Статии  |  От Лора Йордакиева  |||

Едни от най – задаваните въпроси по актуални теми за Йога и Духовните практики (Част – І-ва на материала)

   Това, което е записано по долу, са няколко основни въпроса и отговора, които са извадки от публикации, интервюта, беседи и отговори, давани по време на лекции и семинари от страна на Махатмадеви. В най – задаваните въпроси към Махатмадеви, влизат въпросите за брака, абортите, наркотиците, тютюнопушенето, алкохолизма, черните магии, за смъртта, прераждането, кармата, вегетарианството, сектите, насилието, секса, Тантра Йога, Кама сутра,  приятелството, враговете, емоционалните състояния и получаването на подаръци. Накратко това представляват най - актуалните въпроси, отправяни към Лора Йордакиева до този момент – 2006 г. (Не са събрани отговорите от всички беседи, публикации и интервюта, защото това е невъзможно; не е отразена обширно тук и темата за смъртта, кармата и прераждането като отговор, защото за нея /сборно като една тема/, авторката има цяла публикувана книга – “Махасамадхи. Книга на Великото Освобождение”; на места, където е било нужно, е оставян и въпроса на интервюиращият, на питащият).

 

   За вегетарианството

 

   “Според Будизма – дори един червей или една мравка, (които можеш да настъпиш и да смачкаш с лекота), може да са ти били брат и майка в предишен живот. Една крава също може да ти е била майка и ти нямаш правото да я убиваш, и да я караш да страда, за да я изядеш. Това е дълбок морален принцип. Не сме ние тези, които даряваме живот и не е редно, ние да го отнемаме!

   Месо не се яде от гледната точка на Йога, защото то не съдържа прана, а само токсини и пикочна киселина, така че, това не е природосъобразна храна, съдържаща прана и чисти сокове, които ще пречистват организма и ще го зареждат със живот. А има и нещо друго много важно, което Йогите също прилагат като причина, за да не ядат месо и това отново е нравствеността. Това е прилагането на принципите яма и нияма – уважение към другите и към теб самият. Смята се, че нямаш право да убиваш някое животно, за да се нахраниш с него, защото не може да се причинява болка и страдание на друг, и то заради егоизма – да живееш ти; живот за сметка на смърт, не е етичен живот. Трябва да има уважение между всички, да се покаже морално отношение спрямо всички същества. (Тук се прилага идеята, че всички чувстващи същества, са братя).

   С две думи, вегетарианството е нравственото ни отношение към другите (и съответно, така и към нас самите), и начин да се храним с чиста и прясна храна, а не с труповете на животни, в които има единствено отрова и токсини, които са вредни за нас”.

 

   “Въпрос на лична култура е да не се яде месо; това е и показаното ни високо или ниско нивото на нравственост”.

 

   “Месото, независимо рибешко, пилешко, свинско, телешко и пр. – то е нещо, което не съдържа прана, защото е пълно само с мъртви клетки, пикочна киселина и токсини. Казах на жената, че ако иска да напълни организмът си с токсини – да яде. Решението си е нейно”.

 

   Въпрос: “А може ли да се зададе такъв въпрос: от месото, цигарите, наркотиците и алкохола, кое е най – вредното?”.

   Отговор:  “Това, което е в повече!

   Този отговор се отнася за всичко. За цигарите, алкохола, месото и наркотиците, също е приложим този отговор, но той се отнася и за всичко останало. Например, когато преядеш – това също е в повече и също е толкова вредно. А що се отнася до горепосочените четири – те са вредни и в малки дози, а пък вече в по – големи ... Ще кажа, че дори една капка алкохол, веднага разстройва вибрациите на чакрите. Цигарата е също така много вредна, дори да е една за ден или седмица! Наркотиците направо изменят мозъчните клетки, а за месото аз вече отговорих поне в сбита форма – (такъв беше предишният ти въпрос). Но като оставим само тези явни за човека неща, които причиняват страдание със сигурност, аз тук ще вмъкна, че всяко едно нещо, прието в по – голямо количество (за каквото и да се отнася), е вредно. Както споменах, дори и за храната да говорим – приемеш ли малко, достатъчно – тя е лек и дава сила, но ако приемеш повече … тя се превръща в отрова. И това се отнася за всички неща. Ето такъв е моят отговор. Не е очевидно, буквално какъвто очакваше, но (според мен) е още по – конкретен, точен и добре казан!

