Статии  |  От Лора Йордакиева  |||

      Както е известно в публичното пространство, Лора  Йордакиева е автор на много книги, повечето от които са успешно публикувани. Книгите на Лора Йордакиева – Махатмадеви носят важни послания за Себереализацията, за Хуманността, за стойностното (Моралното) отношение, за пробуждането на Духовните и Психически сили в личността и за израстването на самата личност. Изданията на Лора  Йордакиева са литературно – философки, социално – психологически и образователно - терапевтични творби и Лора като Магистър по Философия, Социален терапевт, Невротерапевт и практикуваща от години Източните Учения, успява да насочи (чрез книгите си и свойте практически дейности) хората към позитивното, към стремежа им за по – доброто. Чрез публикациите си, Махатмадеви помага на човечеството да се самосътвори и осъществи, да се просветли за Духа. Лора събужда читателите си към универсалният им стремеж за ценностите. Изданията на Лора Йордакиева са един вид социално - психологически и образователни средства (материали), чрез които Лора съдейства на хората, за да реализират най – значимото от себе си. Махатмадеви подпомага личностното развитие в борбата против бездуховността, социалното изключване и отнемането на възможностите на индивида.

 

   Трудовете на Лора Йордакиева – (Махатмадеви) отразяват и предават основни идеи по Философия - (Класическа и Източна Философия), Литература, идеи за Себеусъвършенстването, за Силата на Духа, за Йога, Будизъм, Дзен, Дао, Тантра, Адвайта Веданта, Аюрведа, Санатхана Дхрама, Социална терапия, Лечебна педагогика, Алтернативна медицина и рехабилитация, Психо и Природо терапия. Основно в изданията на Махатмадеви, се набляга върху идеята за Самореализацията, идеята за Хуманизма, за правилните Етични действия на хората, за Самоусъвършенстването, за търсенето на връзката на човека с Висшата Духовна Сила и методите, човек да се свърже с тази Висша Сила (Велик Дух) и да се реализира в Чистата Космическа Енергия, да стане едно с Твореца.

  Творбите на Махатмадеви поднасят креативност, възход и пробуждане към значимото, към пречистването, към Духовното реализиране.

 

   Големи части от книгите на Махатмадеви, се ползват като материал за лекции при водене на приложно - практически курсове по темите, които засягат изданията. Лора води преди всичко тези беседи и курсове безвъзмездно към хората и това е една малка част от доброволният й труд към хората, ето защо, Лора Йордакиева е определена като фигура със социална значимост. Лора реализира дейностите си към хората самостоятелно или чрез Сдружения, в които работи (като доброволен сътрудник) – понякога работи по Проекти към НПО, а понякога и след приключването на Проекти, и идеята на Лора е да даде колкото се може повече ползи за хората, за да знаят (да се обучат) как биха могли да постигнат Самореализация с важни техники, подходи и средства. Махатмадеви публикува изданията си с цел да е в обществена полза и Лора е щастлива, че е могла да съдейства (и че съдейства) на множество хора, за да вървят напред, да се терапевтират и да израстват.

   В България, Лора Йордакиева – (Махатмадеви) е наложена като топ - автор и още от 1998 г., (когато е излязла от печат първата й книга), Махатмадеви предизвиква сензация и огромен интерес с това, което поднася на читателите. За търсещите Познанието хора и за личностите, насочени към пътят на Духовната практика, за пробуждащите се души от България и чужбина, Махатмадеви е водач и Духовен лидер или (както скромно се изразява Лора Йордакиева) просто приятел - творец.

 

   Книгите на Лора Йордакиева са издавани под псевдонимите Mахатма Кумари Девараджа и Махатмадеви. Книгите на Лора се намират в Библиотеките на страната (и в някои Библиотеки в чужбина) и в Специализираните книжарници за Езотерична Литература и Философия. Тези книги са направени основно за дарения, но част от тях са пуснати за продажба. Книгите на Лора са продавани на Търг за набиране на дарения по Проекти на НПО. Раздавани са също и като Награден фонд от престижни Предавания по Телевизията и от Радиа – (напр. от Предаването по Канал 1 на “БНТ” – “Минута е много”, от Радио “Експрес”, Радио “Силвър”, както и от други места); раздават се на Семинари и Конференции по Йога, Бойни изкуства, Философия, Психология, Литература, Социална терапия, Лечебна педагогика и Алтернативна медицина. В книгите си, Лора Йордакиева е Демонстрант и Арт модел, и има заснети за самите книги Арт фотосесии и фотосесии с упражненията от Йога и техники от Бойните изкуства.    

   Лора е известна още от 1998 год. в България и в чужбина като топ – автор на философски книги и книги на Духовна тематика.

    За Лора Йордакиева пише в Библиотеките на родният й град Враца, в отдел “Краезнание”, в Националната библиотека в София – “Св. Св. Кирил и Методий”, в Съюза на българските писатели и в повечето Библиотеки на страната, във Вестници, Списания, Книги и в Интернет.

 

   Махатмадеви – (Лора Йордакиева) е автор на:

   1). “Махатма сутра. Книгата на Великият Дух” - (І-во издание  - 1998 год.), изд. “Екстрем” – гр. София

   2). “Сидхана. Йога всеки ден”  - (І-во издание – 1998 год.), изд. “Екстрем” – гр. София

   3). “Махасамадхи. Книга на Великото Освобождение” – (издание 2000 год.), изд. “Камала” – гр. Враца

   4). “Махатма сутра. Книгата на Великият Дух” – (ІІ-ро издание – 2004 год.), изд. “Камала” – гр. Враца

   5). “Mahatma sutra. The book of the Supreme Spirit” - издание на английски език – (издание 2005 год.), изд. “Камала” – гр. Враца

   6). “Сидхана. Йога всеки ден”  - (ІІ-ро издание – 2006 год.), изд. “Камала” – гр. Враца

   7). “Сенсотерапия. Сборник на алтернативни лечения и терапии” – (издание 2006 год.), изд. “Камала” – гр. Враца

   8). “Горещи въпроси – актуални отговори” - сборник с публикувани статии на Лора Йордакиева във в-к “Конкурент” – (издание 2008 год.), изд. Лора Йордакиева – гр. Враца

   9). “Послание на нежността – вярата и свободата в предмета на диалектическата онтология” – (издание – 2008 год.), изд. Лора Йордакиева – гр. Враца

   10). “В очите на Морала” – (издание 2010 год.), изд. Лора Йордакиева – гр. Враца

  11). Статии и интервюта във в-к “Конкурент” и лична рубрика на Лора Йордакиева - “Горещи въпроси” – (издавани 2006 – 2007 год.), изд. в-к “Конкурент” – гр. Враца

   12). Публикации – (статии, афоризми, интервюта) в сп. “Свят на хармония” – (издавани 2006 год.)

  13). “Психологията пред предизвикателствата на Новото време” - сборник с публикуван материал на Лора Йордакиева - “Санатхана Дхарма – мъдростта да се Себереализираш” - (издаден 2005 год.), изд. “Псидо” – гр. Варна, със съдействието на сп. “Психология журнал” – гр. Варна

  14). “Наръчник с приложни материали по Социална терапия” – наръчник с публикуван материал на Лора Йордакиева – “Релакс терапия” – (издаден 2012 г.), изд. “Медиа груп” - Иво Йорданов – гр. Враца

  15). “Нови възможности за социално включване. Методика за прилагане на иновативни социално терапевтични подходи за социални услуги в общността” – методиката е в съавторство с Галина Ганева, Ралица Цекова и Елка Горанова; (издадена 2012 г.), изд. “Медиа груп” - Иво Йорданов – гр. Враца

  16). “Пръски от Извора на Джнана – афоризми, сентенции, мисли, максими и философски фрази на Махатмадеви” - (издание 2012 год.), изд. Лора Йордакиева – гр. Враца    

   17). Има и още книги на същата авторка и публикации от нея, които няма да бъдат изброявани тук.

 

   През 2003 г. и 2004 г. авторката, природотерапевта, алтернативният рехабилитатор Лора Йордакиева пише статии към в-к “Доктор” с рецепти, полезни здравни съвети и напътствия. Лора изпраща в редакцията на вестника свойте материали. Публикациите са работени на добра воля и само с идеята да се помогне на много хора. Лора не е търсила заплащане за труда си. В-к “Доктор” все пак дава специална награда за активността на Лора Йордакиева и й изказва сериозна благодарност! Лора споделя обаче, че ‘най – голямото й удовлетворение идва от получените десетки писма и обаждания на доволни читатели, на които е помогнато успешно’! Това носи на Лора силна радост и според нея, ‘от това, че наистина е помогнато на хората, по – важно няма’!

   От различни възможни страни, Лора съдейства на търсещите и нуждаещите се. В-к “Доктор” е бил само един от малките й подиуми, от където авторката поднася материали за мнозина, но Лора е щастлива, че в забързаното си ежедневие е намерила начин да изработи материали и за този вестник, тъй като той засяга здравни теми, които се отнасят до компетенцията на самата Лора Йордакиева и Лора е могла да се впише към личностите, допринесли за здравето на читателите на в-к “Доктор”.

 

   ----------

   Бележка: В архивите на Лора Йордакиева почти не са събирани публикуваните от нея материали към в-к “Доктор” и за това нямаме възможност да покажем тук самите статии като поредица. Годините, в които Лора е писала за вестника са 2003 г. и 2004 г. и който се е абонирал или си е купувал в-к “Доктор” в този период, значи е бил облагодетелстван да получи рецепти, полезни здравни съвети и напътствия от самата Лора Йордакиева – Махатмадеви.

 

Иконата на 21-ви век Лора Йордакиева
поразява с гръм, медия “Гръм.Вести.БГ”

 

Най – красивото интервю на медията!

 

   Каре от репортера: Лора Йордакиева е родена в град Враца. Тя е Философ, Писател, Социален терапевт, Учител по Йога и Бойни изкуства, Релакс терапевт, Невротерапевт, Психотерапевт, Лечебен педагог, Алтернативен рехабилитатор, Десенатор, Арт модел, Издател, Журналист и активен общественик. Прочута е с псевдонима Махатмадеви. Нейн друг писателски псевдоним, който е ползвала в по – ранните си години, при публикуването на първите си книги, това е Махатма Кумари Девараджа. Лора ползва тези псевдоними, тъй като пише книги предимно по Източна Философия. Известна е и с Авангардните си фотосесии за сп. “Плейбой”, сп. “Свят на хармония”, в-к “Конкурент”, Фото форум, Фото култ, множество книги на прочути писатели, множество фото галерии на добри фотографи и още редица Интернет сайтове и списания за елитна Арт фотография; също е снимана върху Плакати, Рекламни брошури, Диплянки, Календари и Рекламни книжки. Позирала е като модел на много известни художници. Уникалното при Лора е, че тя е съвсем малка на ръст, но има пищни женствени форми, които будят желания и трепети у творците, и много художници и фотографи поръчват Лора за свой модел. Лора Йордакиева има дейности в света на шоу бизнеса, но изпълнява и много делови задачи. Лора работи по различни Проекти като Социален терапевт, Учител по Йога и Бойни изкуства, Релакс терапевт, Невротерапевт, Психотерапевт, Лечебен педагог и Алтернативен рехабилитатор. Пише и публикува философски книги от 17 годишна и е доказан Магистър по Философия още много преди да се дипломира като такъв към СУ “СВ. Климент Охридски”. Биографията й е дълга, тъй като Лора от съвсем ранна възраст започва активна дейност и продължава и до днес със същият ритъм и горещ темперамент. Това радва стотици хора в България и чужбина, и работата на Лора й е донесла огромна слава, за която който е чист, се радва най – искрено, а който е дребнав, ревниво завижда. Ние сме от най – големите почитатели на Лора (Махатмадеви); молим я за интервю при нас от доста време и днес, след като интервюто вече е факт, ние силно се гордеем, защото окичваме страниците си с най – прекрасният образ на жена – този на Лора Йордакиева, която е бленувана от мнозина! …

   В предварителният ни кратък разговор, Лора ми е казала, че ‘няма да издава настоящите си и бъдещи творчески планове, така че – да не я питам за това’; казала ми е че ‘няма да говори за три неща: Политика, Персонални творчески планове и … Папа Жан!’. Лора е разбрала, че сме я поканили за интервюто, за да я питаме за различни неща, но че най – много (в момента) желаем да ни разкрие, какви са й отношенията с твореца Принц Папа Жан. Лора иска да не засягаме темата изобщо. А за нас, тя е доста пикантна и любопитна …! И интервюто започва!

 

   Интервюиращият: Здравей, Лора! Най – после прие поканата ни, да се явиш и при нас за интервю! За мен е чест да съм срещу теб и да задавам въпросите! Мога да кажа, че доста от колегите сега ми завиждат и това ме радва още повече, тъй като има защо!

