората и щедростта, състраданието, добротата; разбира се, внася усмивки, пробужда благодарност, сплотява семейството, но ти напомня, да не забравяш да се раздаваш; да не забравяш щедростта. Коледата е важна. Значима е най-малкото за това, да разбуди емпатията. Да си щедър и да се раздаваш е благородство. То не е присъщо за всеки, но ако не ти е черта от характера, понякога поне става така, че кампаниите за благотворителност около Коледа, успяват да накарат някои хора, да проявят щедрост към други в нужда; а и също така, Коледата те насочва да си пазител на мира и хармонията, и те кара да обърнеш повече внимание на членовете от семейството, на близките си. Както казва Ерик Севарайд: „Коледа е необходимост. Трябва да има най-малко един ден от годината, за да ни напомня, че ние сме тук, за нещо друго, освен заради себе си.“

Въпрос: „Ох, че хубаво! До сега, не бях чувала коледни цитати! … С присъствието си, ти правиш това интервю значимо и наистина празнично, цветно, пищно! Знаеш ли, твоята дружелюбност и неподправеност, много изящно стоят! Внасяш една грация и топлота … до сега, не бях виждала такова нещо! Ти си пленителна, Лора! Аз ако съм важен представител на някоя партия, бих искала да те грабна! Ставаш за политик! Дипломат си! Изказваш се мъдро, подбрано, тактично, деликатно, дипломатично и … убеждаваш! Интригуваща си силно! … Искам да те питам нещо друго: какво смяташ за българите в чужбина – тяхната Коледа по-добра ли е от на българите, които са в България?“

Отговор: „Винаги е индивидуално и отговора е субективен. Коледа е такава, каквато си я направиш, без значение, къде се намираш! Не е правилно да се задава такъв въпрос, защото случаите на хората са различни и няма обща класификация.“

Въпрос: „То няма, да, но аз мисля, че един емигрант, не може да е истински щастлив и че му е празно като е вън от родината; тукашният уют е несравним с мизеруване в чужбина; и като имам в пред вид мизеруване, не мисля само за нашенци, които живеят наистина мизерно в чужбина; а и за онези, които са се установили (уж) добре някъде по света, но все пак им е мизерно – те външно може да изглежда, че материално живеят хубаво, но нещо им липсва душевно и за това им е празно. Ти как мислиш, може ли да се каже така?“

Отговор: „И това е индивидуално. Има и хора, които живеят доста хубаво и които са в хармония със себе си и душата им е светла. Повечето българи зад граница, не са истински добре и не са щастливи, но все пак, не можем да слагаме всички под общ знаменател.“

Въпрос: „О, несъмнено, но аз имам в пред вид такъв тип хора, които самите те са лоши. Считам, че на тях, не може истински да им е празнично, дори да е празник, защото, те са мизерни в душите си. Сега, съгласяваш ли се с мен, че българите в България са по-добре и че имат по-хубава Коледа?“

Отговор: „Хората (независимо, дали са българи) с чисти сърца и светли души са добре, без значение къде са и дали е празник или не; и пак, без значение къде са и кои празник посрещат, хората (независимо, дали са българи), които нямат чисти помисли и дела на етиката, са нещастни. Така мога да го формулирам.“

Въпрос: „Браво! … Е, значи, не е важно мястото, а какво е състоянието ни; така ли?“

Отговор: „Да! Имаш ли любов и морал, щастието е с теб.“

Въпрос: „Е-ха! … Това ли е ключа за щастието?“

Отговор: „Виж! Махатма Ганди, казва: „Ключ към щастието няма. Вратата е отключена.“ – аз ти дадох разковничето: имаш ли любов и морал, щастието е с теб!“

Въпрос: „Браво! Ти си толкова позитивна, грееща и зареждаща приятно! Просто, аз никога не бях виждала такава извисена фигура; човек, толкова високо качество и така внасящ светло настроение и радост. Градивна си! Ти си удивителна! Плени ме с присъствието си! … А, Лора, сравни с две думи Коледата тук в България с тази, там в Америка. Можеш ли?“

Отговор: „Знаеш ли? Тук, будният родолюбец би ти казал, че ‘където и да ходиш, няма по-хубаво от България‘; но аз искам да поясня, че коледният дух и празничното, ти самият или го носиш у теб или не. То не е до място, а до състояние на духа! Може до безкрай да се сравнява Коледата тук в България с тази, там в Америка, но защо? Празника не е на някакво място, а е в душата! Ти нямаш ли го в душата, ако ще и на новооткрит континент да стъпиш, няма да имаш Коледа! Както се подразбра от вече заявеното от мен до тук: щастието грее в теб тогава, когато в теб се помещават любовта и нравствеността; празника го има в теб, когато ти е чисто сърцето и светла душата; когато имаш сияйни мисли и правдиви дела.“

Въпрос: „Красив изказ! Определено, си права! Да! Всъщност, сравнения между България и Америка, са излишни! Ти изреди (както исках) доста информация за положението в Америка около Коледа, а тукашното си го знаем; но, както казваш ти, то празника е в душата! Много ми харесва твоята философия! Мъдростта ти, ме е запленила от книгите ти, които чета от години и ми става хубаво, да те слушам … Голяма чест е за мен, да оформя с теб това интервю! Аз от всичко, което ми разказа, знаех само това, че на американците най-любимото им женско име е Лора; това име смятат за най-красиво, и са прави! В нашата поезия, това име също се възпява. На теб, сигурно ти е комфортно да носиш името си – и тук, и в Америка да се намираш, все ти е удобно с това име, нали?“

Отговор: „То ми приляга. Отговаря ми напълно. Моето име си е!“

Въпрос: „О, да! Да!… А сега, искам да те питам нещо (за теб, може би тъжно): преди да започнем интервюто, ти ми сподели, че не си искала да празнуваш Коледите си в САЩ, защото, там някой ти е липсвал и … много си плакала; не си искала да празнуваш без определен човек. Започна да говориш: той е от България; не са му давали виза за САЩ … Разкажи малко за това, моля те!“

Отговор: „А! Не знам, дали да занимаваме читателите с моята лична история! … Аз не съм искала да празнувам не само Коледа, а нищо – Рожден ден, Имен ден, Нова година, 8-ми март, Св. Валентин и каквото се сетиш… Не съм искала да празнувам и не съм празнувала, защото наистина човекът, който тук се има в пред вид, нямаше как да получи виза и да стигне до мен в САЩ; ето защо, аз се върнах … За жалост, визовите ограничения са жестоки и да … аз в Америка само плачех за някого, заради това, че той не можеше да дойде … В Америка, сякаш любовта не се цени. Не е важно за тези, които дават визите, дали обичаш някого и дали искаш да дойде при теб; важно е само ако ще се спечели от присъствието на даден човек, само той да бъде допуснат в страната; другите, няма как да минат границата, колкото и да се борят.“

Въпрос: „Еми, това е много тъжно! И, какво …? Ти чака, чака; борехте се, този човек да вземе виза; той не е могъл и … ти се върна заради него; така ли?“

Отговор: „Да! Това е моята причина, за да съм тук! Аз мога да живея и да работя в САЩ до края на живота си, но този човек, дори не може да дойде за малко; не го пускат; ето това ме принуди, аз да се върна в България; това е моята лична причина.“

Въпрос: „Причината е явно най-уважителната: любов! … Нещо повече да кажеш за този човек … Става ли?“

Отговор: „Не сега! Когато си му дойде времето …“

Въпрос: „Ей, че си загадъчна …! Добре! Дай ми знак, когато си готова да разкажеш и тогава ще разясним повече, нали?“

Отговор: „Добре!“

Въпрос: „Какво пожелаваш на любимите си хора за Коледа и Нова година? Какво би пожелала сега на близките си за Коледа?“

Отговор: „Не само на близките си, а на всички: Мир, Здраве, Любов, Свобода, Вяра, Благоденствие, Добър късмет, Щастие, Сполука, Красота, Просперитет, Мъдрост и Стабилни финанси! Пожелавам на всички, да греят повече усмивки на лицата им; да е топло на сърцето им и уютно на душата им; да са градивни делата им; и да са чисти помислите им! Пожелавам на всички, да са отърсени от грижи и да порят ведро напред; да постигат целите си и да ги чака само добро!“

Въпрос: „Еее! Каква палитра от най-хубавото! … Така ли, е добре да завършим?“

Отговор: „Да! Благопожеланието е добър момент за спиране на разговора. Винаги трябва да се завършва позитивно! Точката, винаги трябва да е Надежда!“

Въпрос: „Амин! Нека така да бъде! Будната душа знае! (Стана хубаво коледно интервю!). Нека, наистина така да бъде, както го изпроводи! Прекъсвам тук интервюто. Съгласна ли си?“