   А тук споменатите четири неща, изобщо не ги сравнявай едно с друго. Всяко едно е толкова опасно, колкото са и останалите три. За тях, да се приемат – и дума не може да става (поне що се отнася до силно пробудените души, до интелигентните хора). И пак в тоя контекст, една интелигентна личност, няма да приема и друго (каквото и да е) в големи количества и няма да си навреди сама на себе си”.

 

   За оправданията с черната магия

 

   Въпрос: “Случва се така, че много хора заявяват, че някоя врачка им е обяснила, че са им направили черна магия. Какво ще кажеш за това и как би го коментирала?”.  

   Отговор: “Много хора обичат да се оправдават за неуспехите си или за грешка, която са направили, чрез това, че казват, че са им направили черна магия. Първо, аз искам да уточня, че черната магия е магия за смърт. Това е най - тежката вудо – магия и ако тя бъде направена на някого, възможността той да не умре, е нулева. Тази магията действа до 24 часа (имам в пред вид истинската черна магия, тази, която както вече уточних, е магия за смърт).

   Не може хората за всяко нещо, в което не са успяли, да разказват на познатите си, че не са постигнали даден свой успех, защото някой им бил направил магия. Всъщност магиите не се правят така лесно и в България, аз поне не знам да има някакви вещи магове и магьосници. В Африка например – да, има. Но тук е много трудно да се намери вещ магьосник. Може при циганите (примерно), да има някой човек с много тежка енергия, който има силно лошо наричане, но да е чак толкова добър в магиите и да е учил някакви ритуали … Не е толкова лесно да намериш такъв вещер. А още по – трудно е, да откриеш такъв човек, който може да развали магия. Тук всяка втора “екстрасенска” (нали знаеш, в България имаме много!) казва, че на еди - кой си, му е направена магия и да й платят, за да я развали. Това е смешно и който се хваща на такива лъжи, е много наивен.

   Преди всичко, хората трябва да престанат да разправят на познатите си, че като не са постигнали свойте успехи, това е така, защото някой им бил направил черна магия. Или, че когато не са внимавали те самите достатъчно и някой по – опитен, ги е измамил в нещо, това е станало, защото им е направена черна магия. Те са били измамени, защото не са внимавали или са били наивни и така са позволили някой да ги изиграе. Не е задължително причината да е, защото им е направена магия. А може и според зрялата им карма, нещо критично да се е случило с тях и те да не са могли да го избегнат … тогава е много лесно просто да си кажеш, че са ти направили магия и с това нещата да приключат. Но те няма да приключат, докато не се вгледат хората в самите себе си и не открият, защо нещо им се е случило или защо не е могло да стане. “Била ми е направена магия” е най – лесното обяснение на човек, за да може той безотговорно да продължи напред живота си с чиста съвест!

   Истината е, че на един човек, никой друг не може да му направи това, което той сам може да си причини и че трябва да престане да се оправдава, че магии някакви са му направени, че лоши хора са му виновни и са искали да му навредят. Нека открие причините първо в себе си. Обикновено те се коренят в желанията ни, в егото ни.

   Да, има магии. Например в Африка са много силно развити вудо – магиите и там има истински магове. Направо е много страшно. Гледал си документални филми за това, как могат да се постигнат наистина едни ужасяващи резултати …

   Но тук (в България) не можем ей така с лека ръка да се хващаме на думите на всяка лелка – “екстрасенска”, която ни наговаря, че някой ни е направил магия и че трябва да й платим, за да я развали. Тези лелички (дето се правят на народни лечителки и екстрасенски) казват това, защото то всъщност е недоказуемо и хората няма как да разберат дали наистина някой им е направил магия. И “екстрасенските” се възползват от наивността на човека. Особено използват такива моменти от живота на някого, когато той търси помощ за себе си, защото напоследък му се били случили редица лоши неща … тогава задължително “има магия” и се налага да се развали!