   Отговор от Лора: Здравей! И аз се радвам, че най – сетне отделям малко време за вас! Доста пъти ми се обаждахте и накрая, просто казах ДА!

   Интервюиращият: Така е, натиска от наша страна, си беше голям!

   Отговор от Лора: Да, буквално последните дни, не знам какво ви стана! Звъняхте 100 пъти и аз просто приех!

   Интервюиращият: За да те оставим на мира, може би! …

   Отговор от Лора: Ами надявам се … поне за известно време! :-)

   Интервюиращият: А, надявай се! Лошо няма, ама ти си от тези личности, при които като говориш с тях, отговорите пораждат още въпроси и ние не можем да се наситим! Искаме още! Засилва ни се жаждата, не се утолява!

   Отговор от Лора: Е, все пак ако може да не ми звъните през ден, че последните дни, направо изредихте всичките си репортери!

   Интервюиращият: Така е! Бяхме много нагли, но искахме най – сетне да се съгласиш! А и имаме доста поводи да питаме! … Проблема е, че точно за едно от нещата, които толкова искаме да питаме, ти обясни в краткият ни предварителен разговор, че ‘не искаш да даваш изявления’! Надявам се в хода на интервюто, да си промениш мнението и да кажеш поне няколко изречения по темата!

   Отговор от Лора: Освен това, за което не искам да говоря, какво искаш да ме питаш?

   Интервюиращият: Насочваш ме как да тръгна в интервюто! Добра си! Насреща си имам рутиниран журналист в твое лице и ти просто, подходи доста професионално! Очарован съм, Лора! О’К! Бих искал да започна с това, че от преди няколко месеца, официално стартира твоят личен уеб сайт www.mahatmadevi.com – той е страшно хубав, издържан и съдържателен. Аз го гледах една цяла седмица, докато успея да прочета всичките материали за теб и от теб, всичките ти видеа да прегледам, аудио записите и снимките … оу, ама снимки …! Искам да те питам за сайта ти: очакваше се той да стартира още 2005 г. След това 2006 г. Сега е 2013 г. Какво те забави, за да го пуснеш по – рано?

   Отговор от Лора: Липсата на време. Направо ме изяжда! И това, че аз имам много материали за мен и от мен, и нямам възможност да ги събера всичките, да ги прегледам, за да се сложат в сайта.

   Интервюиращият: Да, но около теб има хора – ти си имаш личен екип от приближени, които ти помагат, и най – вече сме впечатлени, че твоят съпруг Цветан Йордакиев се е включил активно – той освен фотограф е и уеб дизайнер, та научихме, че той ти е направил сайта от нулата – сам е направил всичко по негова идея, проекция и замисъл. Доста оригинален е сайта. Получило му се е.

   Отговор от Лора: Благодаря! … Добре, ще му предам!

   Интервюиращият: Е, само толкова ли ще кажеш?

   Отговор от Лора: А какво да дам като коментар?

   Интервюиращият: Вие сте страхотен тандем! Цветан Йордакиев сигурно страшно се гордее със съпруга като теб Лора, а ти - със съпруг като него!

   Отговор от Лора: Така е! Като работим заедно, винаги сме на шест!

  Интервюиращият: Ей, обичам такива изкази! … Поздравявам те и теб за чудесният сайт, в който си представена изключително точно и обективно. Със сайта си зарадвала нас, всичките ти фенове и сайта ти определено ни е от полза, а и аз лично да си кажа – страшно съм впечатлен от твойте показани там снимки. Те са от различни твой фотосесии и аз само като ги видях … Направо така съм се очаровал като мъж и като естет, че думи нямам!

   Отговор от Лора: Ами щастлива съм, че ви радвам толкова много! Снимките показват малка част от работата ми – това е.

   Интервюиращият: Скромна си! Прекалено скромна! Не коментираш излишно, а снимките ти са фантастични! Уникална жена си! Чудесен модел си! …

   Отговор от Лора: Благодаря ти!

   Интервюиращият: Мила Лора, искам да те питам нещо за книгите ти. Написала си първата си книга, когато си била на 17 години. Книгата успяваш да я публикуваш доста бързо след това. Тя се казва “Махатма сутра. Книгата на Великият Дух” и представлява нещо наистина уникално от където и да се погледне. Ти в Източната Философия си в свой води. Книгата се изстрелва в небесата, а ти още от тогава, гледаш да се криеш, да оставаш в сянка и не даваш много интервюта, защо така? Славата не те ли блазни?

   Отговор от Лора: Блазни ме Бог, Великият Дух! Всичко останало е временно! Нетрайно …!

   Интервюиращият: О, леле майко! Да бе, забравих с кого говоря! … Добре. След като издаваш първата си книга, ти пишеш още много други книги, статии и материали. За младата възраст на която си, си сътворила доста трудове. Пишеш Публицистика и Белетристика най – вече, но кое ти ляга по на сърцето?

   Отговор от Лора: Публицистиката се пише по задължение, а Белетристиката за удоволствие! Публицистиката я пишеш, за да си полезен на другите, а Белетристиката е за душата …!

   Интервюиращият: Е сега ме заби в земята! Много приятно го каза! Дай малко повече инфо по темата тука!

   Отговор от Лора: Ами О’К! Значи при мен Публицистиката представляват ръководствата по Йога, сборниците по Природолечение, наръчника и методиката по Социална терапия, изданията по Източна Философия, статиите, сборниците и книгите на Житейско – Психологически теми и подобни, та с всички тях, пряко се помага на хората по редица въпроси и знам, че приложно - практически, а и теоретически, аз съм полезна директно в много области на живота на хората. Но виж, Белетристиката е нещо друго …! Тя освен, че помага доста в живота, дава и нещо за душата! Нея трябва да я четеш в късните часове на нощта. Тя е като да слушаш хубав Джаз. Разбираш ли? Публицистиката може да си я четеш денем, но дойде ли нощта, тишината, извън шума на деня, оставяш Публицистиката и вземаш Белетристиката, за да дадеш и нещо на душата си! … Поне моята написана Белетристика е такава! В мойте книги с жанр Белетристика, потъваш наистина много дълбоко, разтваряш се, занасяш се някъде другаде … Лично аз обожавам хубавата качествена Проза.

   Интервюиращият: Оу! Какъв зашеметителен отговор, Лора! Такъв кеф, аз да взема интервюто от теб! Ти продължавай да ми говориш така, та после да знам, че колегите има за какво да ме мразят! :-) Знам, че много ми завиждат, че аз се срещам лично с теб, ама, на – късмет! Направо си е шестица от тотото, сбъдната мечта! … Яко ме ощастливяваш с цялото си присъствие, с всичко, което изричаш … и ме забиваш направо в земята, Лора! Изключително красиво се изказа!… Да се върнем на това, което говореше. Тази асоциация с Джаза, много ми хареса! Някак като говореше за Белетристката, за Джаз музиката, за късните часове на нощта и … какво да ти кажа аз? – Почувствах се доста гот! … Но за твойте книги в жанр Белетристка съм съгласен, че така трябва да се четат. Аз съм абсолютно омаян, взема ли твое издание и честно – търся усамотение, тишина и чета, докато забравя къде съм! Но знаеш ли? Ти някак скромно го даде! Като че ли, заради отличната оценка на Белетристичните ти издания, искаше да поснишиш нивото на Публицистичните си. Не съм съгласен! Аз и от твоята Публицистика се чувствам като ударен от гръм и зашеметен тотално! Ти просто ме грабваш отвсякъде! Като се каже думата ‘Писател’, отсреща трябва да е нещо такова като теб, а не някоя бабка редяща сричкова Поезия, опитваща се да напасне римите насила! Това си е мое мнение …

   Отговор от Лора: Е, всеки има право на мнение! Надявам се, да не си против Поезията като цяло, а тук да имаше в предвид само Поезия написана на сила, (което не е истинска Поезия всъщност).

   Интервюиращият: Да, да, това имах в пред вид. Разбира се! А искам да вмъкна нещо, докато сме още по темата. Известният журналист и писател Калин Кардамов казва за теб, че ‘пишеш уникално, наистина грабващо и че пишеш Проза като Поезия’ – т.е. Прозата ти е изключително класна, най – хубавата е. Аз съм на 100 % съгласен, а ти как ще коментираш това изказване на Калин? Много е яко!

   Отговор от Лора: Калин Кардамов – (Кала) го казва с чувство, с патос и с гордост.

   Интервюиращият: Така е, той силно се гордее с теб! Дори сега от САЩ пак намери начин, за да ни съдейства да се срещнем с теб и да вземем това интервю. Много колегиално постъпи, а и приятелски. Страшно сме му благодарни! Той помага за инициативите ти.

   Отговор от Лора: Да, много, непрекъснато.

   Интервюиращият: Той е твой личен секретар и твой ученик по Йога, Бойни изкуства, Философия и Психология от години … Чели сме още 2008 г. и неговата книга “Импресия. Дневника на Кал@”, в която той пише за теб. Книгата е уникално яка! Книгата му е биографична и като разказва за живота си, акцентира доста върху теб – ти си донесла смисъл в живота му и носиш смисъл в живота на всеки, до когото се докоснеш. Това е впечатляващо. Знаеш ли, че имаш силата да зареждаш!?

   Отговор от Лора: Знам, разбира се! Всички ми го казват! Аз просто подарявам любовта си към хората.

   Интервюиращият:  Да, ама и бая завист срещаш! … Освен адмирации!

   Отговор от Лора: Е, то едното върви с другото! Ако много те харесват, значи и много могат да те ненавиждат. Т.е. ненавистта се поражда именно, защото си наистина харесван и ако дадени хора не са чисти, те ревнуват успехите ти и това, че другите ти се радват на успехите. Който е на върха, печели най – много обич и най – много омраза. Ама лошо няма – показател е за успеха!

   Интервюиращият:  Да, така си е. Щеше ми се да не е такава работата, ама си права! … Ти много неща си реализирала, в много области си се доказала и просто, няма как да не си забелязана с добри, ама и с лоши очи! Знам, че те гледат всякак! …Знам, че към теб се насочва доста завист!

   Отговор от Лора: О, да! Вярно е!

   Интервюиращият:  Лора, ти си апетитно парче за мъжете, ама наистина много апетитно! Бог ми е свидетел, че сега се въздържам с усиля, за да си говорим само по – делово, но ако ми дадеш 5 мин. след интервюто …

   Отговор от Лора: След като завърши интервюто, вече ще съм с поне 5 мин. назад от следващата си задача за деня и ще трябва да тичам към нея …!

   Интервюиращият: Е! Как можа да ме отрежеш така!? Беше коварно мило от твоя страна! … Дай ми няколко минутки след интервюто, за да си кажа мъката! …

   Отговор от Лора: Говори и питай сега! Момента след това, ще бъде късно! …

   Интервюиращият: Ау, какво нещо само! Винаги ли така режеш мъжете? И това, какво изказване беше? Сякаш е в духа на нещо философско …

   Отговор от Лора: Това е истината на Дзен Будизма: разполагаш само с момента СЕГА. Един миг след това, може да е миг, в който вече дори те няма.

   Интервюиращият: Ужас! Да, живота е мимолетен! Ама ми се струваше и че доста деликатно се измъкна и ми отказа интимност! … А и вкара подсъзнателно идеята за това, как все имаш доста задачи … Ти не почиваш ли?

   Отговор от Лора: Трябва да се работи. По много. Сега.

   Интервюиращият: Егати максималистката! И лудата работохоличка, дето си! … Виж, понеже каза, че трябва да се работи, а аз съм на работа, дай да те питам нещо все пак по ‘онази’ тема … ‘Онази’, дето не искаше да я зачеквам!

   Отговор от Лора: Не ме питай нищо, моля те!

   Интервюиращият: Ама аз пръв помолих да ми отговориш на поне няколко кратки въпросчета по темата. Моля те Лора, наистина е важно според нас от медията! Защо мислиш, последните дни вдигнахме такава пушилка?! … Виж сега, ние имаме страница във Фейсбук. Нашата медия отразява там новини, но и следи новините при другите медии, другите профили и страници на Фейса. Така попаднахме на горещата точка и … желаем да питаме!

   Отговор от Лора: Аз не искам да говоря за … това!

   Интервюиращият:  Дори не можеш да му кажеш името ли? Какво? …

   Отговор от Лора: Мисля … мисля, че вече мога! … Просто не искам да се отварят някои теми. А ти сега какво, настървен репортер ли ще го играеш?

   Интервюиращият: Ами ако трябва!

   Отговор от Лора: А! Събуди се звяра в теб, така ли?!

   Интервюиращият: Да Лора и искам да поговорим за … за … кажи ми няколко думи за Папа Жан! За художника, поета и галериста Иван Георгиев по – известен като Папа Жан! С титлите Академик, Професор, Принц, Лечител, Медиум и още, и още …!