Отговор: „Съгласна! Позитивната нагласа е най-важна!“

 

Материал: Мария Ангелова за „Модерна Враца“

 

Снимка – портрет на Лора Йордакиева – Mahatmadevi от фотографа Цветан Йордакиев – StopTime; показвам нагледно, кой говори пред медията

Връзка към статията:   http://modernavratza.com

 

 

Приказките на Природата

Врачанката Лора Йордакиева, която покори Америка, разказва златна приказка за есента в 70 избрани фотографии. В медия Модерна Враца, Лора дарява 70 снимки от личните си архиви, чрез които разказва и открива на врачани и на всички почитатели на медията, как изглежда Америка, щат Масачузетс точно по това време на годината. Снимките, които Лора показва чрез медия Модерна Враца, са от градове в близост до Бостън, чиито имена са: Абингтън, Рокланд, Холбрук, Хановер, Хингам, Норуел, Кентън и Менсфийлд. Когато Лора Йордакиева е отивала на редовните си занятия по Йога към Бостън (където преподава Йога) и когато е пътувала за свои лекции по Източна философия (които води в Бостън), тя попада на тази невероятна красота и … фотографа в нея проговаря! Така, Лора не може да издържи и заснема есента в щат Масачузетс, Америка. Споделя приказките на Природата; показва как месните жители украсяват къщите си (с мисъл за Хелуин) и дори показва цъфтящи есенни цветя през шепота на своят обектив и така, донася позитив за всички ни. Разгледайте фотосите горе в галерията и благодарете на Модерна Враца за радостта, с която ви насища! Снимките от Лора, определено ще Ви развълнуват!

 

 

Материал: Боян Димитров, за Модерна Враца

Фотограф: Лора Йордакиева - Mahatmadevi

 

Писмо от жертва на сексуално насилие към нейният насилник

 

   В реалният си живот, Лора Йордакиева (позната като Махатмадеви), е изживяла много трудни и тежки моменти, някои от които са твърде жестоки, за да се говори за тях. Има такива, за които Лора е мълчала години наред, а накрая все пак намира сили, за да ги признае. Това я накара да се включи успешно в кампанията # Me Too – Аз Също. В сайта на Лора тук, е показана и статия за това в ‘статии за Лора‘, на стр. 20 (материал 4-ти). За съжаление, в студентските години в живота на Лора, има два изключително тежки случая на сексуално насилие извършено към Лора, единият от които е с известен художник и поет, а другият (първият) е бил с човек изучаващ Богословие (последен курс). Без да изрича имена, Лора просто се подписва и включва към кампанията # Me Too – Аз Също.

   Първият човек, който е наранил в миналото Лора, е напълно неясно къде е сега и какво прави; но вторият мъж, който е насилил в миналото девойката Лора – това е известен художник, поет и писател; той (чрез писмо) се свързва с Лора през 2013 г. – (това е 17-сет години след като е имал сексуално посегателство и насилие към Лора). Интересното е, че след като този човек пише на Лора, самата Лора му отговаря. Писмото, което Лора е написала на своят насилник, се публикува по-долу. Това е изключително лична кореспонденция и Лора не е смятала да я огласява публично, но по настояване на близките на Лора, това се случва. Причината е, че художника, поет и писател, който е приложил някога насилие върху Лора, решава да направи (2018 г.) голяма книга, в която иска да включи и публикува писмото на Лора, което Лора е написала за него през 2013 г. Проблема е в това, че писмото на Лора (както Лора научава), ще е силно видоизменено, съкратено и перифразирано. То ще е подправено и редактирано, и няма да е автентично, а фалшиво. Написалата писмото Лора Йордакиева е запозната с предварителните материали на художника и писател по новата му книга, и е видяла авторското си писмо, абсолютно пренаправено и много редактирано. Авторката на писмото, няма как да позволи автентичният й текст, да се показва в такъв фалшив вид, и ето защо, близките на Лора настояват, колкото и неудобно за самата Лора да е това писмо, то да бъде качено в автентичната му форма на личният сайт на Лора Йордакиева. Ето за това, надолу може да се види цялото писмо на Лора, без измислена редакция. Щом като насилника на Лора смята да показва текста на Лора (писмото от Лора за него) в подправен вид, тогава истинското писмо от Лора, натежава да бъде показано на бял свят!

   На 24.05.2018 г. е обявено, че ще има премиера на голямата книга на художника и писател, който е извършил към Лора насилие (през 1996 г.) – там автора на книгата („Книга на вечността – Всемирната галерия Принц П. Ж“) смята да приложи писмото на Лора, но редактирано, преправено и перифразирано. Ето за това, доста преди премиерата на тази книга, тук се публикува и показва истинското писмо на Лора Йордакиева, което самата Лора е написала към своят насилник през 2013 г. Така авторката на писмото, защитава своето © авторско право, а обявява и истината. Важно е да се знае също и това, че (особено активно) след 2013 г., насилника на Лора пише няколко книги, които посвещава точно на Лора Йордакиева; рисува Лора на портрети (рисувал е Лора и преди това), и обявява самата Лора за ‘своята голяма любов в живота‘ – (тук в сайта www.mahatmadevi.com дори, са качвани не веднъж материали за това). В книги и интервюта, художника и поет насилник, не веднъж си позволява да редактира, перифразира и дописва слова на Лора, и да не ги представя в автентичният им вид. Подобно поведение е недопустимо и не може да бъде изтърпяно. Ако се цитира нещо, трябва да се цитира точно или въобще да не се цитира и показва, тъй като ако то се публикува грешно, тогава истинският му вид може да бъде показан от авторитета отсреща.

   По специално решение на Лора, в материала поместен надолу, се скрива (от авторката на писмото Лора Йордакиева) името на човека, на когото е писано това писмо. По лични съображения на авторката на писмото, което следва, тук ще се оставят само инициалите на творческият псевдоним на получателят на писмото – (инициалите са П. Ж.). Като коректност от страна на авторката, в писмото се оставят с инициали и имената на други хора, за които би било неудобно, че се разкриват определени истини. Тази коректност не е необходимо да я има, но етиката на Лора е такава, че я кара да замълчи имената на някои хора. Това е всичко, което може да се направи за тях в момента (като жест на милост и състрадание), но истината остава и ще бъде заявена напълно открито с показаното писмо на Лора.

   Писмото на Лора е много дълбоко, затрогващо и силно. То тежи, защото това е писмо, което жертвата пише към своят сексуален насилник. За съжаление, това наистина са събития от реалният живот на двама души – на Лора Йордакиева и на силно познат в публичното пространство художник, поет и писател с псевдонима П. Ж. Писмото на Лора е автентично – в него действително Лора, която е жертва на сексуално насилие, пише слова към мъжа, който я е изнасилил. Следва …

 

   Мета данни:

   Писмо написано на 28 април 2013 г.

   Отговор от Махатмадеви (Лора Йордакиева) за П. Ж. (за И. Н. Г.)

   От Lora Yordakieva <mahatmadevi@abv.bg> 

   Изпратено: Понеделник, 2013, Април 29 02:25:30 EEST

   Заглавие на писмото: „МОГЪЩЕСТВОТО НА П. Ж.!“

 

   „Здравей, П. Ж.! Проговарям към теб за първи път след 17-сет години! Видях писмото ти за мен преди три дни. Изтръпнах! Беше вълнуващо и силно драматично!…

   Трябваше ми малко време … време, за да разбера, за каква следа говориш (която имаш към мен) и как си попаднал на нея; как си ме открил! Ти не ми беше подсказал нищо и аз трябваше, сама да се оправя! Вече знам за какво говориш и кой ти е дал насока към мен. Разкрих човека. Той не е направил нещо преднамерено, за да ти подава следа за мен – просто (обясни ми той) ‘е бил оставил свободен коментар към снимка на твоя картина в твой профил в социалната мрежа’ и така по това, ти си ме проследил, защото там е бил посочен адреса на моят сайт (www.mahatmadevi.com). Не съм сигурна, че моят приближен е трябвало да вмъква в неговият коментар, адреса на сайта ми и да споменава нещо за мен, но той го е направил; ти си научил кой е моят личен сайт и си видял в сайта ми от контакти, моят електронен адрес, писал си ми и аз след това явно, съм имала e-mail-а от теб! Признавам, бях притеснена и изненадана, когато видях писмо от теб! Изпитах смесени чувства! Не мога да опиша всичко на куп обаче, след като толкова години с теб, не сме се виждали, нито сме си говорели.

   П. Ж., питаш ли се, как съм се почувствала, когато в пощата си виждам писмо от теб? Питаш ли се, дали съм се чудела, как (и дали) да ти отговоря? Знаеш ли, защо не си говорел с мен всичките тези години? Защо не си ме виждал? Защо съм се била скрила от теб?