   Освен това, тук (в България) не може и ей така да се набеждава някой по – различен човек, че е магьосник и че прави някакви ритуали. Например много невежи хора могат да кажат (и казват така) за някой практикуващ Йога например. Те изобщо не знаят какво е Йога, нямат дори обща култура по въпроса, а човека може просто да е бил много болен и така да е започнал да прави някакви дихателни и физически упражнения, за да си помогне да се излекува. Не може веднага за този човек да се казва, че магии прави. Така е най – лесно – нещо като не знаеш какво е, да кажеш, че е магия. По същият начин и нещо друго, с което хората не са запознати добре какво е, могат да кажат, че е свързано с магията. Например някой Гей, също е обвинен, че е магьосник! Чувала съм за такива случай. Или пък някой човек, при когото се ‘лепят’ доста хубави жени … той също е магьосник, защото не може ей така от само себе си, да идват тия жени – той “им е направил нещо”! И така … хората много лесно наричат (и казват за) някой по – странен или по – успял човек, че магии прави. От определена гледна точка, за всеки, на когото му завиждат за нещо, тези, които му завиждат, казват, че той прави магии и така постига успехите си. Това е често срещано. Така казват разбира се, хора с нисък манталитет, които завиждат на успяващият човек.

   Относно Йога и магията (понеже по – горе споменах, че хората наричат дори занимаващите се с Йога, магьосници), сега ще уточня, че при практикуващите Йога (имам в пред вид тези, които наистина се занимават с Йога, а не частично да правят някои от практиките), има прилагане на принципите яма и нияма за себеуважение и уважение на другите – т.е. прилагане на нравствените добродетели; след това има практика на физически и дихателни упражнения – асани и пранаяма; упражнения за концентрация - дхарана; медитация - дхияна; огнени церемонии – агни хотри, ягии, хаван; мантруване - мантраяна и т.н. Та, искам да кажа и да уточня (относно последните две практики), че тези огнени церемонии – ягии, хаван, агни хотри и мантруването – мантраяна, са ритуали от Тантра Йога – (една много висша форма и степен на Йога). Тези ритуали са силно пречистващи. Те се правят по различни специални поводи (освен само при всекидневните практики). Правят се при раждането на дете, при смърт на починал роднина, при рождени дни на нас и на наш познат, с пожелание и наричане за добро … и т.н., но тези ритуали, не са магия! Те са един вид благопожелание. Те са изцяло добродетелно действие и нямат нищо общо с магията, така че, не може да се казва, че един човек, занимаваш се с Йога, е вещер. Това исках да уточня. Нека добре да го разберат хората и да са на ясно! От практиките на Йога, единственото, което може по някакъв начин да им заприлича на магия, са последните две, за които сега говорих, но при тях има само и единствено пречистващ ритуал, който не е злонаричане и магия. Ако е някакво наричане, това е благоположелание … Тези ритуали не могат да действат по друг начин. Те реализират силата си само за добро и просперитет. Това е Йога.

   В Индия понякога, когато малко дете например (или дори и по - възрастен роднина) има рожден ден, се отива при Гуруто с молбата, Той да направи ритуал за този човек, за да му даде даршан – да го благослови. И може Гуруто да направи дори кратко, дребно, символично ритуалче, една проста и кратка церемония, но тя ще е достатъчна, за да се даде добро пожелание и сила, да се пречисти енергията на човека. Но това, пак повтарям, не е магия. Хавана е висша форма на Йога. Не може да го направи всеки. И колкото до магия … той е по – скоро обратен на магията. Той реализира само добро”.

 

   Тантра Йога

 

   Въпрос: “А … понеже спомена Тантра Йога – хората често като чуят това име, го свързват непременно със секс. Как би коментирала това? Поне накратко – кажи нещо. Кажи какво е Тантра Йога”.