   Отговор от Лора: Стига де! Недей с тая тема …!

   Интервюиращият: Не мога иначе! … Извинявай, просто няма как да не те питам за него! Той е световноизвестен; ти също; свързани сте по някакъв начин – имате някаква много лична връзка и отношения още от миналото. Пазили сте ги в тайна 17 г. Свързани сте от 1996 г., а някои неща излизат на яве едва днес. Имаше статия за Папа Жан в личният ти уеб сайт (на стр. 16-та). Виж сега, ние попаднахме и тук във Фейсбук на публикации на самият Принц Папа Жан – той удивително много творби ти е посветил – картини има, на които те е рисувал, писал е за теб стихове, поеми, посветил ти е две книги … Сега пише “Книга на любовта” и тя е посветена само на теб! Преди това ти е посветил книгата “Бисерна полуда”. Разбрахме от колеги, че ще прави музей на голите тела само с твой картини … абе работата е дебела! Защо сте криели толкова време вашата връзка? От всичко, което в последно време четохме, останахме с впечатлението, че сте имали някакво драматично-любовно изживяване, за което по някаква причина и двамата сте сметнали, че трябва да мълчите. Ама бая време, защото 17 г. не са като 2 г. Някак ми се струва, че точно най – сублимният момент на връзката ви, няма да ми го кажеш, но да говорим за това, за което може – виждам, че си главната муза на Папа Жан за неговото творчество. Той може би е криел, но най – после явно е готов да заяви пред света – ти си най – истинската му любов! Всички го виждаме!

   Отговор от Лора: И сега, какво точно очакваш да кажа?

   Интервюиращият: Не може да отречеш, че си неговата муза, защото той е вдъхновен от теб – показва го доста явно!

   Отговор от Лора: Е добре, няма да отричам това, което Принц Папа Жан иска да е видимо!

   Интервюиращият:  Лора, сякаш в миналото си имала нещо много покъртително с този мъж, което те е накарало (като че ли) да избягаш от него … След 17 г. (днес) той те намира и се свързва с теб. Ти не си му ядосана, не отправяш упреци – отвръщаш му … с любов! А като че си преживяла нещо болезнено драматично, което е замълчано … и все пак, си го преодоляла и сега отдаваш само любов!

   Отговор от Лора: Въпрос на стил! Аз съм мила с всички!

   Интервюиращият: Да, но с Папа Жан имаш (като че ли) някакъв тотален драматизъм! …Усеща се! От миналото! … А днес си ведра, мила, любяща …!

   Отговор от Лора: !

   Интервюиращият: Любеобвилна си с всички!

   Отговор от Лора: Такава съм!

   Интервюиращият: Принц Папа Жан показва на света, че те обича! … Заявява го много пламенно! И някога ли беше така към теб!

   Отговор от Лора: О, да! Винаги е бил така! Той е див темперамент! Страстен е. Жив е. И е много буен.

   Интервюиращият: Да, но сякаш държи да се знае, че ти си в основата на живота му – живинката му (дето се вика)! Ти също се държиш доста добре с него. И все пак, това го виждаме днес; а в миналото очевидно ти си имала нещо покъртително и драматично, заради което си избягала от този мъж. Това е богат мъж …Той е Руски Княз!

   Отговор от Лора: Защо държиш толкова много на това, да разбереш какви са ни отношенията? Няма да ти кажа нищо прекалено лично!

   Интервюиращият: А защо не? Имала ли си сериозна причина да се скриеш от Папа Жан за 17 г.?

   Отговор от Лора: Имала съм. Смени темата ако искаш да продължим интервюто!

   Интервюиращият: Уоу! Почти заповеднически ме сряза! Какво толкова казах? Сол в рана ли сипах?

   Отговор от Лора: И представа нямаш, колко е важно да смениш темата СЕГА!

   Интервюиращият: Лора, застинах! … От очите ти почти излязоха светкавици! Извинявай ако съм изрекъл нещо нелепо! Виж … кажи нещо във връзка с Папа Жан, нещо, каквото и да е, нещо общо и аз закривам темата! Кажи отричаш ли, че си свързана с художника?

   Отговор от Лора: Не мога да отрека! … Свързана съм с него повече, отколкото можеш да си представиш! Той е вътре в мен. Той е в мен така, както сам го беше казал – завинаги! Да, мълчах към него 17 г. Можеха и да са повече, но той просто намери следа към мен, свърза се с мен и … аз прецених, дали мога да говоря с него днес; сметнах, че ДА и … така! Това е.

   Интервюиращият: Няма да ми кажеш, защо си мълчала към него тези години, нали?

   Отговор от Лора: Няма!

   Интервюиращият: А ако настоявам?

   Отговор от Лора: Трябва да знаеш, кога да настояваш! И кога да спреш!

   Интервюиращият: Добре, добре! Боже мой, колко си трудна! … Някой ми каза, че Папа Жан те е направил и изваял жена! Така ли е?

   Отговор от Лора: Виж, жена ме е направил и изваял Бог, майка ми и баща ми, природата, може би и съпругът ми, а … Папа Жан просто … след контакта си него в миналото, аз трябваше да преодолея много неща. Буквално! А що се отнася до природата на жената в мен – криех я, да. Не я показвах на никого. И все пак, след като … след като имах сблъсък с човека, за когото говорим, аз осъзнах определени неща, разтвориха ми се нови гледни точки, които подтисках нарочно; взех по наложителност фундаментални решения … Тогава открих пред света жената в мен, която пазех да не се разпознава. Сега пак не давам да бъде докосвана, но поне вече не я крия! Да се разгърна като жена към света, това е решение, което беше много трудно и то бе взето след ситуацията с Папа Жан – дойде като наложено последствие, но е решение, което вземам аз! Това е нещо от ума ми, от мислите ми, от мойте чувства! Нещо, което сама решавам кога да предавам като лично светоусещане. Решила съм така, защото така аз искам! Принц Папа Жан като художник, а и като мъж, можем да кажем, че е провокирал това в мен, но тази провокация е по – скоро външна. Вътре в мен, аз преценявам. Така света е видял жената. В изкуството, да се види красотата на жената е най – вълшебното нещо! Аз искам едновременно да я има и девата и жената, и чрез Фотографското изкуството и Изобразителното изкуство (където съм избран модел за мнозина), аз намерих начин да покажа образа на девата, а и на жената. Нещо (свързано с човека, чието име настоятелно спрягаш), което се е случило в миналото ми, първоначално ми е донесло много болка, но след това е трябвало да продължа напред, да надмогна страданието; то ми е отворило светогледи нови за мен и аз съм приела позитивите им, обърнала съм нещата в своя полза и съм направила най – доброто от състоянието, в което съм се намирала. Така света е видял освен девицата, то и жената в мен. Дали все пак, Папа Жан седи зад образа на жената в мен (като че ме питаш ти) – ами … Ако се дават лесно отговори, никое интервю няма да бъде красиво и достатъчно интересно …! И все пак, поне до някъде да открия нещата: по – горе казах, че провокацията на Папа Жан е била по – скоро външна. Всъщност не беше … Покъртително дълбока беше …! С действието, което той приложи върху мен, направо разкърти съзнанието ми …!

   Интервюиращият: Оу! Охх, майко! Морен и потен съм! … Стане ли дума за най – лични неща, не желаеш да си конкретна и все пак, пускаш психотронна огнена стрела! … Явно няма да ми кажеш повече, но и на това съм доволен аз! … Много! … А иначе, не я криеш сега жената и ние сме много щастливи от това! Поне ние – мъжката част! … То са снимки, то е чудо! На толкова Еротични класни фотографии си заснета, че да ти падне шапката! Ей го е, на мен даже и косата ми за това я няма! :-) … Мъжката част на света е много благодарна, че си заснета на толкова класни художествени снимки, а и че си модел на добри художници, че си показала така жената, която си. Определено, ако зад това седи Принц Папа Жан, ние му благодарим! … А мъжът ти е известният фотограф StopTime, на когото всичките снимки са шедьоври. Виж сега – има тука някаква уловка! Значи, ти имаш една определена слабост към мъже, които знаят как да работят с тялото ти! Да те рисуват, да те снимат! … Те ли са онези, които ти правят асоциация в мозъка, че ако знаят как да те изобразят на картина и фотография, и ако знаят как да пипат тялото ти точно като художествен образ, ще знаят и как да те пипат, за да те предразположат и за друго?

   Отговор от Лора: Един мъж, когато иска дадена жена, трябва да знае как да я докосва (дори само с поглед), как да я разчупва!

   Интервюиращият: Да, много хубаво го каза, ама не ми отбягвай въпроса! Това ли са твоят тип мъже?

   Отговор от Лора: Богомил, да сменим темата!

   Интервюиращият: Не мога, Лора! Освен това, когато преди малко стана дума за Папа Жан и нещо преживяно в миналото ти с него (очевидно това, от преди 17 г.), ти използва една дума, която каза неволно, но като че доста точно – каза думата ‘сблъсък’. Имало е сблъсък между теб и твореца Папа Жан! Това ли е драматичният елемент, който прескачаш и премълчаваш? Какво ли се крие зад ‘сблъсък-а’?! Защо всичко е толкова с болка казано, а и някак по - скоро … неизказано? Усеща се страдание … Лора …!?

   Отговор от Лора: !

   Интервюиращият: Мъча ли те? … Извинявай! … Ама ти си много опъка! Хич не се огъваш на атаки! … Добре мила, няма да те измъчвам така! …Усетих, че съм на горещата точка и ти си на ръба или да спреш да ми говориш или дори да ме удариш! … И знам, че го заслужавам! Репортерите понякога сами си го търсим! Нагли сме! … О’К, Лора! Хайде, кажи във връзка с Принц Папа Жан, нещо за творчеството му, за картините му – как ги приемаш и аз ще оставя на страна темата за Руският Княз.

   (Бел. ред. – Тук Лора прави дълга пауза. После като че надмогва нещо в себе си и след това продължава да говори).

   Отговор от Лора: Платната на Папа Жан са наистина живи! Папа Жан е Майстор! Голям художник! Във всяка картина, той влага цялата си енергия – зарежда платното с мисли, с вибрация, със смисъл, който той намира за значим! Папа Жан винаги вярва в това, което прави! Не го прави просто така, а го сътрворява, защото има нещо да каже! Папа Жан е заслужил световното си признание! Живописта му е внушителна! Всепоглъщаща! В платната си, Папа Жан оставя код, печат – ако можеш да го видиш, значи си уловил усещането на твореца и знаеш, какво ти казва! Папа Жан винаги говори чрез картините си. Въобще не драска просто скици без смисъл, а отразява състояния – Мистични състояния!

   Баба Ванга е казала за Папа Жан следното: „Ша та бъде, а другите ша та следват!” – що се отнася до Живописта – това важи изцяло! В Изобразителното изкуство, Папа Жан е Учител за мнозина! Всяка една картина на Папа Жан, прави контакт с нас. Тя е нещо като влиянието на Фън Шуй – независимо дали вярваш в него или не, Фън Шуй има въздействие над теб! Аз дълги години се съпротивлявах … опитвах се да отричам въздействието на Папа Жан … напразно! Трябваха ми 17 години, за да мога да го призная! Когато срещнеш Папа Жан, той просто влиза в теб … и остава там ЗАВИНАГИ! Да, влияе! Да, той е с тотално силна харизма! Той просто Е!

  Интервюиращият: Благодаря за отговора. Прекрасен е! Мисля, че измъкнах максималното от теб, което можеше да ми откриеш по темата ‘Принц Папа Жан’. Лора, извинявай за по - горният въпрос …! Но знаеш ли, просто последните дни се побъркахме да те търсим, защото видяхме че самият Папа Жан, публикуваше стихове за теб и картини с теб. Много. Пишеше за теб. Буквално се разгръщаше и откриваше … Сякаш виждахме нещо мълчано години, таено до болка и нарочно не показвано. Не издържахме и самите ние бяхме провокирани, ние журналистите! … Така просто трябваше да се видим с теб и да те накараме да говориш! Теб, точно теб, за да видим как ще реагираш, какво ще изречеш – важно ни е, скъпо ни е, ценно е, и е значимо … Ние много пъти сме имали поводи да те интервюираме за толкова твой лични постижения – нови книги, нови проекти, по които работиш, нови снимки, демонстрации по Йога и Бойни изкуства, уъркшопи по различни терапии, конференции, участия и какво ли още не – ами ти все ни се измъкваше. От 4 години насам особено, сериозно те изпускаме … и сега най – сетне, ти дойде при нас. Отдели ни време. Трогнати сме! Тук още веднъж благодаря на Калин Кардамов, че помогна за това! Най – обичаната и уважаваната от нас жена, беше при нас в медията! Извини ме, че така те питах за Папа Жан – за Руският Княз, но това е част от работата ми – поръчка на медията към мен, мое задължение - темата бе нашумяла и нещо трябваше да се каже; а искахме ние да сме първите с ексклузивното интервю, та така …

   Лора, вече сменям темата. Кажи ми нещо друго: не веднъж са те определяли като Икона. Наричат те Иконата на 21-ви век! И буквално на някои портретни твой снимки, ти си като Мадоната. Тези образи са си типично твой някак си, толкова си истинска и красива там, че чак настръхвам, ама се питам, защото не си искала да бъдеш представена във Ватикана и да те вземат там за образа на Мадоната – да те рисуват и снимат, да правят скулптури от лика ти, да позираш за там и пр.?