   Влез тук, моля:http://picasaweb.google.com/mahatmadevi.gallery - отиди на Галерията ‘Снимки от ежедневието на Лора’, гледай надолу … Там имам качени освен мой снимки, то и такива на важни за мен хора (на някои от важните за мен хора, на които имам снимки). Сред снимките ще видиш и своя. За да я сложа там, ми трябваха 17 г. размисъл! Така и пише там под снимката – виж надписа, виж датата на качване на самата снимка и датата на коментара (не е написан сега, но е от скоро). Да имам там сложена твоя снимка и да съм я поставила там аз самата, това е наистина невъзможно, много трудно да се случи … и все пак, качих твоя снимка, макар че ми трябваше много време, за да си кажа „Да!” за подобно нещо. Сред снимките ще видиш и фотография на поне един твой познат, които знае, че аз и ти се познаваме, но е бил помолен (от мен) да не се издава, че знае, че имаме някаква връзка.

   До преди само няколко дни буквално, за мен беше немислимо да мога да разговарям с теб (и то така приятелски и спокойно).

   Какво помниш от 1996 г.? Тогава, когато ти казваш за мен (цитирам те): „Появи се в живота ми като чудо, и така изчезна!“ - Защо бях изчезнала? Помниш ли, че това, което се случи, аз не го исках!? То стана само, защото аз бях на неподходящото място, в неподходящото време! То стана само, защото ти беше много по-силен от мен и защото, аз нямаше как да си тръгна от мястото, (на което ти ме беше завел) явно, за да направиш с мен онова, което толкова силно желаеше …!

   Тогава ти ми беше казал, че ‘искаш да се видим само, за да ми покажеш твои картини; да видя творчеството ти’. Бях там в чест и като уважение към теб, към творбите ти, а и към И. (която ни запозна), защото очаквах да видя няколко картини с нейният лик. И. я заобичах от мига, в който я видях! Да, исках да видя какво си рисувал. Аз също се занимавам (частично) с рисуване (макар и да не бях ти казвала) и просто се видях с теб, за да разгледам картините ти. Ти каза, че ‘ще ме водиш в твоя Галерия’. На вместо това, аз се озовах с теб в стая в апартамент, без да знам дори в кой квартал на София сме. Не знаех как да си тръгна от там и как да се прибера! Сякаш, бях на друга планета! Къде въобще бяхме? Къде точно ме беше завел? През годините се опитвах да гадая, но така и не го измислих! Кв. „Младост” в последствие, ми приличаше до някъде на мястото, където бяхме, но така и не знам … П. Ж., бях там с теб от учтивост, от уважение към теб, от уважение към творчеството ти, от уважение към И., към всички вас! Бях просто едно малко момиче, което смяташе, че те придружава до Галерията ти, за да разгледа твои картини. Беше тъмно и аз всъщност не знаех, къде точно ме водиш. Доверих ти се! Ти ме заведе в апартамент, който не знам къде изобщо беше, заключи ме, притисна ме … и си взе насила каквото искаше! Беше ненормално силен! Наистина беше много силен! Ако бях продължила да се съпротивлявам, ти пак щеше да си вземеш каквото си намислил, но разликата беше, че освен насилствен сексуален акт, изпълнен към мен (7-дем пъти), щях да съм и напълно пребита до смърт. То ние с теб, се борехме и без това. Ти и така ме нарани физически, психически и емоционално. Притисна ме жестоко. Ти ми остави груби белези от онази нощ. Всеки от нас, си искаше своето – аз да ти се изплъзна; ти да ме приковеш и да ме имаш. … П. Ж., ти си наистина луд и по-луд от теб, аз до ден днешен не съм виждала! Звяр! Вселенски звяр! Ненаситен Вселенски звяр! Безумен си! Тотално! Такава сила! Такава дива страст! 7-дем пъти! … Вече мислех, че никога няма да спреш! … Ти си някаква машина за сперма, която бълва още и още … Върха на продуктивността! Определено, свързан със живота буквално! Тотално!

   Видях, че не мога да те победя тогава. Видях, че съм толкова слаба пред теб … Видях, че наистина съм на неподходящото място в неподходящото време, с най-ненормалния възможен човек. Единствената ми мисъл беше ‘как да избягам’ – не чувах и не възприемах нищо друго; дори теб напълно те изключих! Помня тялото ти върху моето и другото което помня е, че единствената ми мисъл беше ‘как да избягам’, ‘как да се махна от там’!

   Ти говореше някакви неща, които чувах частично, но не ги асимилирах, защото физически и психически бях в агония. Бях в агонията на момиче, което преживява насилие за втори път! Няколко месеца назад, друг мъж преди теб с името Юлиян (Julian) от Богословският факултет (последен курс), ме беше превърнал в своя жертва. Беше най-тежкото събитие в моят живот – събитие, което не съм искала да се случи и събитие, след което ‘се събрах’ много трудно. Преди този човек, аз не съм имала други мъже, нито след него. Бях девствена. Аз просто не исках такова нещо за себе си (да има секс при мен) и не желаех да разгръщам такива емоции и страсти. Имах си личните Духовни практики и от мъже, не съм се интересувала. До съвсем скоро, аз бях дете!

   Не знам дали разбираш, но ти беше мъж, който наранява наранено момиче, което е Дева! Болка на степен върху същество от Сияйната сфера. Болеше П. Ж., много болеше това, което имах с теб само, защото ти умееше да ограбваш! Само, защото си наистина силен!

   П. Ж., ето признанието ми: ако можех, ако имаше как, тогава щях да те убия! За да се предпазя да не ми се случва с теб всичкото това, което стана … Но не можех! Ти беше по-силен от мен! Ти беше над мен във всяко отношение. Ти наистина беше ненормално силен! Сякаш някой е заключил в теб цялата сила на света и ти я приложи върху мен. И никакви техники от което и да е Бойно изкуство, не можех и нямах сила да реализирам към теб. Питах се ‘защо?’ и се гърчех в ръцете ти в пълно недоумение! Нещо беше блокирало моята сила; а на теб, като че ти беше дало десеторно. Помниш ли? Не е да не се съпротивлявах! Помниш ли? Не е да не те молих, да ‘не ме докосваш‘! Помниш ли? Не е да не опитах всичко, за да се махна от там! Помниш ли, колко много исках да не съм там?! Чуваше ли ме, какво ти казвам? Как те моля, да ‘не ме докосваш‘! Или чуваше само дивата си страст и нагона?

   Знаеш ли колко години ми трябваха, за да мога да ‘се събера’ след това, което имах с теб? А и след всичко, да мога да говоря с теб нормално днес (и въобще) – да говоря с теб? Защо смяташ, че съм изчезнала от живота ти на мига след това, което стана тогава?

   О, П. Ж.! Аз съм доказателство за твоето Величие!

   О, П. Ж., когато казваш на околните, че ‘получаваш онова, което искаш’, някои хора не ти вярват, но аз знам, че на теб ако не ти дават, знаеш как да вземеш сам! И наистина имаш всичко, което решиш да имаш! Аз съм доказателството за това! Смея да го твърдя!

   О, П. Ж., когато казваш на хората ‘с колко жени си бил’, мнозина не ти вярват за ‘бройките’ и понякога дори ти се надсмиват, но аз П. Ж., аз знам! Знам, че не си получил само онова, което не си поискал! Знам, че имаш всяка жена, която пожелаеш и знам, че дори и тя да не иска да е с теб, ти пак намираш начин, как да я имаш! Знам това П. Ж., защото го преживях! И защото видях какво правиш със жена, която ти казва „Не!”. Ти си агресивен насилник, който има магически способ и черпиш енергия от Лукавия, за да може сам да Го подхранваш със сила! Ти наистина си Мистерията П. Ж., както сам говориш за себе си! Света може да не ти вярва кой си и какво можеш, но аз знам! Аз съм важна за теб, защото съм свидетел на твоята сила! Аз, преживялата с теб толкова дълбоко нещо, съм едновременно твоята жертва и доказателство за твоето Могъщество!

   П. Ж., тогава ти имаше тялото ми, защото беше наистина много силен, и ме използваше както намери за удобно, но съзнанието ми беше концентрирано другаде, а именно, единствената ми мисъл беше ‘как да избягам’! Но не можех! Не можах веднага! Ти не ме пускаше! Ти правеше с мен това, което искаш, свършваше … и после пак свършваше … и пак свършваше … и аз мислех, че вече никога няма да спреш! …!!! Също така мислех, че ако въобще спреш, накрая ти ще ме убиеш, за да няма доказателства за това, какво си вършел с мен! Че си правил всичко, без моето съгласие! Само че, не ме интересуваше в онзи момент, дали ще живея, защото след него, аз бях празна и нямаше никакво значение за мен, дали ще живея или ще умра! … Наистина тогава мислех, че ако въобще спреш, накрая ще ме убиеш, за да няма доказателства за това, какво си вършел насила! Но не, ти се оказа много по-умен! Остави ме именно като доказателство за силата си! Като доказателство, че ти имаш и получаваш абсолютно всичко, което поискаш, и че никой не може да ти казва „Не!”; като доказателство, че над теб нищо друго няма! Ти не заличи следите си (мен), а ме остави напротив, като живо доказателство за твоята сила! Оказа се по-изобретателен, по-находчив! Много умел! Върху мен, ти остави отпечатък за свето Могъщество!