   Отговор:  “Тантра Йога е една от видовете Йога – Раджа Йога, Лая Йога, Тантра Йога, Карма Йога … да не ги изброявам! В раздела на Тантра Йога, са включени много трудни ритуали и практики (почти непосилни за изпълнение даже и от хора в Индия). Част от тези ритуали, са казването на мантри (дадени от Гуру), но не казването им ей така, когато се сетим, а има точно определено време, до което практикуващият трябва да е повторил определен брой пъти една мантра. После се дава нова мантра и се повтаря (с помощта на мала – молитвена броеница) още повече пъти … и така, докато не се завърши цикъла на тази практика (която се прави с определена цел). Не е така лесно дори мантруването, защото говорим за повтаряне на мантрата по толкова много пъти, че не е възможно чак да се справиш. А понякога мантрата не е съставена от две, три срички, а има да се реди цяла тетрадка … и при това, не бива да сгрешиш нито веднъж и да кажеш някаква друга сричка от самата мантара погрешно. Другото е, че започнеш ли един такъв ритуал от мантруване, трябва до определено време да си го завършил, иначе може да си предизвикаш нещо лошо, защото чрез ритуала, ти си намагнетизирал много фини вибрации и ако не завършиш това, което правиш с тези вибрации – силата им може да се обърне срещу теб! Така че, ако не си готов – по – добре не се захващай! Но! Тук ще вмъкна нещо, (заради горният въпрос) – ако не си направиш правилно практиката, може сам да си навредиш, но това не значи, че ще навредиш на друг (и при това предумишлено, целенасочено) или че ще промениш кармата му, т.е. няма формула в Йога за навреждане и магьоснически ритуали. Единствено ако не си изпълниш правилно техниките, може без да искаш, да си причиниш обратен ефект на теб самият … но, никой не иска да си самонавреди, нали!?

   Връщам се на настоящият въпрос. В раздела на Тантра Йога има (както вече казах) не само мантраяна, а и огнени церемонии – ягии, агни хотри. По време на тези церемонии, се предлага на огъня - Агни, някакво символично приношение. То е към Изчистващата сила. Приношението не е на убито животно – никога! То е на мляко, гхи – топено масло, ароматни пръчици, цветя, ориз … така се молиш за просперитет, за здраве и се пречиства тежката енергия. По време на огнената церемония също се казват мантри. По принцип (по – горе вече уточних), огнена церемония може да се прави при раждането на дете, при смърт на починал роднина, при рождени дни на нас и на наш познат (с пожелание и наричане за добро), на Коледа или на някакъв друг важен празник, но има и много силни огнени ритуали, които се правят на определени цикли от самите практикуващи. Огнената церемония е древен Ведически ритуал. Той е Свещен. Помага за пречистването на света от натрупаната тежка енергия. Има много трудни огнени Тантра церемонии, които се правят от истинските Йоги и изискват много познания и умения. Те са тежки и се извършват циклично. При тях също трябва да си редовен и да спазиш времето за изпълнение на ритуала, както и да го изпълниш много точно. За тези практики от Тантра, те посвещава единствено Гуру.

   В Тантра Йога има и други много важни ритуали и практики, които, за да ги изпълниш, трябва да си посветен и да са ти показани от Учител (например сложните и опасни пранаяма практики). За тях не се говори така открито и те са много трудни за изпълнение. Един ритуал например, който следва пък още по – нататък (само за истински напредналите) е този, да умееш да сменяш или обновяваш тялото си … !!!

   Защо хората като чуят за Тантра Йога, си мислят за секс!? По принцип всичко с по – екзотично име, дошло от Индия, се свързва със секс, с причудливи пози и извивки. Например ако кажеш даже само “Йога”, за някой, това значи секс! Аз вчера като се прибирах с такси, шофьора любопитно ме попита от къде се връщам и каква съм, и аз казах, че се връщам от демонстрация по Йога и че съм представяла упражненията от един мой учебник, а шофьора  “светна” …!!! Той каза (цитирам): “Ей, Йога, това е секс! Т’ва е Кама сутра!” … Това прибиране у дома за мен, завърши с мъка, защото наистина имах проблеми с този шофьор, който нямаше елементарни познания по Източна Философия. Той имаше единствено нисък манталитет и много силни желания и нагони!

   И така, Тантра Йога, Кама сутра, Йога … изглежда всичко се слага на куп в един раздел, под общ знаменател. За повечето хора, Йога е Кама сутра. И Тантра Йога е секс.