   Отговор от Лора: Виж, ангажимента за Ватикана беше за 5 години. Още, когато ми обясняваха за него, трябваше да откажа. Нямам 5 години, за това. За 5 месеца можеше, но 5 години ми идваха много!

   Интервюиращият: Да, аз те разбирам! И все пак, аз смятам, че е било добре да не отказваш! …

   Отговор от Лора: Това е закрита тема. Вече съм взела решение и съм приключила. Беше преди 2-ве, 3-ри години. Взех това решение най – вече заради мъжа ми – фотографа StopTime. В последните години, като че държи по възможност най – вече той (и само той) да ме снима. Сложно е …

   Интервюиращият: Добре! Тук явно има (като че ли) и мъжка ревност! Ти си знаеш! … О’К – минало е. И за това няма да питам! … Лора, ти правиш толкова много неща, че и аз не знам как се разкъсваш на 100 парчета. Сигурно хората те изцеждат и всеки иска нещо от теб, и те натоварват и изтощават. Как се зареждаш? Само с Йога ли?

   Отговор от Лора: Йогата е задължителна!

   Интервюиращият: И какво, след нощната ти Йога програма, си готова за задачите на деня?

   Отговор от Лора: Йога не са само упражненията, които се правят редовно. Йога е самият начин на живот. Всичко в денонощието трябва да е Йога, всичко!

   Интервюиращият: О, толкова си дълбока и изпълнена със смисъл и значимост, че направо настръхвам! … Не може да се изразиш само половинчато. Ти винаги уточняваш докрай нещата! Браво!

   Отговор от Лора: Трябва да сме точни!

   Интервюиращият: Е, аз от теб, друго не съм и очаквал!

   Отговор от Лора: Благодаря!

   Интервюиращият: Лора, миналата година по това време, знам, че във вас е имало пожар. Как се оправихте след него?

   Отговор от Лора: Ами не беше лесно …! Пожарът е жестока стихия! Първото най – поразително и ужасно нещо за мен беше това, че в пожара пострада моят мъж и от това ме боля най – много … Другото беше просто железни нерви, чистене половин година като за Световно, ремонт и .. вярата, че след огънят има пречистване и нещо като ново прераждане.

   Интервюиращият: Ехх! … Животът повече ти е отнел или повече ти е дал, Лора?

   Отговор от Лора: Живота винаги отнема едно, дава друго и … така! Формулата си му е такава!

   Интервюиращият: Ама избегна буквален отговор. Нещо много фино ми се измъкваш по някои въпроси! По личните! А по другите си конкретна, изчерпателна … Сега след това интервю, може да се направи диагностика за теб и да се каже, къде са ти болните места.

   Отговор от Лора: Да, може! Интервюто е чудесна основа за психологически профил.

   Интервюиращият: Ти не искаше да ми кажеш най - личните си неща!

   Отговор от Лора: Нормално е! …

   Интервюиращият: Ей, значи направо пак деликатно се измъкна! … Като Лили Иванова си, така казват за тебе! Капризна си на интервю! Имаш характер и не се даваш! … Обещай ми, че в някой момент по – натам ще вземем пак интервю от теб за нашата медия!

   Отговор от Лора: Обещанията са нещо много тежко. Кажат ли се, трябва да се изпълнят. А аз не разполагам с утре. Само с днес. Сега ти давам интервю. В друг момент ако е възможно ще си говорим пак – ако обстоятелствата са подходящи, времето е слънчево, а усмивката ти - още по – голяма …!

   Интервюиращият: Ей! Направо си чудесна! … О’К! Ако сметнеш за подходящи обстоятелствата, времето и широката ми конска усмивка, заповядай пак при нас!

   Отговор от Лора: Благодаря! Ще имам в пред вид желанието и поканата ти! А и още трима твой колеги от медия “Гръм.Вести.БГ” казаха, че искат да ме интервюират, така че …! Може би другият път – повече!

  

      ----------

   Бележка: Интервюто е взето от Богомил Томов – репортер на медия “Гръм.Вести.БГ” на 18.05.2013 г. Материала е обработен и редактиран на 21.05.2013 г. специално от Калин Кардамов – (Кала). Калин Кардамов помага и предварително на колегата си Богомил Томов с въпросите към Лора Йордакиева и с обяснения за подхода, който би бил добър към Лора, за да се вземе успешно интервю.

 

Ангел в очите на Бога

   Художника Иван Георгиев (известен като Принц Папа Жан) сътвори поредният портрет на Арт модела Лора Йордакиева. Подготвя се за голяма изложба, на която желае да покаже на света своята Муза за творчеството си. Написал е и публикува две нови книги, посветени на Лора Йордакиева (Махатмадеви), които се казват “Любов в Тишината” и “Книга на Любовта”. Премиерата е на 13 септември 2013 г., както и самостоятелната изложба на твореца. Как Лора Йордакиева, коментира своят нов портрет, на който Папа Жан пак я е нарисувал? Ето цитирани думите й:

   “Какво си показал ти в моят портрет? – Идеалната жена е тази, която е вярна, но ежедневно полага усилия да бъде толкова привлекателна, сякаш постоянно изневерява; изглежда така, сякаш е жена, готова да бъде с всеки мъж, а е пълна с толкова дълбок морал, че спазва целомъдрие дори след сключване на брак! И това само тя си го знае! Ти си отразил мен, истинска мен – излъчваща привидно порочност, но пълна само с чистота и нравственост; показал си мен точно такава, каквато съм – Художествен модел, Арт модел, модел на Престижното, не на поквареността. Да, тук разпознавам Себе Си, Лора! Да показал си жената, истинската жена – такава, каквато е най – харесвана и почитана: изглеждащата като грешница пред погледите на хората, но всъщност Ангел в очите на Бога!” - (Лора Йордакиева - Махатмадеви).

 

   ----------

   Бележка: Картината на художника Принц Папа Жан е направена по оригинална снимка на световноизвестният фотограф StopTime – Цветан Йордакиев.

 

Писмо от жертва на сексуално насилие към нейният насилник

   В реалният си живот, Лора Йордакиева (позната като Махатмадеви), е изживяла много трудни и тежки моменти, някои от които са твърде жестоки, за да се говори за тях. Има такива, за които Лора е мълчала години наред, а накрая все пак намира сили, за да ги признае. Това я накара да се включи успешно в кампанията # Me Too – Аз Също. В сайта на Лора тук, е показана и статия за това в ‘статии за Лора‘, на стр. 20 (материал 4-ти). За съжаление, в студентските години в живота на Лора, има два изключително тежки случая на сексуално насилие извършено към Лора, единият от които е с известен художник и поет, а другият (първият) е бил с човек изучаващ Богословие (последен курс). Без да изрича имена, Лора просто се подписва и включва към кампанията # Me Too – Аз Също.

   Първият човек, който е наранил в миналото Лора, е напълно неясно къде е сега и какво прави; но вторият мъж, който е насилил в миналото девойката Лора – това е известен художник, поет и писател; той (чрез писмо) се свързва с Лора през 2013 г. – (това е 17-сет години след като е имал сексуално посегателство и насилие към Лора). Интересното е, че след като този човек пише на Лора, самата Лора му отговаря. Писмото, което Лора е написала на своят насилник, се публикува по-долу. Това е изключително лична кореспонденция и Лора не е смятала да я огласява публично, но по настояване на близките на Лора, това се случва. Причината е, че художника, поет и писател, който е приложил някога насилие върху Лора, решава да направи (2018 г.) голяма книга, в която иска да включи и публикува писмото на Лора, което Лора е написала за него през 2013 г. Проблема е в това, че писмото на Лора (както Лора научава), ще е силно видоизменено, съкратено и перифразирано. То ще е подправено и редактирано, и няма да е автентично, а фалшиво. Написалата писмото Лора Йордакиева е запозната с предварителните материали на художника и писател по новата му книга, и е видяла авторското си писмо, абсолютно пренаправено и много редактирано. Авторката на писмото, няма как да позволи автентичният й текст, да се показва в такъв фалшив вид, и ето защо, близките на Лора настояват, колкото и неудобно за самата Лора да е това писмо, то да бъде качено в автентичната му форма на личният сайт на Лора Йордакиева. Ето за това, надолу може да се види цялото писмо на Лора, без измислена редакция. Щом като насилника на Лора смята да показва текста на Лора (писмото от Лора за него) в подправен вид, тогава истинското писмо от Лора, натежава да бъде показано на бял свят!

   На 24.05.2018 г. е обявено, че ще има премиера на голямата книга на художника и писател, който е извършил към Лора насилие (през 1996 г.) – там автора на книгата („Книга на вечността – Всемирната галерия Принц П. Ж“) смята да приложи писмото на Лора, но редактирано, преправено и перифразирано. Ето за това, доста преди премиерата на тази книга, тук се публикува и показва истинското писмо на Лора Йордакиева, което самата Лора е написала към своят насилник през 2013 г. Така авторката на писмото, защитава своето © авторско право, а обявява и истината. Важно е да се знае също и това, че (особено активно) след 2013 г., насилника на Лора пише няколко книги, които посвещава точно на Лора Йордакиева; рисува Лора на портрети (рисувал е Лора и преди това), и обявява самата Лора за ‘своята голяма любов в живота‘ – (тук в сайта www.mahatmadevi.com дори, са качвани не веднъж материали за това). В книги и интервюта, художника и поет насилник, не веднъж си позволява да редактира, перифразира и дописва слова на Лора, и да не ги представя в автентичният им вид. Подобно поведение е недопустимо и не може да бъде изтърпяно. Ако се цитира нещо, трябва да се цитира точно или въобще да не се цитира и показва, тъй като ако то се публикува грешно, тогава истинският му вид може да бъде показан от авторитета отсреща.

   По специално решение на Лора, в материала поместен надолу, се скрива (от авторката на писмото Лора Йордакиева) името на човека, на когото е писано това писмо. По лични съображения на авторката на писмото, което следва, тук ще се оставят само инициалите на творческият псевдоним на получателят на писмото – (инициалите са П. Ж.). Като коректност от страна на авторката, в писмото се оставят с инициали и имената на други хора, за които би било неудобно, че се разкриват определени истини. Тази коректност не е необходимо да я има, но етиката на Лора е такава, че я кара да замълчи имената на някои хора. Това е всичко, което може да се направи за тях в момента (като жест на милост и състрадание), но истината остава и ще бъде заявена напълно открито с показаното писмо на Лора.

   Писмото на Лора е много дълбоко, затрогващо и силно. То тежи, защото това е писмо, което жертвата пише към своят сексуален насилник. За съжаление, това наистина са събития от реалният живот на двама души – на Лора Йордакиева и на силно познат в публичното пространство художник, поет и писател с псевдонима П. Ж. Писмото на Лора е автентично – в него действително Лора, която е жертва на сексуално насилие, пише слова към мъжа, който я е изнасилил. Следва …

 

   Мета данни:

   Писмо написано на 28 април 2013 г.

   Отговор от Махатмадеви (Лора Йордакиева) за П. Ж. (за И. Н. Г.)

   От Lora Yordakieva <mahatmadevi@abv.bg> 

   Изпратено: Понеделник, 2013, Април 29 02:25:30 EEST

   Заглавие на писмото: „МОГЪЩЕСТВОТО НА П. Ж.!“

 

   „Здравей, П. Ж.! Проговарям към теб за първи път след 17-сет години! Видях писмото ти за мен преди три дни. Изтръпнах! Беше вълнуващо и силно драматично!…

   Трябваше ми малко време … време, за да разбера, за каква следа говориш (която имаш към мен) и как си попаднал на нея; как си ме открил! Ти не ми беше подсказал нищо и аз трябваше, сама да се оправя! Вече знам за какво говориш и кой ти е дал насока към мен. Разкрих човека. Той не е направил нещо преднамерено, за да ти подава следа за мен – просто (обясни ми той) ‘е бил оставил свободен коментар към снимка на твоя картина в твой профил в социалната мрежа’ и така по това, ти си ме проследил, защото там е бил посочен адреса на моят сайт (www.mahatmadevi.com). Не съм сигурна, че моят приближен е трябвало да вмъква в неговият коментар, адреса на сайта ми и да споменава нещо за мен, но той го е направил; ти си научил кой е моят личен сайт и си видял в сайта ми от контакти, моят електронен адрес, писал си ми и аз след това явно, съм имала e-mail-а от теб! Признавам, бях притеснена и изненадана, когато видях писмо от теб! Изпитах смесени чувства! Не мога да опиша всичко на куп обаче, след като толкова години с теб, не сме се виждали, нито сме си говорели.