   П. Ж., каквото стана тогава (между мен и теб), аз не съм искала да стане! То се случи само, защото аз бях твърде слаба чисто физически, за да го спра и да те победя!Това е истината.

   П. Ж., аз се впечатлявах от начина, по който ти ме харесваш! Аз се вълнувах от страстта, която ти насочваш към мен! Предусещах желанията ти! Но се опитвах да не разкривам нищо и тъй като не смятах да реализираме никакъв плам, аз се държах делово и премерено приятелски. Аз (мога да кажа че) имах в умът си деликатен мил флирт с теб (като дипломатична игра), но не ‘се закачах’ в никакъв случай на яве, особено така, че ‘да си търся’ секс! Не разкривах мислите си. Външно, не показвах никакви емоции. Аз никога не съм смятала, да стигаме до реален физически сексуален акт! Никога не съм си и помисляла, че ще имаме нещо такова! Аз предсказах обаче на И. още в мига, в който те видях, че ‘ти ще искаш да реализираш сексуално насилие към мен и че ще успееш с начинанието си’! Това бяха първите ми думи за теб, когато И. ни запозна! Това видях и това съобщих. Казах й на И., че ‘ти ще искаш да бъдеш с мен’ и че ‘това ще се случи насила’; също така й казах, че ‘това ще стане в края на месец ноември 1996 г.’. Спонтанно го предрекох, защото така го видях. Интуицията ми го видя и аз това казах.

 

   Когато бях с теб в онзи момент (в който ти ме взе, за да видя картините ти), аз не си давах сметка коя дата е, и че може би е 30 ноември 1996 г. Аз не мислех за нищо лошо, защото бях при теб с чисти мисли и намерения - само, за да видя някои твои картини. Трябваше да протече една среща между мен и теб от 40-50 минути и да си ходя, но не, ти беше намислил друго! Вече ме беше ‘проектирал’ по друг начин! Беше ме избрал, за да реализираш страстта си! Беше толкова хищен, толкова силен!

   Сигурна съм че знаеш, че аз никога не съм искала да съм там в онази ситуация! Не ме разбирай погрешно – теб няма как да не те харесват жените. Ти си сексуален, много страстен, много вълнуващ! Това не го отричам, даже напротив – и аз казвам същото! … Но аз просто не бях тогава там, защото имам намерението да правя нещо сексуално. Аз нямах намерение да бъда с който и да е мъж. Това беше волята ми, желанието ми … Не казвам, че теб не те харесвам, а обяснявам, че просто в живота ми, аз не съм искала да бъда с никой мъж – това беше моят избор, моето решение. Освен това, аз чудесно знаех, че ти имаш жена до теб (точно И., която ни запозна) и въпреки, че тази жена пък има друг законен мъж (Т.), все пак тя имаше връзка с теб (знаех го без да сте ми го казвали); та аз, след като уважавам тази жена (И.), нямах никакво намерение да й вземам нещо (някой), на което (на когото) тя държи. Аз те бях усетила също така, че успоредно с тази жена, която имаш до себе си (И.), ти имаш и сексуални контакти с други жени и момичета (когато е удобно и ако някоя друга жена ти харесва), но И., като че не знае за другите. Отношенията ви са малко странни, но аз знам, че всеки си преценява какво прави и с когото го прави, и това си е негова работа и избор; ето защо, аз на никого не се бъркам и не коментирам нищо – просто ви бях усетила кой какъв е; знаех всичко, но не правех коментари и изявления – знаех нещата, но за себе си. Усетих за теб всичко още, когато те срещнах за първи път. Разбира се, не съм коментирала с никого (освен с И.) най-личните неща, които улових за теб! Аз съм много деликатна и не издавам тайните на хората, които усещам (виждам) с вътрешното си зрение.

 

   Когато ти ми показа картините, които си рисувал, аз видях, че ти си много добър художник. Това даже е малко! Видях, че ти си изключителен художник! Видях, че си гении! Да, и си луд в своята гениалност! Просто, наистина човек на Изкуството от най-висша степен! Ти си впечатляващ творец и умееш да предаваш със замах усещането си, страстта си! Поразителен! Който те оцени като по-малко от поразителен, значи нищо не разбира! Картините ти, творенията ти – те бяха (и са) уникални! Гледах ги като омагьосана! Наистина, ме трогна силно тогава! Творчеството ти, ме привлече ужасно! Бях някъде другаде …

   Но ти ме върна рязко в суровата действителност, стояща от другата страна! Докато ми показваше картините си, една твоя картина, която ти беше нарекъл „Ужас!”, падна на земята, и платното се проби и разкъса. Ти се ядоса и се опита да поправиш картината. Тя падна втори път, а след това и трети път (колко странно!), и се скъса още повече. Това те вбеси и ти изрече ядовити думи! Отиде да оправяш платното на картината, да го залепиш - (каза, че ‘ще го лекуваш!’). Когато се върна след малко, ти беше яростен, а от този момент натам, започна да се държиш и с мен доста грубо. И знаеше, знаеше и разбираше, че не искам да правя нищо (сексуално), но сякаш не ме чуваше … Не ме пусна! И започна да ми говориш, как ‘със секс се занимаваш от 10-сет годишен’, как ‘не може на теб да ти се отказва’ … как ‘си ме избрал и ме искаш повече от всичко на света’! … Как ‘си нереално насочен към Девицата, към мен!’ … „Ужас” – гледах онази твоя картина и предусещах, че ужаса е (запечатан) в очите на жертвата! … Някакво жестоко дежа ву ми подсказваше, коя е жертвата …!

 

   Тогава, ти запали онази свещ …! Онази, дето горяла винаги, когато имаш сексуален акт с някоя жена (както ти ми обясни). Онази свещ, която ще помня до края на живота си, защото ти я запечата в съзнанието ми завинаги! … Тогава осъзнах, че П. Ж. не се шегува и че когато казва нещо, то е вярно! Когато казваш на хората, че ‘си имал толкова много жени’, някои от хората не ти вярват и дори приемат с насмешка думите ти, подценяват те. Аз не съм те подценявала никога, но не смятах да се ‘разписваш’ върху мен като мъж! Аз винаги съм ти вярвала, но сега ти ме накара да осъзная, че си сериозен всеки път, когато заявяваш нещо! Аз го преживях и за това знам и мога да го потвърдя! Мога да гарантирам силата ти и също така, истинността на всяка твоя казана дума! Ти си сериозен като самата Смърт и аз съм тази, която го доказва, защото преживях сериозността на заявленията ти! Аз съм тази, която подчертава твоето Могъщество!

   Тогава имах само два варианта: 1). да те оставя да бъдеш с мен или 2). да ме спукаш от бой и да бъдеш с мен – това бяха вариантите. … Борех се с теб, но ти беше страшно силен! Беше ненормално силен, повече от всеки друг мъж, повече от 10-сет мъже! Това не го очаквах, защото с мен са се опитвали да бъдат и доста други мъже, но аз съм успявала да ги победя, да се махна, да избягам. Теб обаче, не можех да те надвия! Беше уникално силен, по-силен от всичко на света! Сякаш в този момент, някой беше заключил цялата сила на Вселената в теб и ти сега я прилагаше върху мен! Нарани ме! Това беше несправедливо; та аз съм само едно малко момиче! … Това беше жестоко – аз наистина съм Девица! … Защо избра точно мен!? Не беше честно! …

 