   Всъщност истината е, че в раздела на Тантра, има пет забранени метода до които само един напреднал (наистина напреднал) практикуващ, може да бъде доведен – (въведен в тях и посветен, за да може да ги ползва). Те се ползват като микрочастичка от голям ритуал на Тантра, който се прави изключително рядко. Три от тези пет неща са: яденето на месо при този много специален ритуал (но става дума за една малка хапка), приемане на опияти, и секс – (секс като метод, като техника) … Но! Тези неща повтарям, са само за най – посветените. Те съставляват част от сложен ритуал и имат за цел, да преработят наслоената замърсена и тежка енергия, и да я изкачат във фините вибрации. Това се прави само в присъствието на Гуру (или от Самият Гуру) и то наистина много, много рядко. Малцина са толкова напреднали, които могат да прибегнат до такива методи на работа и ако някой е така напреднал, то на него не му е нужно да прибягва до тези методи – той може да трансформира и сублимира енергията и без това. Само избран ученик може да бъде запознат с например този секс (не - секс) във висша форма и при него наистина има или идва Учител (Учителите). Може би хората са чули нещо от всичкото това (около този ритуал на Тантра) и затова буквално наричат Тантра, секс, като всичките основни (други) практики на Тантра Йога, които са всъщност самата Тантра (в 99, 99 %) се зачеркват, чуе ли се, че някъде има секс и в ума на хората остава само онова, което за тях сякаш е най – важно – т.е. секс! А това е не – секс …”.

   Въпрос: “Ама ти каза секс, а после уточни – не – секс! Това секс ли е или не е секс? Какво е? Тантра, секс ли е!?”.

  Отговор:  “Тантра е не – секс! Може да се каже, че в Тантра има секс (като миниатюрен фин метод от една много рядка, древна, почти забравена практика), но трябва да се уточни, че това е не – секс – (тук метода няма нищо общо с Порното, например). Не е секс. В книгата ми “Махасамадхи. Книга на Великото Освобождение”, аз доста съм наблегнала да уточня именно това. Писала съм за него при виденията на смъртта. Всъщност това е един много всеобхватен въпрос и мога дълго да го обяснявам. Даже така с едно изречение, няма да стане! По принцип, говорим ли за Тантра, никога не бива да се разбират криво нещата. Само един настина съвсем обикновен човек, би си помислил, че кажат ли се [секс] и [Тантра] в едно изречение, това е секс (просто физическо сношаване)! Аз винаги, когато съм говорила на някого за Тантра, съм обяснявала (или дописвала в скоби, ако съм писала някъде нещо), това всъщност какво е и много съм държала да ме разберат правилно…”

   Въпрос: “Кога един обикновен човек може да реши, че Тантра е просто секс?”.

   Отговор: “Може или нарочно да изопачи нещата, защото така му е угодно и му харесва; или наистина може да е чул нещо от свой познат, занимаващ се с Йога и да не е разбрал, че ако се каже нещо за секс при Тантра (т.е. ако двете думи са в едно изречение), се говори за наистина висше състояние, което няма нищо общо с ниските страсти, с които очевидно той свързва нещата. Всъщност, до някъде това да решиш, че Тантра е секс, е въпрос на ниска култура. Разбира се, че ако говорим за Тантра, говорим за извисяване, не за сношение”.

   Въпрос: “Ами ако някой много напреднал в Йога, сподели такива неща (някакви неща за Тантра) на свой познат обикновен човек, то обикновеният човек, би свързал нещата само с най – ниските си и долни мисли! Аз така смятам. Веднага би погледнал ‘черно – бяло’ на нещата и даже, и да му бъде разказано как е идвал Гуру и е дал посвещение … то според него може и да е идвал Гуру, но … за секс!”.

   Отговор:  “!” 

   Въпрос: “Не мислиш ли!? Не си ли съгласна?”.

   Отговор: “Съгласна съм, че това може да се случи само на най – обикновен човек, който наистина няма елементарни познания и не умее или не иска да разграничава нещата”.

Едни от най – задаваните въпроси по актуални теми за Йога и Духовните практики (Част – ІІ-ра на материала)

   Сектите

 

   Въпрос: “Искам да те питам за сектите. Кажи ти приемаш ли ги?”.