   П. Ж., питаш ли се, как съм се почувствала, когато в пощата си виждам писмо от теб? Питаш ли се, дали съм се чудела, как (и дали) да ти отговоря? Знаеш ли, защо не си говорел с мен всичките тези години? Защо не си ме виждал? Защо съм се била скрила от теб?

   Влез тук, моля:http://picasaweb.google.com/mahatmadevi.gallery - отиди на Галерията ‘Снимки от ежедневието на Лора’, гледай надолу … Там имам качени освен мой снимки, то и такива на важни за мен хора (на някои от важните за мен хора, на които имам снимки). Сред снимките ще видиш и своя. За да я сложа там, ми трябваха 17 г. размисъл! Така и пише там под снимката – виж надписа, виж датата на качване на самата снимка и датата на коментара (не е написан сега, но е от скоро). Да имам там сложена твоя снимка и да съм я поставила там аз самата, това е наистина невъзможно, много трудно да се случи … и все пак, качих твоя снимка, макар че ми трябваше много време, за да си кажа „Да!” за подобно нещо. Сред снимките ще видиш и фотография на поне един твой познат, които знае, че аз и ти се познаваме, но е бил помолен (от мен) да не се издава, че знае, че имаме някаква връзка.

   До преди само няколко дни буквално, за мен беше немислимо да мога да разговарям с теб (и то така приятелски и спокойно).

   Какво помниш от 1996 г.? Тогава, когато ти казваш за мен (цитирам те): „Появи се в живота ми като чудо, и така изчезна!“ - Защо бях изчезнала? Помниш ли, че това, което се случи, аз не го исках!? То стана само, защото аз бях на неподходящото място, в неподходящото време! То стана само, защото ти беше много по-силен от мен и защото, аз нямаше как да си тръгна от мястото, (на което ти ме беше завел) явно, за да направиш с мен онова, което толкова силно желаеше …!

   Тогава ти ми беше казал, че ‘искаш да се видим само, за да ми покажеш твои картини; да видя творчеството ти’. Бях там в чест и като уважение към теб, към творбите ти, а и към И. (която ни запозна), защото очаквах да видя няколко картини с нейният лик. И. я заобичах от мига, в който я видях! Да, исках да видя какво си рисувал. Аз също се занимавам (частично) с рисуване (макар и да не бях ти казвала) и просто се видях с теб, за да разгледам картините ти. Ти каза, че ‘ще ме водиш в твоя Галерия’. На вместо това, аз се озовах с теб в стая в апартамент, без да знам дори в кой квартал на София сме. Не знаех как да си тръгна от там и как да се прибера! Сякаш, бях на друга планета! Къде въобще бяхме? Къде точно ме беше завел? През годините се опитвах да гадая, но така и не го измислих! Кв. „Младост” в последствие, ми приличаше до някъде на мястото, където бяхме, но така и не знам … П. Ж., бях там с теб от учтивост, от уважение към теб, от уважение към творчеството ти, от уважение към И., към всички вас! Бях просто едно малко момиче, което смяташе, че те придружава до Галерията ти, за да разгледа твои картини. Беше тъмно и аз всъщност не знаех, къде точно ме водиш. Доверих ти се! Ти ме заведе в апартамент, който не знам къде изобщо беше, заключи ме, притисна ме … и си взе насила каквото искаше! Беше ненормално силен! Наистина беше много силен! Ако бях продължила да се съпротивлявам, ти пак щеше да си вземеш каквото си намислил, но разликата беше, че освен насилствен сексуален акт, изпълнен към мен (7-дем пъти), щях да съм и напълно пребита до смърт. То ние с теб, се борехме и без това. Ти и така ме нарани физически, психически и емоционално. Притисна ме жестоко. Ти ми остави груби белези от онази нощ. Всеки от нас, си искаше своето – аз да ти се изплъзна; ти да ме приковеш и да ме имаш. … П. Ж., ти си наистина луд и по-луд от теб, аз до ден днешен не съм виждала! Звяр! Вселенски звяр! Ненаситен Вселенски звяр! Безумен си! Тотално! Такава сила! Такава дива страст! 7-дем пъти! … Вече мислех, че никога няма да спреш! … Ти си някаква машина за сперма, която бълва още и още … Върха на продуктивността! Определено, свързан със живота буквално! Тотално!

   Видях, че не мога да те победя тогава. Видях, че съм толкова слаба пред теб … Видях, че наистина съм на неподходящото място в неподходящото време, с най-ненормалния възможен човек. Единствената ми мисъл беше ‘как да избягам’ – не чувах и не възприемах нищо друго; дори теб напълно те изключих! Помня тялото ти върху моето и другото което помня е, че единствената ми мисъл беше ‘как да избягам’, ‘как да се махна от там’!

   Ти говореше някакви неща, които чувах частично, но не ги асимилирах, защото физически и психически бях в агония. Бях в агонията на момиче, което преживява насилие за втори път! Няколко месеца назад, друг мъж преди теб с името Юлиян (Julian) от Богословският факултет (последен курс), ме беше превърнал в своя жертва. Беше най-тежкото събитие в моят живот – събитие, което не съм искала да се случи и събитие, след което ‘се събрах’ много трудно. Преди този човек, аз не съм имала други мъже, нито след него. Бях девствена. Аз просто не исках такова нещо за себе си (да има секс при мен) и не желаех да разгръщам такива емоции и страсти. Имах си личните Духовни практики и от мъже, не съм се интересувала. До съвсем скоро, аз бях дете!

   Не знам дали разбираш, но ти беше мъж, който наранява наранено момиче, което е Дева! Болка на степен върху същество от Сияйната сфера. Болеше П. Ж., много болеше това, което имах с теб само, защото ти умееше да ограбваш! Само, защото си наистина силен!

   П. Ж., ето признанието ми: ако можех, ако имаше как, тогава щях да те убия! За да се предпазя да не ми се случва с теб всичкото това, което стана … Но не можех! Ти беше по-силен от мен! Ти беше над мен във всяко отношение. Ти наистина беше ненормално силен! Сякаш някой е заключил в теб цялата сила на света и ти я приложи върху мен. И никакви техники от което и да е Бойно изкуство, не можех и нямах сила да реализирам към теб. Питах се ‘защо?’ и се гърчех в ръцете ти в пълно недоумение! Нещо беше блокирало моята сила; а на теб, като че ти беше дало десеторно. Помниш ли? Не е да не се съпротивлявах! Помниш ли? Не е да не те молих, да ‘не ме докосваш‘! Помниш ли? Не е да не опитах всичко, за да се махна от там! Помниш ли, колко много исках да не съм там?! Чуваше ли ме, какво ти казвам? Как те моля, да ‘не ме докосваш‘! Или чуваше само дивата си страст и нагона?

   Знаеш ли колко години ми трябваха, за да мога да ‘се събера’ след това, което имах с теб? А и след всичко, да мога да говоря с теб нормално днес (и въобще) – да говоря с теб? Защо смяташ, че съм изчезнала от живота ти на мига след това, което стана тогава?

   О, П. Ж.! Аз съм доказателство за твоето Величие!

   О, П. Ж., когато казваш на околните, че ‘получаваш онова, което искаш’, някои хора не ти вярват, но аз знам, че на теб ако не ти дават, знаеш как да вземеш сам! И наистина имаш всичко, което решиш да имаш! Аз съм доказателството за това! Смея да го твърдя!

   О, П. Ж., когато казваш на хората ‘с колко жени си бил’, мнозина не ти вярват за ‘бройките’ и понякога дори ти се надсмиват, но аз П. Ж., аз знам! Знам, че не си получил само онова, което не си поискал! Знам, че имаш всяка жена, която пожелаеш и знам, че дори и тя да не иска да е с теб, ти пак намираш начин, как да я имаш! Знам това П. Ж., защото го преживях! И защото видях какво правиш със жена, която ти казва „Не!”. Ти си агресивен насилник, който има магически способ и черпиш енергия от Лукавия, за да може сам да Го подхранваш със сила! Ти наистина си Мистерията П. Ж., както сам говориш за себе си! Света може да не ти вярва кой си и какво можеш, но аз знам! Аз съм важна за теб, защото съм свидетел на твоята сила! Аз, преживялата с теб толкова дълбоко нещо, съм едновременно твоята жертва и доказателство за твоето Могъщество!

   П. Ж., тогава ти имаше тялото ми, защото беше наистина много силен, и ме използваше както намери за удобно, но съзнанието ми беше концентрирано другаде, а именно, единствената ми мисъл беше ‘как да избягам’! Но не можех! Не можах веднага! Ти не ме пускаше! Ти правеше с мен това, което искаш, свършваше … и после пак свършваше … и пак свършваше … и аз мислех, че вече никога няма да спреш! …!!! Също така мислех, че ако въобще спреш, накрая ти ще ме убиеш, за да няма доказателства за това, какво си вършел с мен! Че си правил всичко, без моето съгласие! Само че, не ме интересуваше в онзи момент, дали ще живея, защото след него, аз бях празна и нямаше никакво значение за мен, дали ще живея или ще умра! … Наистина тогава мислех, че ако въобще спреш, накрая ще ме убиеш, за да няма доказателства за това, какво си вършел насила! Но не, ти се оказа много по-умен! Остави ме именно като доказателство за силата си! Като доказателство, че ти имаш и получаваш абсолютно всичко, което поискаш, и че никой не може да ти казва „Не!”; като доказателство, че над теб нищо друго няма! Ти не заличи следите си (мен), а ме остави напротив, като живо доказателство за твоята сила! Оказа се по-изобретателен, по-находчив! Много умел! Върху мен, ти остави отпечатък за свето Могъщество!

   П. Ж., каквото стана тогава (между мен и теб), аз не съм искала да стане! То се случи само, защото аз бях твърде слаба чисто физически, за да го спра и да те победя!Това е истината.

   П. Ж., аз се впечатлявах от начина, по който ти ме харесваш! Аз се вълнувах от страстта, която ти насочваш към мен! Предусещах желанията ти! Но се опитвах да не разкривам нищо и тъй като не смятах да реализираме никакъв плам, аз се държах делово и премерено приятелски. Аз (мога да кажа че) имах в умът си деликатен мил флирт с теб (като дипломатична игра), но не ‘се закачах’ в никакъв случай на яве, особено така, че ‘да си търся’ секс! Не разкривах мислите си. Външно, не показвах никакви емоции. Аз никога не съм смятала, да стигаме до реален физически сексуален акт! Никога не съм си и помисляла, че ще имаме нещо такова! Аз предсказах обаче на И. още в мига, в който те видях, че ‘ти ще искаш да реализираш сексуално насилие към мен и че ще успееш с начинанието си’! Това бяха първите ми думи за теб, когато И. ни запозна! Това видях и това съобщих. Казах й на И., че ‘ти ще искаш да бъдеш с мен’ и че ‘това ще се случи насила’; също така й казах, че ‘това ще стане в края на месец ноември 1996 г.’. Спонтанно го предрекох, защото така го видях. Интуицията ми го видя и аз това казах.

 

   Когато бях с теб в онзи момент (в който ти ме взе, за да видя картините ти), аз не си давах сметка коя дата е, и че може би е 30 ноември 1996 г. Аз не мислех за нищо лошо, защото бях при теб с чисти мисли и намерения - само, за да видя някои твои картини. Трябваше да протече една среща между мен и теб от 40-50 минути и да си ходя, но не, ти беше намислил друго! Вече ме беше ‘проектирал’ по друг начин! Беше ме избрал, за да реализираш страстта си! Беше толкова хищен, толкова силен!