   Толкова мъже са се опитвали да бъдат с мен … Успявах да им се изплъзна! … Един от предните пъти, когато бях (живях) в Студентски град, мъж на име Юлиян (Julian), който беше в Богословският факултет последна година, си ме беше набелязал. Харесваше ме от доста време, но аз всеки път намирах начин да се отдалеча от него, да избягам и да не му дам възможност да има нещо с мен. За момент обаче, една късна вечер бях разсеяна и не внимавах само за миг, и тогава платих заради този момент невнимание такава цена, че после исках да сложа край на живота си! Този мъж ме насили сексуално! Беше най-ужасното нещо …! 4-ри дни бях в безсъзнание и след това, месеци се опитвах да се самовъзстановя. Но така и не можех напълно! … На никого нищо не казах и бях съвсем сама в цялата тази ужасна ситуация. Аз съм Девица, която с цялото си същество е такава; която с цялото си желание е такава, и не иска да бъде никаква друга! А се появява един незадоволен мъж, който дебне в късните часове на нощта и намира начин за надмощие … Онзи Юлиян, не можех да го победя! Той ме разби с лукавостта си и с подлият си нрав! С похотта си! … Не съм се поддавала нито за миг; не съм изпадала в изкушение, но той беше преднамерен, подготвен и много силен. Бях се измъквала преди него (и след него) от толкова други мъже, които ме търсеха заради страстта си, но Юлиян беше поставил клопка и един кратък миг, в който загубих концентрация, ми костваше наистина всичко! … Юлиян не беше физически най-силен, но все пак беше доста силен, а най-вече беше лукав и бе измислил начин за победа с хитрост. Така, без да се интересува какво унищожава, просто гледаше да се задоволи … и го направи! Това беше най-черният ден в живота ми! (Всъщност, беше нощ)! … Но аз не казах нищо на никого, тъй като там никой не е бил с мен и нямаше кой да ми повярва, а и на кой, какво да доказвам?! Хората щяха да кажат, че ‘щом съм била там, значи, че съм го искала’. Да, но не бях го искала! Не го исках! … Просто, случайно бях не където трябва, защото човека ме притисна! …

   След това, колкото и да ми беше тежко от всичко, аз се постарах никой никога да не разбере, какво ми се е случило; постарах се да продължа обучението си (по Философия към Софийският университет „Св. Климент Охридски“); да действам с моите си задачи и да се самолекувам психически (а в началото и физически) от травмите. Просто се постарах да продължа пътят си и въпреки това, което ми е причинено, да не се превръщам в насилието на насилника! Да не стана някаква, каквато не бих искала да бъда! … Така минаха месеци.

   После моята приятелка И., (която всъщност имаше тайна връзка с теб), ме запозна с теб и аз видях в момента, (в който аз и ти се срещнахме) всичко, което щеше да се случи по между ни. Това беше първото, което споделих на приятелката ми И. тогава; дори видях, че лошото събитие ще е в края на ноември … Но странно (когато се видях с теб няколко месеца, след като И. ни запозна и беше действително края на ноември 1996 г.), заради това, което ми се беше случило с онзи мъж Юлиян (Julian), аз смятах, че ми се преплитат двата ви образа, и че твоята безумно гореща страст, (която ти силно излъчваше към мен), просто я обърквам с образи и картини от случилото ми се с предният мъж. Смятах, че аз сама ‘проектирам‘ върху теб нещо от съзнанието си от това, което ми се е случило с Юлиян; че от стаен страх, стрес и смут, всичко мое преживяно с мъжа на име Юлиян, все едно го пренасочвам без да искам подсъзнателно към теб. Преплитаха ми се и J. – Jilian (Юлиян) и Jan(П. Ж.) – вие ми се събрахте в един лик на J. – едно голямо главно J., което обединявах в образ, зад който стоеше енергия, която не можех да надвия и победя. Но на 30 ноември 1996 г. (въпреки, че ясно бях видяла с вътрешното си зрение доста време преди това, какво ще ми се случи с теб), аз все едно бях някак си ‘притъпена‘, буквално наивна; гледах на теб като на творец, върху когото счетох, че без да искам, аз като че ‘проектирам‘ картини от случилото ми се с друг човек преди това; мислех, че аз от скрит мой страх ‘прилагам‘ вътре в мен (в съзнанието си) изображения за болезненото сексуално насилие. Тогава не погледнах веднага на ситуацията така, като че ти си за мен опасен, а сметнах, че всичкото това (което се е оказа, че много добре съм предчувствала), са някакви подсъзнателни мой ‘проекции‘. Обърках се. Това ме направи слаба в онзи момент. Оказва се, че аз доказано два пъти в живота си, не съм била достатъчно бдителна. Ти беше напорист и прекалено силен; и онзи Юлиян, беше от мен по-силен.

   Когато ти казвам, че Юлиян (Julian) беше силен и че измисли и намери начин да има надмощие над мен, това скъпи ми П. Ж., беше НИЩО в сравнение с онова, което ти приложи върху мен! Силата, която ти имаше тогава, беше най-странното нещо, с което съм се сблъсквала! (!?). Когато ти вече тръгна с агресия срещу мен, тогава вече не смятах, че си човек! Реших, че само Демон може да има такава мощ! Нямаше друго обяснение! Това не беше човешка сила, а и човек, колкото и да е загубил човешкото в себе си, все щеше да ме чуе, когато му казвам с цялата си искреност, че ‘аз не искам това, което той желае’! Не е, да не го изричах ясно! Не е, да не се борих и да не се молих! И не е, да казвам едно, а да желая друго! Не исках да имам сексуален акт с теб! … Онази свещ – ти черпеше сила от нея; в нея беше заключена душата ти и аз улавях това. Беше част от твоята магия! Бях на твой терен, който си подготвил и там имаше амулети, които те зареждаха и ти помагаха. … Борехме се. Бихме се … но ти се оказа в пъти по-силен! … В битката с теб, аз получих болезнени изгаряния от свещта, като най-ужасен отпечатък, огънят остави (както знаеш) върху лявата ми гърда – (белега от това изгаряне, го имам и до ден-днешен там; не можа да се скрие!) – това е белег, който получих, когато ти оставяше върху мен ‘отпечатъка за своето Могъщество‘, както каза тогава. …

   Как можех да забравя сама собственото си предсказание, което бях изрекла (пред И.) в мига, в който те видях?! Защо не слушах интуицията си?! Как бях там с теб, смятайки, че ти ще ми показваш просто и само картини?! Малка и наивна …

 

   През годините си мислех, че е възможно заради това, което ми се е било случило преди време с Юлиян (Julian), да съм се е била наплашила и за това, да не съм успяла тогава да те преборя и теб, но не – (не мога да кажа, че се страхувах от теб); аз опитах всичко, за да се предпазя! Борех се с теб, но не от страх, а само, защото наистина не желаех да имам секс с никого. Но не можех да те победя тогава, понеже ти действително беше върховно по-силен от мен. Такава сила, аз никога не бях виждала в човек! И обикновен Демон дори, няма такава сила! Не те разпознах Кой Демон си (ако си Демон), но човек не беше с мен тогава! Човек – не! Това беше някой, който е равен на Самият Дявол – не по-малко от това! Аз го знам! На никого не мога да обясня, колко невероятна сила имаше в теб, и не съм и опитвала да говоря с хората. Никога не споделих някъде името ти (с лошо) и не казах и дума срещу теб на когото и да е. Каквото преживях, запазих го дълбоко в мен. Никой нищо не узна! … След това, което имах с теб, аз се срещнах само с един човек, с една жена – с тази, която ни запозна, с И. След като всичко между мен и теб се случи, аз се сетих, че на И. й бях казала, че ‘такова нещо ще стане (между теб и мен)’ и това й го бях казала в мига, в който тя ни запозна – аз тогава го бях видяла (от вътрешното си зрение) и го бях изрекла спонтанно пред И. Не се правех на измислен ясновидец! Толкова исках тогава да съм лош пророк, но не бях! Видението (усещането) ми бе точно, както все точни са били и всички други! За съжаление, познах! Каквото бях уловила, че ще стане, това стана! И аз след случката, се видях (по мой избор) само с И.

   Аз нямах морално задължение към И., за да съм отишла при нея с гузна съвест и да й говоря някакви неща в своя защита или в твое обвинение. Нямах никакво, абсолютно никакво задължение към абсолютно никого; а И. всъщност си имаше нейн си мъж и да е с теб успоредно на него, това си беше личен нейн избор, който не мога да коментирам като естество какъв е, но с нейният съпруг, аз не съм въртяла любов, за да й поднасям извинения; а нейният любовник беше с мен, но аз пък не съм искала да се случва нищо …! Знам само, че тъй като аз не съм направила нищо лошо (а само съм била не където трябва и не с когото трябва), за това се е случило всичко; но И. си имаше мъж, а пък успоредно на него, правеше секс с друг (с теб), та дори аз да бях с теб, защото аз така съм го искала, това, че ти си И. (П. Ж.), а не Т. (не съпругът на И.), ме освобождаваше от всякаква етика и аз не бях длъжна да се срещам с И., да й се ‘изповядвам’ и пр. Аз се видях с И., не защото имам прегрешение към нея и не за да й казвам нещо срещу теб; аз се видях с И., защото се сбогувах с нея! Тя не го знаеше, но това беше едничката ми причина! Въобще не помня, какво съм казала на И. и казала ли съм й нещо изобщо за теб! Видях се с И., защото я обичах! И защото заради това, което ми се случи с теб, аз трябваше да си тръгна от всичко, от всички …!