   Отговор: “Дали ги приемам? Ами те са факт! А дали аз съм съгласна да бъда в секта? – Не! Според мен, сектите са за хора, на които могат да им бъдат “промити мозъците”, за лабилни хора. Говорим за съвременните секти, в които стават много тъмни, продиктувани от подсъзнанието, неща, нали!? Това имаше в пред вид под термина “секта”, нали така!? Защото в древността “секта”, това е бил терминът за школа (например школа по Бойни изкуства в Япония); всяка отделна школа е била (се е наричала) секта. Аз разбирам, че сега отнасяш въпросът си за секта като организация, в която членуват фанатизирани от почти безсмислена идея хора, които са толкова не-дълбокомислещи, че не могат да се досетят, че са ги привлекли в тази неморална организация, за да им вземат парите (както се знае, много хора биват привлечени само, за да си припишат имотите, да дарят пари и т.н.). Аз съм чела доста за тези секти и знам много такива случаи. Другите са за сексуални извращения – обикновено лидера на сектата, бива наричан Гуру (въпреки, че говорим ли за такава неморална организация, този лидер, не би могъл да е Гуру)! – та, той е винаги един вид ‘сексуален Бог’ и когато членка на сектата докаже, че е ‘предано отдадена’, тогава той се сношава с нея, за да й покаже, че Бог я приема в редиците на сектата (и Бог я приема чрез тялото на лидера, защото той – лидера, е посредник на Господа)!!!! Не знам кой човек с нормално мислене, би се хванал на такива не-дълбоко подкрепени, прозрачно виждащи се глупости – да дадеш ей така парите си, да припишеш имота си, да се сношаваш с “Велият Гуру” … Трябва да си много слабохарактерен, за да позволиш така да те ‘водят за носа’.

   В тези секти също, се приемат и използват наркотични вещества и опияти – (очевидно, за да може да се “промият мозъците” на хората по – лесно). Тези секти вербуват хора, които са достъпни и лесно могат да бъдат излъгани; хора, които могат да приемат фанатични цели и идеали, и да им служат. Това, което се прави в сектите, както и методите на лидерите, са антинравствени; те са плод на измама. От лидерите се цели лесно и бързо забогатяване на гърба на слабохарактерни хора, които с лекота могат да бъдат манипулирани. Всичкото това, което правят лидерите на сектите, са много тежко наказуеми кармично постъпки.

   И така, обобщено: в тези секти се знае, че има доста безразборни сексуални контакти, приемат се наркотични вещества и опиати, и също се знае това, че хората (които са лабилни) са давали (дават) парите си и имотите си за тази аморална организация … Нали не очакваш, аз да се хвана на такива неща ако някой се опитва да ме привлече по подобен начин към въпросна “организация на Бога”!? Или да ми втълпява, че ако съм в тази организация от болни фанатици, аз по такъв неописуем начин ще усетя Божествената любов, че … ..!!!

   Разбирам хората, които са дарявали и даряват пари за нещо красиво, чисто, творческо, добро, за наистина чиста организация, както е била например организацията “S. R. F.” на П. Йогананда в Калифорния, САЩ (по времето, когато Йогананда е живял там). Там да помогнеш финансово даже е било чест, но това не е секта, а е била една много чиста Йога – организация, която Великият Гуру е изградил. Виж … за такова нещо, ако мога – и аз бих помогнала (и помагам), но за секта … не си се обадил на точният човек!”

  

   Въпрос: “А теб обвинявали ли са те, че си лидер на секта или че си член?”.

   Отговор: “Понякога тук въпроса стой като горният с магията – ако се занимаваш с Йога и практикуваш Йога, значи си от секта. Йога не е секта!!! Така че, аз няма как да съм нито лидер на секта, нито член!”.

  

   За материалните облаги

 

   “Ако толкова желаят да ми помогнат за нещо, аз взимам (може би бих взела, ако взема) само наложителното, и ако получа нещо наистина – разпределям го (бих го разпределила) да се реализира така, че да е в услуга на другите хора. То не е (не би било) персонално за мен”.