   Сигурна съм че знаеш, че аз никога не съм искала да съм там в онази ситуация! Не ме разбирай погрешно – теб няма как да не те харесват жените. Ти си сексуален, много страстен, много вълнуващ! Това не го отричам, даже напротив – и аз казвам същото! … Но аз просто не бях тогава там, защото имам намерението да правя нещо сексуално. Аз нямах намерение да бъда с който и да е мъж. Това беше волята ми, желанието ми … Не казвам, че теб не те харесвам, а обяснявам, че просто в живота ми, аз не съм искала да бъда с никой мъж – това беше моят избор, моето решение. Освен това, аз чудесно знаех, че ти имаш жена до теб (точно И., която ни запозна) и въпреки, че тази жена пък има друг законен мъж (Т.), все пак тя имаше връзка с теб (знаех го без да сте ми го казвали); та аз, след като уважавам тази жена (И.), нямах никакво намерение да й вземам нещо (някой), на което (на когото) тя държи. Аз те бях усетила също така, че успоредно с тази жена, която имаш до себе си (И.), ти имаш и сексуални контакти с други жени и момичета (когато е удобно и ако някоя друга жена ти харесва), но И., като че не знае за другите. Отношенията ви са малко странни, но аз знам, че всеки си преценява какво прави и с когото го прави, и това си е негова работа и избор; ето защо, аз на никого не се бъркам и не коментирам нищо – просто ви бях усетила кой какъв е; знаех всичко, но не правех коментари и изявления – знаех нещата, но за себе си. Усетих за теб всичко още, когато те срещнах за първи път. Разбира се, не съм коментирала с никого (освен с И.) най-личните неща, които улових за теб! Аз съм много деликатна и не издавам тайните на хората, които усещам (виждам) с вътрешното си зрение.

 

   Когато ти ми показа картините, които си рисувал, аз видях, че ти си много добър художник. Това даже е малко! Видях, че ти си изключителен художник! Видях, че си гении! Да, и си луд в своята гениалност! Просто, наистина човек на Изкуството от най-висша степен! Ти си впечатляващ творец и умееш да предаваш със замах усещането си, страстта си! Поразителен! Който те оцени като по-малко от поразителен, значи нищо не разбира! Картините ти, творенията ти – те бяха (и са) уникални! Гледах ги като омагьосана! Наистина, ме трогна силно тогава! Творчеството ти, ме привлече ужасно! Бях някъде другаде …

   Но ти ме върна рязко в суровата действителност, стояща от другата страна! Докато ми показваше картините си, една твоя картина, която ти беше нарекъл „Ужас!”, падна на земята, и платното се проби и разкъса. Ти се ядоса и се опита да поправиш картината. Тя падна втори път, а след това и трети път (колко странно!), и се скъса още повече. Това те вбеси и ти изрече ядовити думи! Отиде да оправяш платното на картината, да го залепиш - (каза, че ‘ще го лекуваш!’). Когато се върна след малко, ти беше яростен, а от този момент натам, започна да се държиш и с мен доста грубо. И знаеше, знаеше и разбираше, че не искам да правя нищо (сексуално), но сякаш не ме чуваше … Не ме пусна! И започна да ми говориш, как ‘със секс се занимаваш от 10-сет годишен’, как ‘не може на теб да ти се отказва’ … как ‘си ме избрал и ме искаш повече от всичко на света’! … Как ‘си нереално насочен към Девицата, към мен!’ … „Ужас” – гледах онази твоя картина и предусещах, че ужаса е (запечатан) в очите на жертвата! … Някакво жестоко дежа ву ми подсказваше, коя е жертвата …!

 

   Тогава, ти запали онази свещ …! Онази, дето горяла винаги, когато имаш сексуален акт с някоя жена (както ти ми обясни). Онази свещ, която ще помня до края на живота си, защото ти я запечата в съзнанието ми завинаги! … Тогава осъзнах, че П. Ж. не се шегува и че когато казва нещо, то е вярно! Когато казваш на хората, че ‘си имал толкова много жени’, някои от хората не ти вярват и дори приемат с насмешка думите ти, подценяват те. Аз не съм те подценявала никога, но не смятах да се ‘разписваш’ върху мен като мъж! Аз винаги съм ти вярвала, но сега ти ме накара да осъзная, че си сериозен всеки път, когато заявяваш нещо! Аз го преживях и за това знам и мога да го потвърдя! Мога да гарантирам силата ти и също така, истинността на всяка твоя казана дума! Ти си сериозен като самата Смърт и аз съм тази, която го доказва, защото преживях сериозността на заявленията ти! Аз съм тази, която подчертава твоето Могъщество!

   Тогава имах само два варианта: 1). да те оставя да бъдеш с мен или 2). да ме спукаш от бой и да бъдеш с мен – това бяха вариантите. … Борех се с теб, но ти беше страшно силен! Беше ненормално силен, повече от всеки друг мъж, повече от 10-сет мъже! Това не го очаквах, защото с мен са се опитвали да бъдат и доста други мъже, но аз съм успявала да ги победя, да се махна, да избягам. Теб обаче, не можех да те надвия! Беше уникално силен, по-силен от всичко на света! Сякаш в този момент, някой беше заключил цялата сила на Вселената в теб и ти сега я прилагаше върху мен! Нарани ме! Това беше несправедливо; та аз съм само едно малко момиче! … Това беше жестоко – аз наистина съм Девица! … Защо избра точно мен!? Не беше честно! …

 

   Толкова мъже са се опитвали да бъдат с мен … Успявах да им се изплъзна! … Един от предните пъти, когато бях (живях) в Студентски град, мъж на име Юлиян (Julian), който беше в Богословският факултет последна година, си ме беше набелязал. Харесваше ме от доста време, но аз всеки път намирах начин да се отдалеча от него, да избягам и да не му дам възможност да има нещо с мен. За момент обаче, една късна вечер бях разсеяна и не внимавах само за миг, и тогава платих заради този момент невнимание такава цена, че после исках да сложа край на живота си! Този мъж ме насили сексуално! Беше най-ужасното нещо …! 4-ри дни бях в безсъзнание и след това, месеци се опитвах да се самовъзстановя. Но така и не можех напълно! … На никого нищо не казах и бях съвсем сама в цялата тази ужасна ситуация. Аз съм Девица, която с цялото си същество е такава; която с цялото си желание е такава, и не иска да бъде никаква друга! А се появява един незадоволен мъж, който дебне в късните часове на нощта и намира начин за надмощие … Онзи Юлиян, не можех да го победя! Той ме разби с лукавостта си и с подлият си нрав! С похотта си! … Не съм се поддавала нито за миг; не съм изпадала в изкушение, но той беше преднамерен, подготвен и много силен. Бях се измъквала преди него (и след него) от толкова други мъже, които ме търсеха заради страстта си, но Юлиян беше поставил клопка и един кратък миг, в който загубих концентрация, ми костваше наистина всичко! … Юлиян не беше физически най-силен, но все пак беше доста силен, а най-вече беше лукав и бе измислил начин за победа с хитрост. Така, без да се интересува какво унищожава, просто гледаше да се задоволи … и го направи! Това беше най-черният ден в живота ми! (Всъщност, беше нощ)! … Но аз не казах нищо на никого, тъй като там никой не е бил с мен и нямаше кой да ми повярва, а и на кой, какво да доказвам?! Хората щяха да кажат, че ‘щом съм била там, значи, че съм го искала’. Да, но не бях го искала! Не го исках! … Просто, случайно бях не където трябва, защото човека ме притисна! …

   След това, колкото и да ми беше тежко от всичко, аз се постарах никой никога да не разбере, какво ми се е случило; постарах се да продължа обучението си (по Философия към Софийският университет „Св. Климент Охридски“); да действам с моите си задачи и да се самолекувам психически (а в началото и физически) от травмите. Просто се постарах да продължа пътят си и въпреки това, което ми е причинено, да не се превръщам в насилието на насилника! Да не стана някаква, каквато не бих искала да бъда! … Така минаха месеци.

   После моята приятелка И., (която всъщност имаше тайна връзка с теб), ме запозна с теб и аз видях в момента, (в който аз и ти се срещнахме) всичко, което щеше да се случи по между ни. Това беше първото, което споделих на приятелката ми И. тогава; дори видях, че лошото събитие ще е в края на ноември … Но странно (когато се видях с теб няколко месеца, след като И. ни запозна и беше действително края на ноември 1996 г.), заради това, което ми се беше случило с онзи мъж Юлиян (Julian), аз смятах, че ми се преплитат двата ви образа, и че твоята безумно гореща страст, (която ти силно излъчваше към мен), просто я обърквам с образи и картини от случилото ми се с предният мъж. Смятах, че аз сама ‘проектирам‘ върху теб нещо от съзнанието си от това, което ми се е случило с Юлиян; че от стаен страх, стрес и смут, всичко мое преживяно с мъжа на име Юлиян, все едно го пренасочвам без да искам подсъзнателно към теб. Преплитаха ми се и J. – Jilian (Юлиян) и Jan(П. Ж.) – вие ми се събрахте в един лик на J. – едно голямо главно J., което обединявах в образ, зад който стоеше енергия, която не можех да надвия и победя. Но на 30 ноември 1996 г. (въпреки, че ясно бях видяла с вътрешното си зрение доста време преди това, какво ще ми се случи с теб), аз все едно бях някак си ‘притъпена‘, буквално наивна; гледах на теб като на творец, върху когото счетох, че без да искам, аз като че ‘проектирам‘ картини от случилото ми се с друг човек преди това; мислех, че аз от скрит мой страх ‘прилагам‘ вътре в мен (в съзнанието си) изображения за болезненото сексуално насилие. Тогава не погледнах веднага на ситуацията така, като че ти си за мен опасен, а сметнах, че всичкото това (което се е оказа, че много добре съм предчувствала), са някакви подсъзнателни мой ‘проекции‘. Обърках се. Това ме направи слаба в онзи момент. Оказва се, че аз доказано два пъти в живота си, не съм била достатъчно бдителна. Ти беше напорист и прекалено силен; и онзи Юлиян, беше от мен по-силен.

   Когато ти казвам, че Юлиян (Julian) беше силен и че измисли и намери начин да има надмощие над мен, това скъпи ми П. Ж., беше НИЩО в сравнение с онова, което ти приложи върху мен! Силата, която ти имаше тогава, беше най-странното нещо, с което съм се сблъсквала! (!?). Когато ти вече тръгна с агресия срещу мен, тогава вече не смятах, че си човек! Реших, че само Демон може да има такава мощ! Нямаше друго обяснение! Това не беше човешка сила, а и човек, колкото и да е загубил човешкото в себе си, все щеше да ме чуе, когато му казвам с цялата си искреност, че ‘аз не искам това, което той желае’! Не е, да не го изричах ясно! Не е, да не се борих и да не се молих! И не е, да казвам едно, а да желая друго! Не исках да имам сексуален акт с теб! … Онази свещ – ти черпеше сила от нея; в нея беше заключена душата ти и аз улавях това. Беше част от твоята магия! Бях на твой терен, който си подготвил и там имаше амулети, които те зареждаха и ти помагаха. … Борехме се. Бихме се … но ти се оказа в пъти по-силен! … В битката с теб, аз получих болезнени изгаряния от свещта, като най-ужасен отпечатък, огънят остави (както знаеш) върху лявата ми гърда – (белега от това изгаряне, го имам и до ден-днешен там; не можа да се скрие!) – това е белег, който получих, когато ти оставяше върху мен ‘отпечатъка за своето Могъщество‘, както каза тогава. …

   Как можех да забравя сама собственото си предсказание, което бях изрекла (пред И.) в мига, в който те видях?! Защо не слушах интуицията си?! Как бях там с теб, смятайки, че ти ще ми показваш просто и само картини?! Малка и наивна …

 

   През годините си мислех, че е възможно заради това, което ми се е било случило преди време с Юлиян (Julian), да съм се е била наплашила и за това, да не съм успяла тогава да те преборя и теб, но не – (не мога да кажа, че се страхувах от теб); аз опитах всичко, за да се предпазя! Борех се с теб, но не от страх, а само, защото наистина не желаех да имам секс с никого. Но не можех да те победя тогава, понеже ти действително беше върховно по-силен от мен. Такава сила, аз никога не бях виждала в човек! И обикновен Демон дори, няма такава сила! Не те разпознах Кой Демон си (ако си Демон), но човек не беше с мен тогава! Човек – не! Това беше някой, който е равен на Самият Дявол – не по-малко от това! Аз го знам! На никого не мога да обясня, колко невероятна сила имаше в теб, и не съм и опитвала да говоря с хората. Никога не споделих някъде името ти (с лошо) и не казах и дума срещу теб на когото и да е. Каквото преживях, запазих го дълбоко в мен. Никой нищо не узна! … След това, което имах с теб, аз се срещнах само с един човек, с една жена – с тази, която ни запозна, с И. След като всичко между мен и теб се случи, аз се сетих, че на И. й бях казала, че ‘такова нещо ще стане (между теб и мен)’ и това й го бях казала в мига, в който тя ни запозна – аз тогава го бях видяла (от вътрешното си зрение) и го бях изрекла спонтанно пред И. Не се правех на измислен ясновидец! Толкова исках тогава да съм лош пророк, но не бях! Видението (усещането) ми бе точно, както все точни са били и всички други! За съжаление, познах! Каквото бях уловила, че ще стане, това стана! И аз след случката, се видях (по мой избор) само с И.