 

   Знаеш ли, какво направих веднага след като ми се случи това с теб?! … Ето какво: след като ти по сред нощ ‘ме изтърси‘ от колата си, буквално като чувал с боклук, аз останах да лежа за малко на земята; после бавно станах и се прибрах в Студентски град, (където живеех в бл. 51 на Философски факултет към СУ); скъсах се да плаща до 4.00 ч. сутринта, но съквартирантките ми бяха там, а аз не исках да ме усетят и да узнаят мъката ми; едната ми съквартирантка даже учеше за психолог и въобще пък, не исках тя да усеща моите терзания. Тогава станах и отидох в банята. Къпах се, но дори да се миех като побъркана, не можех да отмия срама и вярвай ми, още помня допира на тялото ти върху моето! И това ще го помня до края на своят живот! Усещам те! Ти все още си върху мен! … Къпах се като ненормална, която сякаш не се е къпала 10-сет години и желае да отмие цялата мърсотия на едно десетилетие! … Къпах се, но осъзнах, че това, което искам да го отмия от мен, никога няма да мога да го махна! … И излязох от банята с вече взето решение!

   На сутринта си събрах всичкият багаж и се обадих на моята сестра, която също тогава живееше в София и имаше квартира. Казах й, че ‘трябва да пита нейният хазяин, дали мога да отида в квартирата й в кв. „Надежда”. Исках незабавно да се махна от мястото, където бях, за да не можеш ти да ме намериш! Нямах никакви пари, но взех голям заем и платих превоз с такси от Студентски град до кв. „Надежда” – 5 част. Това струваше скъпо, но се надявах, така да не ме намериш никога повече. Единствената ми мисъл беше ‘как наистина да избягам така, че ти никога повече да ме засечеш и намериш’! Нищо друго не беше толкова важно! Никой друг не ме беше наранявал така жестоко и да си позволява да направи с мен именно това, което най не го искам! Дори Юлиян (за когото ти споделих), не беше чак такъв Звяр! … Преместих се и това, ми донесе поне слаб покой.

   След това се видях с И. за малко. Беше само, за да я видя за последен път, защото бях длъжна (исках) да се махна от всичко, което ме свързва с теб! Помня И. в онзи ден, и никога няма да я забравя. Тогава тя не беше твоя, а моя, и аз такава я запечатих в съзнанието си. Обичам я и винаги ще я обичам, и съжалявам, че заради това, което се случи между мен и теб, аз трябваше да прекъсна връзка с наистина ценна за мен приятелка! Но трябваше да го направя, защото исках да скрия следите си за теб! … Не знам доколко помниш, но тогава (само дни по-късно), аз се срещнах и с теб за малко (в кафенето на „Шипка 6”) – срещнах се с теб, за да ти кажа, че 'повече няма да ме виждаш', молих те също така и ‘повече да не ме търсиш’ … Ти обаче избухна и дори извади пистолет!!! Не играчка, истинският си пистолет! … !!! … Започна да ме дърпаш насила и да повтаряш, че ‘не може да ти се отказва’ – така разбрах, че с теб няма да стигнем до консенсус! Явно никога! В онзи ден, бях взела моята близка приятелка Цвета, за да не съм сама на срещата с теб, но с теб не се разбрахме. Дори от самата среща едва избягах, тъй като ти ме заплаши (пак извади оръжие) и нещата окончателно бяха ясни – ти наистина си опасен; опасен в буквалният смисъл на думата! Опасен за живота на другите! Социопат! С много голяма трудност, тогава успях да си тръгна от заведението, защото ти не желаеше да ме пуснеш да си тръгна, а аз се видях с теб само, за да те помоля ‘да не закачаш никого около мен и самата мен; да не ме търсиш’! … Помниш ли, как докато ме дърпаше, ти откъсна от дрехата ми една моя значка, която носех (със знака Ин и Ян)? – Взе я в теб, за да ме накараш да те доближа и да си я искам обратно, и така да ме сграбчиш отново! Значката ми беше много скъпа, но по-скъп ми беше живота на хората около мен! За Бога, П. Ж., ти беше извадил пистолет! … И го насочи към приятелката ми и мен! Беше готов да ползваш оръжие и както и предният път (когато бях сама с теб), ти тръгна с оръжието напред! И пак, прибягваше до сила! Кой нормален постъпва така и то, с малко момиче!? Как си мислеше, че можеш да ме имаш!? Насила използваше тялото ми в онзи далечен момент, но не съм ти давала душата си! Така ли получаваш всичко – с агресия и насилие? Имаш ли въобще истински приятели или хората са до теб само, защото се страхуват от теб?! За Бога, П. Ж., ти наистина си луд! … Проговарям с теб за първи път след 17 години (от случилото ми се с теб през 1996 г.) – драматично е, защото е истинско! Вълнуващо е, защото е трябвало да преодолея много, за да мога да разговарям спокойно и нормално с теб днес! Не знам кое как е било в твоето съзнание, но в моето - ти ме разкърти из основи!

 

   До този момент (в който ти реализира насилие към мен), мой приятели слушащи Хард Рок и Хеви Метъл, ме наричаха Гарвана (или Лора – Гарвана). Така ме наричаха и мой приятели индианци (от племето Сиугси - Лакота) – от тях ми тръгна псевдонима; (това всъщност е моето тотемно име). Гарвана беше много силен, много несломим. Гарвана беше символ на цялост и завършеност. Ако жена бива наречена Гарван, то тя е равна по сила на мъж. Много рядко има такава жена! Ако Лакота й даде това име, той е познал, че тя е Войн. Аз така бях получила своето име – от индиански Вожд от племето Сиугси, моите братя (от предишен живот) … Да, но след това, което преживях с теб, аз разбрах, че не съм (като) мъж. Не, не бях толкова силна, нито толкова твърда! Аз бях жена, дори малко момиче! Просто едно малко момиче, което ти прекърши с лекота в силните си ръце! Ти ме потърси и пожела като жена. Ти беше толкова силен, че аз разбрах, че женската сила е една, а мъжката сила е друга! И аз, не мога да съм равна (физически) на мъж! … От тогава, вече никой не ме е наричал Гарвана! Помолих хората, да не ме зоват повече с това име! … Ти направи така, че Гарвана да е по-тих и накара жената в мен, да се покаже на яве. Ти ме уби, но ме и роди за нов живот! Друг живот, не какъвто точно съм искала, но ме роди по различен начин. От тогава, аз се научих да ползвам дори силата на еротиката в своя полза! (Преди винаги криех в мен жената!). Но след като най-сетне се съвзех от насилието, което ти приложи върху ми, аз реших, че повече няма да крия жената, която съм, (защото и да не я показвам и да показвам, очевидно тя винаги си е ранима и е всякога търсена); и аз се научих, да употребявам дори силата на еротиката в своя полза, разбира се, без да реализирам реален секс (а само, за да покажа красотата); но отново без да позволявам секс, защото това никога, абсолютно никога не ми е било приоритет и избор! Аз обичам флирта, чаровните действия, еротичното подчертаване и милото изкусително поведение, но не и механичният секс! Що се отнася до секса (поне в моят ум и свят), любовно-сексуалната топла игра е позволена (и искана) само, когато съм с точният за мен партньор (в моят случай, двама партньори). Друг (чужд) мъж/е, не искам! Но другите могат да виждат еротичното; могат да виждат например жената (която съм) като един вид нежен Художествен модел, за да изпитат приятно естетическо усещане; да се възрадват поне в душата (пък те, да търсят тялото и физическото, което отговаря за тях; това не може да съм аз, тъй като аз не отговарям за всеки и не мога да съм жена на всички); но онези, които не са мъже за мен (и за които аз не съм жената), аз мога да ги погаля с еротичното, с играта на красивото; да ‘ги погъделичкам‘ с мен като Модел. Така, аз успях да изпълня много красиви дела в сферата на материалното, но без да отивам в степента на вулгарност. Много са ми повече делата в света на Духа, но и визията на жената, ползвам успешно като образ в света на материята – реализирах страхотни Арт и Еротични фотосесии, Художествени фотосесии, които имаха бляскав успех. Направих голяма кариера на Модел! … Разбрах, че за бъде цяла силата на Гарвана (в мен), трябва аз да съм всичко – да умея да бъда във всякакви преображения и роли. А аз в идеята си, да съм само Дева, не съм била показала жената. Научих се да я откривам за другите, когато трябва. Пак не давам да бъде докосвана, но вече не я крия! Гарвана го има и Девицата я има, когато е там и образа на жената! Тогава Войнът е цял и постигнат. Аз преди, не исках да показвам жената и за това, цялостта не беше завършена. Вече не ме наричат Гарвана, но не защото не съм (Гарван, Девица), а в миналото, явно ми е било приятно да ме наричат по този начин, защото съм искала да бъда такава, но още не съм била; днес вече съм всичкото това и когато състоянието (ми) е постигнато, аз нямам потребността да бъда назовавана (Войн, Девица, Гарван, Богиня). Вече станеш ли цял, егото се маха и засиява в завършеност красотата!