   Аз нямах морално задължение към И., за да съм отишла при нея с гузна съвест и да й говоря някакви неща в своя защита или в твое обвинение. Нямах никакво, абсолютно никакво задължение към абсолютно никого; а И. всъщност си имаше нейн си мъж и да е с теб успоредно на него, това си беше личен нейн избор, който не мога да коментирам като естество какъв е, но с нейният съпруг, аз не съм въртяла любов, за да й поднасям извинения; а нейният любовник беше с мен, но аз пък не съм искала да се случва нищо …! Знам само, че тъй като аз не съм направила нищо лошо (а само съм била не където трябва и не с когото трябва), за това се е случило всичко; но И. си имаше мъж, а пък успоредно на него, правеше секс с друг (с теб), та дори аз да бях с теб, защото аз така съм го искала, това, че ти си И. (П. Ж.), а не Т. (не съпругът на И.), ме освобождаваше от всякаква етика и аз не бях длъжна да се срещам с И., да й се ‘изповядвам’ и пр. Аз се видях с И., не защото имам прегрешение към нея и не за да й казвам нещо срещу теб; аз се видях с И., защото се сбогувах с нея! Тя не го знаеше, но това беше едничката ми причина! Въобще не помня, какво съм казала на И. и казала ли съм й нещо изобщо за теб! Видях се с И., защото я обичах! И защото заради това, което ми се случи с теб, аз трябваше да си тръгна от всичко, от всички …!

 

   Знаеш ли, какво направих веднага след като ми се случи това с теб?! … Ето какво: след като ти по сред нощ ‘ме изтърси‘ от колата си, буквално като чувал с боклук, аз останах да лежа за малко на земята; после бавно станах и се прибрах в Студентски град, (където живеех в бл. 51 на Философски факултет към СУ); скъсах се да плаща до 4.00 ч. сутринта, но съквартирантките ми бяха там, а аз не исках да ме усетят и да узнаят мъката ми; едната ми съквартирантка даже учеше за психолог и въобще пък, не исках тя да усеща моите терзания. Тогава станах и отидох в банята. Къпах се, но дори да се миех като побъркана, не можех да отмия срама и вярвай ми, още помня допира на тялото ти върху моето! И това ще го помня до края на своят живот! Усещам те! Ти все още си върху мен! … Къпах се като ненормална, която сякаш не се е къпала 10-сет години и желае да отмие цялата мърсотия на едно десетилетие! … Къпах се, но осъзнах, че това, което искам да го отмия от мен, никога няма да мога да го махна! … И излязох от банята с вече взето решение!

   На сутринта си събрах всичкият багаж и се обадих на моята сестра, която също тогава живееше в София и имаше квартира. Казах й, че ‘трябва да пита нейният хазяин, дали мога да отида в квартирата й в кв. „Надежда”. Исках незабавно да се махна от мястото, където бях, за да не можеш ти да ме намериш! Нямах никакви пари, но взех голям заем и платих превоз с такси от Студентски град до кв. „Надежда” – 5 част. Това струваше скъпо, но се надявах, така да не ме намериш никога повече. Единствената ми мисъл беше ‘как наистина да избягам така, че ти никога повече да ме засечеш и намериш’! Нищо друго не беше толкова важно! Никой друг не ме беше наранявал така жестоко и да си позволява да направи с мен именно това, което най не го искам! Дори Юлиян (за когото ти споделих), не беше чак такъв Звяр! … Преместих се и това, ми донесе поне слаб покой.

   След това се видях с И. за малко. Беше само, за да я видя за последен път, защото бях длъжна (исках) да се махна от всичко, което ме свързва с теб! Помня И. в онзи ден, и никога няма да я забравя. Тогава тя не беше твоя, а моя, и аз такава я запечатих в съзнанието си. Обичам я и винаги ще я обичам, и съжалявам, че заради това, което се случи между мен и теб, аз трябваше да прекъсна връзка с наистина ценна за мен приятелка! Но трябваше да го направя, защото исках да скрия следите си за теб! … Не знам доколко помниш, но тогава (само дни по-късно), аз се срещнах и с теб за малко (в кафенето на „Шипка 6”) – срещнах се с теб, за да ти кажа, че 'повече няма да ме виждаш', молих те също така и ‘повече да не ме търсиш’ … Ти обаче избухна и дори извади пистолет!!! Не играчка, истинският си пистолет! … !!! … Започна да ме дърпаш насила и да повтаряш, че ‘не може да ти се отказва’ – така разбрах, че с теб няма да стигнем до консенсус! Явно никога! В онзи ден, бях взела моята близка приятелка Цвета, за да не съм сама на срещата с теб, но с теб не се разбрахме. Дори от самата среща едва избягах, тъй като ти ме заплаши (пак извади оръжие) и нещата окончателно бяха ясни – ти наистина си опасен; опасен в буквалният смисъл на думата! Опасен за живота на другите! Социопат! С много голяма трудност, тогава успях да си тръгна от заведението, защото ти не желаеше да ме пуснеш да си тръгна, а аз се видях с теб само, за да те помоля ‘да не закачаш никого около мен и самата мен; да не ме търсиш’! … Помниш ли, как докато ме дърпаше, ти откъсна от дрехата ми една моя значка, която носех (със знака Ин и Ян)? – Взе я в теб, за да ме накараш да те доближа и да си я искам обратно, и така да ме сграбчиш отново! Значката ми беше много скъпа, но по-скъп ми беше живота на хората около мен! За Бога, П. Ж., ти беше извадил пистолет! … И го насочи към приятелката ми и мен! Беше готов да ползваш оръжие и както и предният път (когато бях сама с теб), ти тръгна с оръжието напред! И пак, прибягваше до сила! Кой нормален постъпва така и то, с малко момиче!? Как си мислеше, че можеш да ме имаш!? Насила използваше тялото ми в онзи далечен момент, но не съм ти давала душата си! Така ли получаваш всичко – с агресия и насилие? Имаш ли въобще истински приятели или хората са до теб само, защото се страхуват от теб?! За Бога, П. Ж., ти наистина си луд! … Проговарям с теб за първи път след 17 години (от случилото ми се с теб през 1996 г.) – драматично е, защото е истинско! Вълнуващо е, защото е трябвало да преодолея много, за да мога да разговарям спокойно и нормално с теб днес! Не знам кое как е било в твоето съзнание, но в моето - ти ме разкърти из основи!

 

   До този момент (в който ти реализира насилие към мен), мой приятели слушащи Хард Рок и Хеви Метъл, ме наричаха Гарвана (или Лора – Гарвана). Така ме наричаха и мой приятели индианци (от племето Сиугси - Лакота) – от тях ми тръгна псевдонима; (това всъщност е моето тотемно име). Гарвана беше много силен, много несломим. Гарвана беше символ на цялост и завършеност. Ако жена бива наречена Гарван, то тя е равна по сила на мъж. Много рядко има такава жена! Ако Лакота й даде това име, той е познал, че тя е Войн. Аз така бях получила своето име – от индиански Вожд от племето Сиугси, моите братя (от предишен живот) … Да, но след това, което преживях с теб, аз разбрах, че не съм (като) мъж. Не, не бях толкова силна, нито толкова твърда! Аз бях жена, дори малко момиче! Просто едно малко момиче, което ти прекърши с лекота в силните си ръце! Ти ме потърси и пожела като жена. Ти беше толкова силен, че аз разбрах, че женската сила е една, а мъжката сила е друга! И аз, не мога да съм равна (физически) на мъж! … От тогава, вече никой не ме е наричал Гарвана! Помолих хората, да не ме зоват повече с това име! … Ти направи така, че Гарвана да е по-тих и накара жената в мен, да се покаже на яве. Ти ме уби, но ме и роди за нов живот! Друг живот, не какъвто точно съм искала, но ме роди по различен начин. От тогава, аз се научих да ползвам дори силата на еротиката в своя полза! (Преди винаги криех в мен жената!). Но след като най-сетне се съвзех от насилието, което ти приложи върху ми, аз реших, че повече няма да крия жената, която съм, (защото и да не я показвам и да показвам, очевидно тя винаги си е ранима и е всякога търсена); и аз се научих, да употребявам дори силата на еротиката в своя полза, разбира се, без да реализирам реален секс (а само, за да покажа красотата); но отново без да позволявам секс, защото това никога, абсолютно никога не ми е било приоритет и избор! Аз обичам флирта, чаровните действия, еротичното подчертаване и милото изкусително поведение, но не и механичният секс! Що се отнася до секса (поне в моят ум и свят), любовно-сексуалната топла игра е позволена (и искана) само, когато съм с точният за мен партньор (в моят случай, двама партньори). Друг (чужд) мъж/е, не искам! Но другите могат да виждат еротичното; могат да виждат например жената (която съм) като един вид нежен Художествен модел, за да изпитат приятно естетическо усещане; да се възрадват поне в душата (пък те, да търсят тялото и физическото, което отговаря за тях; това не може да съм аз, тъй като аз не отговарям за всеки и не мога да съм жена на всички); но онези, които не са мъже за мен (и за които аз не съм жената), аз мога да ги погаля с еротичното, с играта на красивото; да ‘ги погъделичкам‘ с мен като Модел. Така, аз успях да изпълня много красиви дела в сферата на материалното, но без да отивам в степента на вулгарност. Много са ми повече делата в света на Духа, но и визията на жената, ползвам успешно като образ в света на материята – реализирах страхотни Арт и Еротични фотосесии, Художествени фотосесии, които имаха бляскав успех. Направих голяма кариера на Модел! … Разбрах, че за бъде цяла силата на Гарвана (в мен), трябва аз да съм всичко – да умея да бъда във всякакви преображения и роли. А аз в идеята си, да съм само Дева, не съм била показала жената. Научих се да я откривам за другите, когато трябва. Пак не давам да бъде докосвана, но вече не я крия! Гарвана го има и Девицата я има, когато е там и образа на жената! Тогава Войнът е цял и постигнат. Аз преди, не исках да показвам жената и за това, цялостта не беше завършена. Вече не ме наричат Гарвана, но не защото не съм (Гарван, Девица), а в миналото, явно ми е било приятно да ме наричат по този начин, защото съм искала да бъда такава, но още не съм била; днес вече съм всичкото това и когато състоянието (ми) е постигнато, аз нямам потребността да бъда назовавана (Войн, Девица, Гарван, Богиня). Вече станеш ли цял, егото се маха и засиява в завършеност красотата!

 

   Какво разбрах? – Разбрах П. Ж., че ти не си бил (само) насилник! Че ти нищо не си ми бил отнел! Ти си ми дал! Ти накара жената да излезе на яве! Ти не отне девственост, а придаде цялост! Разбрах, че е имало наистина смисъл това, че никога не отправих обвинения срещу теб и че никога не разкрих твоят образ (за другите) от тази страна (от която аз го видях)! Не знам как околните те познават, но аз познавам онова от теб, в което мнозина може би не вярват – твоето Могъщество! Аз съм (както казах по-горе) доказателството за него! Ти наистина си (както и сам си ми написал) Вечно мой! Вечен си, понеже не мога да те махна – ти си част от мен! Ти си вътре в мен! Ти си част от моят свят! Запечати се в мен; вряза се в мен толкова навътре, че още те усещам …! Да, и аз все още се будя в сънят си заради това, което с теб преживях! Да, и аз помня още твоите устни и твоето тяло – (така, както ти си го написал за мен)! Но на теб, това ти е приказка; а за мен е кошмар! Ти го разказваш на другите (това, което си имал с мен), като най-хубавата нощ в своят живот; а за мен, случката беше смразяваща, страшна, покъртителна и решаваща в дълбина съдбата ми.

   Дълги години те смятах само за Звяр, за един наистина луд човек, насилник! Но с течение на времето аз осъзнах, че ти си имал потребност от мен толкова силна, че дори си направил всичко тогава с агресия, но за теб е било действително важно, да имаш контакт с мен! За теб, това е имало много голям смисъл – може би си искал чистата невинност, за да се заредиш; за да усетиш любов! Любов, която крадеш чрез секс и знаеш, че я крадеш, но я искаш! За да можеш да бъдеш! Болеше ме, но и за мен всичко имаше смисъл, тъй като благодарение на теб осъзнах и научих неща, които иначе нямаше да мога; и оцених света различно! Помогнах също така на жени, на които никой не знаеше как! (След тази случка, аз помагам на жени в домашно насилие и на жени, които преживяват сексуално насилие!). П. Ж., никога не те обвинявах обаче за нищо, и пазех мислите си за теб от околните. Никой не знаеше, колко дълбоки терзания преживявам и как се опитвах да разбера отново и отново, ‘защо ми се случи всичко това?’. Ти беше жесток с мен П. Ж., и заради начина, по който постъпи тогава (открадна, взе сам), ти не ме остави да ти подаря приятелството си, да ти дам сама любовта си; накара ме да избягам. Разбира се, че нямаш следа от мен (както пишеш); нали сама, толкова много се постарах да нямаш такава! … Ти ме нарани, но ти ме направи и много силна! А защо беше така свиреп и прибързан, и не ме остави просто да разцъфтя пред теб? В мен има само любов! Толкова много любов! … Да се беше държал нормално, да съм ти дала сама своята обич! Цветето не се къса зелено. То въобще не се къса, а само му даваш време, за да разцъфти и да се отвори само. После го гледаш колко е красиво, нежно, невинно и мило, усещаш дъха му и се омайваш от неговата природна красота. То само се дарява за теб. Попитай природата – то за това е красиво! … Ти обаче реши, че като откъснеш цветето, така ще го имаш. Не, П. Ж.! Ти просто го откъсна и го смачка. С това нито ти спечели, нито аз. Всички загубихме. … Може би, защото дивото в теб и твоето неоспоримо подсъзнание ти беше подсказало, че и години да стоя до теб, няма да позволя да има секс по между ни. Тук си бил прав! Аз нямам избор за секс! Това не го избирам никога с никого. Секса не е мой приоритет. Съзнанието ми е много високо!  Потребностите ми са в Духа! Много силна страст има в мен, но не я оставям в света на материята, защото делата на Духа са ми най-важни, и аз ползвам енергията си най-вече за там! Там е волята ми ДА БЪДА! … Да, секс нямаше да позволя да има по между ни, но съм пълна с толкова силна любов, че който се докосне до нея, вече е запълнил всякаква своя празнина! Омая е така вълшебен ако ме оставиш да ти дам, че повече нямаш нужда от нищо! … Ти не ми остави време, за да ти дам сама, защото избърза да вземеш! А знаеш ли, че си ми скъп!? Че те обичах и че ви обичам всички!? Знаеш ли, че те обичах дори, когато ти надвиваше тялото ми и ме проникваше, без да съм го искала!? Но въпреки това, тогава в мен се пробуди и друго! Вярваш ли, че тогава исках да те убия, но само, за да се предпазя от лудостта ти; обаче в същото време те и обичах, тъй като изпитвам безкрайно състрадание, нежност и милост! И разбирах, защо ти постъпваш с мен така! Съзнавах потребността ти, поривите ти и твоята лудост! Ти просто беше истинският мъж, потърсил истинската жена! Аз криех страстта си, но ти я беше видял, разпознал. Ти улавяш уханието на жената, и ловеца в теб я преследва до край. Ти наистина си като Микеланджело – видял беше образа, преди да е показан и изваян; и правеше своя скулптура като разкриваше жената – тази жена, която я има в мен, но не исках да се вижда пред света и я криех. Ти го каза тогава – ‘тази жена (аз) ще се разкрие/я пред света и тя (аз) е (съм) твоя, вечно твоя, и така и ще бъдело завинаги’! Беше подивял и много ненаситен! Спермата се изливаше от теб като буен поток и ти каза, че ‘търсиш контакта с Девата’, че ‘си жаден за още и още‘; и че ‘идеално виждаш в мен жената’! … Вече мислех, че никога няма да спреш …! До петият път ги броях твоите свършвания, после почти изпаднах в несвяст! Но смътно разбирах, че имаш още две свършвания! 7-дем пъти се изпразни, докато ме насилваше! Извратен си! Брутален! … Ти беше най-жестокият сексуален развратник, който някога съм срещала, точно както го описваш сам за себе си – Вселенски глобален хищник! … Само мога да кажа, че за мен беше специално това, че ти свършваше отвън, а не вътре в мен. Не знаех, какво те кара да изпълняваш нещата така, но съм щастлива, че въпреки насилственият полов акт, ти всъщност в мен, не се изпразни! Това за мен бе много важно! Абсолютно значимо! … Но каквото и да ставаше, ти не си имал моето съгласие за този акт! Не съм била в тази ситуация със желание и по своя воля и избор. Само ти имаше желание за всичко; а аз толкова не исках това с мен да се случва, че дори ми мина мисълта за самоубийство. След онова, което правиш с мен, как аз да живея после? За какво? … Болеше! Болеше тялото! Но и душата ме болеше! Ти си покварен и си човек с ниско съзнание, въпреки, че си великолепен художник и творец!

 

   Заради това, което имах с теб, на времето, аз наистина прекъснах връзка с всички. Трябваше да напусна дори приятелка си Цвета, защото когато я срещнеш някъде случайно и я питаш за мен, и когато тя ти каже, че ‘не знае къде съм’, това трябваше да не е лъжа, а истина! Тя не биваше да знае къде съм! Разбрах, че всеки, който е близо до мен, може да бъде дори наранен от теб, за да получиш от него някаква информация за мен и осъзнах, че ако човека отсреща действително не знае аз къде съм, тогава ти ще усетиш, че той не те лъже и ще го оставиш на мира! На това се надявах. Исках да предпазя всички и за това, се махнах от тях. Избягвах да ходя дори на редовните занятия в Университета, за да не поставям под някаква заплаха колеги и приятели, а и за да не ме засечеш ако ме търсиш там. После сменях квартири, дори завърших обучението си в Университета в различен срок от на колегите ми, за да избегна това, колегите да се срещат с мен и да са под евентуална заплаха. Избягах от Студентки град 12 часа след случката ми с теб и не казах на съквартирантките си и дума ‘къде отивам’. Те нямаше да знаят и ти нямаше как да ги изнудиш, да се издадат за мен! Прекъснах контакти с много от приятелите си, тъй като това щеше да защити и тях и мен. Аз вече бях видяла, че ти ходиш винаги въоръжен и знам как притисна мен и какво можеш да направиш; ето за това, се опитах да предпазя от теб хората, свързани с мен. После премислих как да замина в чужбина, за да избягам далеч, наистина много далеч от теб; но се отказах от заминаване в чужбина, защото получих тежки здравословни проблеми и официално от там нататък, не мога да описвам как живях … Опитах се обаче, да помагам на жени в домашно насилие и на жени, които преживяват сексуално насилие. Вече знаех как в много от случаите, когато подобно нещо е преживяно, за това се мълчи и не се казва на околните. Срещах се с много жени и бях (съм) получила способността, да улавям коя наистина е преживяла нещо лошо и коя жена просто лъже от свян пред хората, че уж е била изнасилена, но това не е така. Можех да почувствам и разбера, когато насреща си имам жена, която е преживяла трагедията да бъде насилена, а се опитва да скрие това. Накарах много жени да говорят и разкрих случаи, по които се работи от години, но без успех. Помогнах на мнозина … Не знам обаче, до колко точно исках да съдействам на тях, защото на сред всичкото това осъзнах, че просто все още се опитвам да помогна на себе си … Не съм се опитвала да лекувам всичките тези жени, а съм се опитвала да излекувам самата себе си. Само че, това не беше лесно …

 

   Сега е 2013 г. – годината на твоите Велики предсказания, П. Ж.! 2013 г. в твой личен план, ще се случи ‘това’ и ‘това’ – ти беше изредил много неща, които съм чела още през 1996 г. … Без значение, какво е успяло да ти се сбъдне от предреченото, тази година е все пак съдбовна за теб, П. Ж.! 2013 г. е годината, в която за първи път чувствам, че аз мога да говоря с теб – открито, спокойно и без въобще да се страхувам от теб. И в далечната 1996 г. не се страхувах от теб, но едва днес мога да призная, че ти наистина беше много по-силен от мен и за това, се беше случило всичко. 2013 г. не е случайна за теб – ти наистина имаш вест от мен не като случайно съвпадение, а просто имаш контакт с мен (макар и виртуален), защото това е твоето чудо - потвърждение за личното ти Могъщество. … Поздравления! Под някаква форма, все пак съм твое творение! Донякъде, наистина е така! Аз можех още 1996 г. да ти кажа, че виждам, че си много специален, но днес (2013 г.) просто открито мога да заявя дори пред целият свят: да, ти си действително Могъщ П. Ж.! Това го изричам толкова искрено …! Да вярва който иска; аз знам! Аз съм разбрала Величието ти! Аз гарантирам твоята Слава!

   Времето ме накара да разбера, че ти си чувстващо същество с душа, с трепети, с блянове и със жив плам! Не си само унищожител, грабител, насилник. Ти носиш разруха, но след нея, се ражда покой. Разбира се, само в най-силните, в най-големите! В имащите пълното търпение да издържат на огромната болка и насилие, и можещи единствено те (сред стотици и хиляди други) да не се превърнат в насилието на насилника!

   Аз съм Лора Йордакиева. Написах ти това, за да знаеш, че има някой, който днес може да потвърди твоята същност – ти действително си голям (въпреки, че си малък)!

   Защо това, което пиша, е вярно? – Защото не ти го казвам от принуда! Защото не го казвам от страх! Защото, това не е ‘поръчано’ поведение! Защото никой и нищо не ме принуждава да ти говоря така, а аз го правя от моята свободна воля! От личен избор! Ако бях в състояние на самосъжаление и те обвинявах за нещо (както беше преди), аз нямаше да мога да споделя това. Ако не бях в тотално състрадание, също нямаше да мога да заявя подобна истина. Но днес П. Ж., днес имам всичко, което ми е нужно и съм в състоянието, в което съм напълно себе си (аз съм свободна), и ето за това, аз мога да говоря така и потвърждавам, че ти си именно голям.

 

   Ти си се свързал с мен сега, след като непринудено са ти дали интернет (електронна) връзка към мен. Аз съм впечатлена от това, колко много си искрен; колко мило писмо си ми изпратил! Благодаря ти за топлите думи, за чувството! На мен ми трябваха поне 17 г., за да мога да говоря нормално (с теб). Разбира се, това че съм приятелка, не означава, че бих направила нещо неадекватно, погрешно и импулсивно! Аз съм умерена, адекватна, мъдра и уравновесена – (такава винаги е била моята природа) и аз не мога да кажа, че има как (аз и ти) да се срещнем (въпреки, че ти го искаш). Не мога да направя така, че да се видим, защото до мен имам човек, който никога няма да ме пусне на такава среща. Той винаги знае къде съм и в повечето случаи, сам ме придружава. Той не би ми позволил и не би бил съгласен, да се видя с теб. Нито аз самата, желая да се видя с теб! Но дори това, че въобще ти проговарям, наистина е много. Трябвало ми е доста време П. Ж., доста, наистина доста време, за да мога да ти кажа дори две думи! … Когато засичах хора, които те познават, аз ги молех ‘да не се разкриват пред теб, че познават мен; да не ме издават къде съм’. На снимките, в галерията на Пикаса-уеб (в Гугъл), където те пратих http://picasaweb.google.com/mahatmadevi.gallery - тук, аз знам, че си видял поне един общ наш познат. Ето ти тайната – той също е бил помолен от мен ‘да не ти казва, че ме познава’. И той като теб, е мой тотален обожател, както са и още много мъже. Света е малък П. Ж. и всички сме свързани! Аз се опитвах да се отдалеча от теб максимално, за да не се налага пак да преживявам нещо подобно както преди … Но колкото и да се отдалечавах, аз все попадах на някой, който те познава, а познава и мен! Така аз разбрах, че с теб в един момент, пак ще се срещнем (засечем). Разбрах, че това не мога да го избегна. И се постарах да се подготвя. Просто да освободя съзнанието си, да постига мир със себе си, да бъда отново бяла и светла като капка роса …!

   Днес говоря с теб наистина мило, чисто приятелски и открито, но ми трябваха всичките тези години, за да го постигна. Аз си знам точно, на каква цена!

 

   Дълго стана писмото ми П. Ж., и смятам да приключвам. Сигурна съм, че не искаш да спирам да пиша, но все някога трябва! Времето ми е много ценно и го нямам, ето за това, не знам дали въобще бих могла някога пак нещо да ти напиша (и дали ще си го позволя!). Но вярвам, че всичко което се случва, се случва така, защото ние дори да преживяваме днес страдание, за утре ни е предвидена реализация. И Провидението най-добре знае каква!

 

 

   -

   Бележка: За мъжа с името Юлиян, за когото ти пишех в моят разказ, не съм казвала на никого. Само и единствено моят съпруг знае тази история и знае всичко за мен. Всичко! Знае за Юлиян; знае и за теб!

 

 

   P.S. Казваш, че ‘съм се появила в живота ти през 1996 г. като едно малко чудо’! …

   2013 г. е, и сега е голямото чудо – с теб говори твоята ‘жертва’, но не като жертва, а … като твой наистина най-скъп и най-ценен приятел! Честито, П. Ж.! Днес получи любовта ми! Сама ти я давам!

   2013 г. е, и СЕГА ИМАШ ВСИЧКО!“

 

 

 

Материала подготви: © Коста Викторов

 

Всички материали, книги, статии и снимки публикувани на сайта са със запазени авторски права. © 2013 - 2026 MAHATMADEVI.COM Дизайн и изработка - Цветан Йордакиев