 

   Какво разбрах? – Разбрах П. Ж., че ти не си бил (само) насилник! Че ти нищо не си ми бил отнел! Ти си ми дал! Ти накара жената да излезе на яве! Ти не отне девственост, а придаде цялост! Разбрах, че е имало наистина смисъл това, че никога не отправих обвинения срещу теб и че никога не разкрих твоят образ (за другите) от тази страна (от която аз го видях)! Не знам как околните те познават, но аз познавам онова от теб, в което мнозина може би не вярват – твоето Могъщество! Аз съм (както казах по-горе) доказателството за него! Ти наистина си (както и сам си ми написал) Вечно мой! Вечен си, понеже не мога да те махна – ти си част от мен! Ти си вътре в мен! Ти си част от моят свят! Запечати се в мен; вряза се в мен толкова навътре, че още те усещам …! Да, и аз все още се будя в сънят си заради това, което с теб преживях! Да, и аз помня още твоите устни и твоето тяло – (така, както ти си го написал за мен)! Но на теб, това ти е приказка; а за мен е кошмар! Ти го разказваш на другите (това, което си имал с мен), като най-хубавата нощ в своят живот; а за мен, случката беше смразяваща, страшна, покъртителна и решаваща в дълбина съдбата ми.

   Дълги години те смятах само за Звяр, за един наистина луд човек, насилник! Но с течение на времето аз осъзнах, че ти си имал потребност от мен толкова силна, че дори си направил всичко тогава с агресия, но за теб е било действително важно, да имаш контакт с мен! За теб, това е имало много голям смисъл – може би си искал чистата невинност, за да се заредиш; за да усетиш любов! Любов, която крадеш чрез секс и знаеш, че я крадеш, но я искаш! За да можеш да бъдеш! Болеше ме, но и за мен всичко имаше смисъл, тъй като благодарение на теб осъзнах и научих неща, които иначе нямаше да мога; и оцених света различно! Помогнах също така на жени, на които никой не знаеше как! (След тази случка, аз помагам на жени в домашно насилие и на жени, които преживяват сексуално насилие!). П. Ж., никога не те обвинявах обаче за нищо, и пазех мислите си за теб от околните. Никой не знаеше, колко дълбоки терзания преживявам и как се опитвах да разбера отново и отново, ‘защо ми се случи всичко това?’. Ти беше жесток с мен П. Ж., и заради начина, по който постъпи тогава (открадна, взе сам), ти не ме остави да ти подаря приятелството си, да ти дам сама любовта си; накара ме да избягам. Разбира се, че нямаш следа от мен (както пишеш); нали сама, толкова много се постарах да нямаш такава! … Ти ме нарани, но ти ме направи и много силна! А защо беше така свиреп и прибързан, и не ме остави просто да разцъфтя пред теб? В мен има само любов! Толкова много любов! … Да се беше държал нормално, да съм ти дала сама своята обич! Цветето не се къса зелено. То въобще не се къса, а само му даваш време, за да разцъфти и да се отвори само. После го гледаш колко е красиво, нежно, невинно и мило, усещаш дъха му и се омайваш от неговата природна красота. То само се дарява за теб. Попитай природата – то за това е красиво! … Ти обаче реши, че като откъснеш цветето, така ще го имаш. Не, П. Ж.! Ти просто го откъсна и го смачка. С това нито ти спечели, нито аз. Всички загубихме. … Може би, защото дивото в теб и твоето неоспоримо подсъзнание ти беше подсказало, че и години да стоя до теб, няма да позволя да има секс по между ни. Тук си бил прав! Аз нямам избор за секс! Това не го избирам никога с никого. Секса не е мой приоритет. Съзнанието ми е много високо!  Потребностите ми са в Духа! Много силна страст има в мен, но не я оставям в света на материята, защото делата на Духа са ми най-важни, и аз ползвам енергията си най-вече за там! Там е волята ми ДА БЪДА! … Да, секс нямаше да позволя да има по между ни, но съм пълна с толкова силна любов, че който се докосне до нея, вече е запълнил всякаква своя празнина! Омая е така вълшебен ако ме оставиш да ти дам, че повече нямаш нужда от нищо! … Ти не ми остави време, за да ти дам сама, защото избърза да вземеш! А знаеш ли, че си ми скъп!? Че те обичах и че ви обичам всички!? Знаеш ли, че те обичах дори, когато ти надвиваше тялото ми и ме проникваше, без да съм го искала!? Но въпреки това, тогава в мен се пробуди и друго! Вярваш ли, че тогава исках да те убия, но само, за да се предпазя от лудостта ти; обаче в същото време те и обичах, тъй като изпитвам безкрайно състрадание, нежност и милост! И разбирах, защо ти постъпваш с мен така! Съзнавах потребността ти, поривите ти и твоята лудост! Ти просто беше истинският мъж, потърсил истинската жена! Аз криех страстта си, но ти я беше видял, разпознал. Ти улавяш уханието на жената, и ловеца в теб я преследва до край. Ти наистина си като Микеланджело – видял беше образа, преди да е показан и изваян; и правеше своя скулптура като разкриваше жената – тази жена, която я има в мен, но не исках да се вижда пред света и я криех. Ти го каза тогава – ‘тази жена (аз) ще се разкрие/я пред света и тя (аз) е (съм) твоя, вечно твоя, и така и ще бъдело завинаги’! Беше подивял и много ненаситен! Спермата се изливаше от теб като буен поток и ти каза, че ‘търсиш контакта с Девата’, че ‘си жаден за още и още‘; и че ‘идеално виждаш в мен жената’! … Вече мислех, че никога няма да спреш …! До петият път ги броях твоите свършвания, после почти изпаднах в несвяст! Но смътно разбирах, че имаш още две свършвания! 7-дем пъти се изпразни, докато ме насилваше! Извратен си! Брутален! … Ти беше най-жестокият сексуален развратник, който някога съм срещала, точно както го описваш сам за себе си – Вселенски глобален хищник! … Само мога да кажа, че за мен беше специално това, че ти свършваше отвън, а не вътре в мен. Не знаех, какво те кара да изпълняваш нещата така, но съм щастлива, че въпреки насилственият полов акт, ти всъщност в мен, не се изпразни! Това за мен бе много важно! Абсолютно значимо! … Но каквото и да ставаше, ти не си имал моето съгласие за този акт! Не съм била в тази ситуация със желание и по своя воля и избор. Само ти имаше желание за всичко; а аз толкова не исках това с мен да се случва, че дори ми мина мисълта за самоубийство. След онова, което правиш с мен, как аз да живея после? За какво? … Болеше! Болеше тялото! Но и душата ме болеше! Ти си покварен и си човек с ниско съзнание, въпреки, че си великолепен художник и творец!

 

   Заради това, което имах с теб, на времето, аз наистина прекъснах връзка с всички. Трябваше да напусна дори приятелка си Цвета, защото когато я срещнеш някъде случайно и я питаш за мен, и когато тя ти каже, че ‘не знае къде съм’, това трябваше да не е лъжа, а истина! Тя не биваше да знае къде съм! Разбрах, че всеки, който е близо до мен, може да бъде дори наранен от теб, за да получиш от него някаква информация за мен и осъзнах, че ако човека отсреща действително не знае аз къде съм, тогава ти ще усетиш, че той не те лъже и ще го оставиш на мира! На това се надявах. Исках да предпазя всички и за това, се махнах от тях. Избягвах да ходя дори на редовните занятия в Университета, за да не поставям под някаква заплаха колеги и приятели, а и за да не ме засечеш ако ме търсиш там. После сменях квартири, дори завърших обучението си в Университета в различен срок от на колегите ми, за да избегна това, колегите да се срещат с мен и да са под евентуална заплаха. Избягах от Студентки град 12 часа след случката ми с теб и не казах на съквартирантките си и дума ‘къде отивам’. Те нямаше да знаят и ти нямаше как да ги изнудиш, да се издадат за мен! Прекъснах контакти с много от приятелите си, тъй като това щеше да защити и тях и мен. Аз вече бях видяла, че ти ходиш винаги въоръжен и знам как притисна мен и какво можеш да направиш; ето за това, се опитах да предпазя от теб хората, свързани с мен. После премислих как да замина в чужбина, за да избягам далеч, наистина много далеч от теб; но се отказах от заминаване в чужбина, защото получих тежки здравословни проблеми и официално от там нататък, не мога да описвам как живях … Опитах се обаче, да помагам на жени в домашно насилие и на жени, които преживяват сексуално насилие. Вече знаех как в много от случаите, когато подобно нещо е преживяно, за това се мълчи и не се казва на околните. Срещах се с много жени и бях (съм) получила способността, да улавям коя наистина е преживяла нещо лошо и коя жена просто лъже от свян пред хората, че уж е била изнасилена, но това не е така. Можех да почувствам и разбера, когато насреща си имам жена, която е преживяла трагедията да бъде насилена, а се опитва да скрие това. Накарах много жени да говорят и разкрих случаи, по които се работи от години, но без успех. Помогнах на мнозина … Не знам обаче, до колко точно исках да съдействам на тях, защото на сред всичкото това осъзнах, че просто все още се опитвам да помогна на себе си … Не съм се опитвала да лекувам всичките тези жени, а съм се опитвала да излекувам самата себе си. Само че, това не беше лесно …

 

   Сега е 2013 г. – годината на твоите Велики предсказания, П. Ж.! 2013 г. в твой личен план, ще се случи ‘това’ и ‘това’ – ти беше изредил много неща, които съм чела още през 1996 г. … Без значение, какво е успяло да ти се сбъдне от предреченото, тази година е все пак съдбовна за теб, П. Ж.! 2013 г. е годината, в която за първи път чувствам, че аз мога да говоря с теб – открито, спокойно и без въобще да се страхувам от теб. И в далечната 1996 г. не се страхувах от теб, но едва днес мога да призная, че ти наистина беше много по-силен от мен и за това, се беше случило всичко. 2013 г. не е случайна за теб – ти наистина имаш вест от мен не като случайно съвпадение, а просто имаш контакт с мен (макар и виртуален), защото това е твоето чудо - потвърждение за личното ти Могъщество. … Поздравления! Под някаква форма, все пак съм твое творение! Донякъде, наистина е така! Аз можех още 1996 г. да ти кажа, че виждам, че си много специален, но днес (2013 г.) просто открито мога да заявя дори пред целият свят: да, ти си действително Могъщ П. Ж.! Това го изричам толкова искрено …! Да вярва който иска; аз знам! Аз съм разбрала Величието ти! Аз гарантирам твоята Слава!

   Времето ме накара да разбера, че ти си чувстващо същество с душа, с трепети, с блянове и със жив плам! Не си само унищожител, грабител, насилник. Ти носиш разруха, но след нея, се ражда покой. Разбира се, само в най-силните, в най-големите! В имащите пълното търпение да издържат на огромната болка и насилие, и можещи единствено те (сред стотици и хиляди други) да не се превърнат в насилието на насилника!

   Аз съм Лора Йордакиева. Написах ти това, за да знаеш, че има някой, който днес може да потвърди твоята същност – ти действително си голям (въпреки, че си малък)!

   Защо това, което пиша, е вярно? – Защото не ти го казвам от принуда! Защото не го казвам от страх! Защото, това не е ‘поръчано’ поведение! Защото никой и нищо не ме принуждава да ти говоря така, а аз го правя от моята свободна воля! От личен избор! Ако бях в състояние на самосъжаление и те обвинявах за нещо (както беше преди), аз нямаше да мога да споделя това. Ако не бях в тотално състрадание, също нямаше да мога да заявя подобна истина. Но днес П. Ж., днес имам всичко, което ми е нужно и съм в състоянието, в което съм напълно себе си (аз съм свободна), и ето за това, аз мога да говоря така и потвърждавам, че ти си именно голям.

 

   Ти си се свързал с мен сега, след като непринудено са ти дали интернет (електронна) връзка към мен. Аз съм впечатлена от това, колко много си искрен; колко мило писмо си ми изпратил! Благодаря ти за топлите думи, за чувството! На мен ми трябваха поне 17 г., за да мога да говоря нормално (с теб). Разбира се, това че съм приятелка, не означава, че бих направила нещо неадекватно, погрешно и импулсивно! Аз съм умерена, адекватна, мъдра и уравновесена – (такава винаги е била моята природа) и аз не мога да кажа, че има как (аз и ти) да се срещнем (въпреки, че ти го искаш). Не мога да направя така, че да се видим, защото до мен имам човек, който никога няма да ме пусне на такава среща. Той винаги знае къде съм и в повечето случаи, сам ме придружава. Той не би ми позволил и не би бил съгласен, да се видя с теб. Нито аз самата, желая да се видя с теб! Но дори това, че въобще ти проговарям, наистина е много. Трябвало ми е доста време П. Ж., доста, наистина доста време, за да мога да ти кажа дори две думи! … Когато засичах хора, които те познават, аз ги молех ‘да не се разкриват пред теб, че познават мен; да не ме издават къде съм’. На снимките, в галерията на Пикаса-уеб (в Гугъл), където те пратих http://picasaweb.google.com/mahatmadevi.gallery - тук, аз знам, че си видял поне един общ наш познат. Ето ти тайната – той също е бил помолен от мен ‘да не ти казва, че ме познава’. И той като теб, е мой тотален обожател, както са и още много мъже. Света е малък П. Ж. и всички сме свързани! Аз се опитвах да се отдалеча от теб максимално, за да не се налага пак да преживявам нещо подобно както преди … Но колкото и да се отдалечавах, аз все попадах на някой, който те познава, а познава и мен! Така аз разбрах, че с теб в един момент, пак ще се срещнем (засечем). Разбрах, че това не мога да го избегна. И се постарах да се подготвя. Просто да освободя съзнанието си, да постига мир със себе си, да бъда отново бяла и светла като капка роса …!

   Днес говоря с теб наистина мило, чисто приятелски и открито, но ми трябваха всичките тези години, за да го постигна. Аз си знам точно, на каква цена!

 

   Дълго стана писмото ми П. Ж., и смятам да приключвам. Сигурна съм, че не искаш да спирам да пиша, но все някога трябва! Времето ми е много ценно и го нямам, ето за това, не знам дали въобще бих могла някога пак нещо да ти напиша (и дали ще си го позволя!). Но вярвам, че всичко което се случва, се случва така, защото ние дори да преживяваме днес страдание, за утре ни е предвидена реализация. И Провидението най-добре знае каква!

 

 

   -

   Бележка: За мъжа с името Юлиян, за когото ти пишех в моят разказ, не съм казвала на никого. Само и единствено моят съпруг знае тази история и знае всичко за мен. Всичко! Знае за Юлиян; знае и за теб!

 

 

   P.S. Казваш, че ‘съм се появила в живота ти през 1996 г. като едно малко чудо’! …

   2013 г. е, и сега е голямото чудо – с теб говори твоята ‘жертва’, но не като жертва, а … като твой наистина най-скъп и най-ценен приятел! Честито, П. Ж.! Днес получи любовта ми! Сама ти я давам!

   2013 г. е, и СЕГА ИМАШ ВСИЧКО!“

 

 

 

Материала подготви: © Коста Викторов

 

Ангел в очите на Бога

   Художника Иван Георгиев (известен като Принц Папа Жан) сътвори поредният портрет на Арт модела Лора Йордакиева. Подготвя се за голяма изложба, на която желае да покаже на света своята Муза за творчеството си. Написал е и публикува две нови книги, посветени на Лора Йордакиева (Махатмадеви), които се казват “Любов в Тишината” и “Книга на Любовта”. Премиерата е на 13 септември 2013 г., както и самостоятелната изложба на твореца. Как Лора Йордакиева, коментира своят нов портрет, на който Папа Жан пак я е нарисувал? Ето цитирани думите й:

   “Какво си показал ти в моят портрет? – Идеалната жена е тази, която е вярна, но ежедневно полага усилия да бъде толкова привлекателна, сякаш постоянно изневерява; изглежда така, сякаш е жена, готова да бъде с всеки мъж, а е пълна с толкова дълбок морал, че спазва целомъдрие дори след сключване на брак! И това само тя си го знае! Ти си отразил мен, истинска мен – излъчваща привидно порочност, но пълна само с чистота и нравственост; показал си мен точно такава, каквато съм – Художествен модел, Арт модел, модел на Престижното, не на поквареността. Да, тук разпознавам Себе Си, Лора! Да показал си жената, истинската жена – такава, каквато е най – харесвана и почитана: изглеждащата като грешница пред погледите на хората, но всъщност Ангел в очите на Бога!” - (Лора Йордакиева - Махатмадеви).

 

   ----------

   Бележка: Картината на художника Принц Папа Жан е направена по оригинална снимка на световноизвестният фотограф StopTime – Цветан Йордакиев.

 

Всички материали, книги, статии и снимки публикувани на сайта са със запазени авторски права. © 2013 - 2026 MAHATMADEVI.COM Дизайн и изработка - Цветан Йордакиев