  

   “За мен, относно финансови и въобще материални благосъстояния, бих казала следното: каквито и материални облаги да съм получила  - тяло, храна, дрехи, пари, вещи … те са за делата на Духа! Така е в моят свят.

   Малките и временни неща при мен, служат за Голямата цел и работят за моята Себереализация и за Себереализацията на всички. Такъв е изборът ми.

   Изборът, това е най – важното нещо, което правим.

   Не нашите способности показват същността ни, а изборът ни!”.

  

   “Ако можете да използвате даденото ви като материя, за Духовни цели, за неща и планове, които си заслужават, тогава можете да приемете даровете; защото ако имате добри мисли, за да реализирате всичкото това в нещо много по – смислено, по – голямо и по - стойностно, тогава вие знаете как правилно да си послужите с тези вещи или пари. В този случай е оправдано да ги вземете, но ако те ще останат в света на материята – не ви трябват. За какво са ви – само, за да трупате вещи … а с това, да трупате и карма!? Съгласувайте делата си с Провидението и То ще ви каже кое и колко е оправдано да вземете”.

  

   “Питаш за материалните придобивки! Материята е опасна материя! Секс, пари, коли, вещи … Както вече писах в книгата “Махасамадхи. Книга на Великото Освобождение”, която излезе от печат миналата година: “Сетивното докосване е опасно и увличащо. Разумният човек се възползва от него само ако иска да добие нещо материално, което ще напои също с дух, ще му даде извънфизическа сила.” – Разбираш ли какво съм искала да кажа? – Че трябва да се докоснеш до материята само ако умееш да я превърнеш и трансформираш в Дух”.

  

   Емоционални състояния – (оптимист, песимист)

 

   Въпрос: “А ти оптимист или песимист си?”.

   Отговор: “Ако така ще ми поставяш въпроса, бих казала реалист! Не е хубаво да се използват думите “оптимист” и “песимист”. Те са крайни понятия и са в сферата на емоционалното. Казвам, че не се категоризирам към нито едното от двете крайни състояния, защото нито трябва да си прекалено отнесен и да ‘витаеш из облаците’, нито трябва да си крайно черноглед. Трябва да си такъв, че да не основаваш действията си на чувства и емоции. Да влагаш деликатност и финес в делата си – да! Но да си емоционален до толкова, доколкото да изпипаш нещата, а не да извършваш дейностите си, пропит от неразумност.

   Необходимо е дейността ни, да е стъпила на една твърда разумна основа. Емоционалните състояния идват от егото. Те са характерни с приливи и отливи. В корена им е [това, което човек харесва] или [онова, което не харесва] – (което харесва и му се случва, го прави оптимистично настроен; а което не харесва, но става с него, го прави песимист). Т.е. в случаят, житейските изводи на такава личност, идват от нещо емоционално, което става с нея, а не от решение, което взема сама и от инициатива, която може да поеме сама. Това говори за нестабилност, за това, че човека е лабилен и е манипулиран от психичните си състояния и разстройства. Дейностите ни трябва да са стабилизирани в извън емоционалното, в постоянното, а не в менящото се състояние без стабилна почва. Ето защо, аз не съветвам никого да е песимист или краен оптимист, а реалист т.е. разумен човек”.

 

Приятелство

 

   Въпрос: “А сега ще те питам нещо друго: кажи, какво мислиш за истинското приятелство – може ли човек да изгуби приятел?”.

   Отговор:  “Не. Истинският приятел, никога не се губи! Казано направо, нещата звучат така: ако някой сега не е до мен, значи никога не е бил! “Приятел”, “Любов” – това са вечни състояния – отнасят се завинаги. Те не са временни. Ако някой е истински приятел на друг, то той няма как да бъде изгубен, защото, ако поради определени причини първият се е разделил от своят другар, то той не му е бил истински приятел. Истинското приятелство не е приятелство при определени условия, а при други да не е. То устоява на времето. Ти или приемаш някого такъв, какъвто е, и си с него, или – не. Може да му помагаш да израства и ако има лоши качества, да се изчиства от тях, но ако си му приятел – ти го приемаш въпреки тези качества”.

 

   Въпрос:  “Кой е истински приятел тогава? Какъв човек е истински приятел?”.

   Отговор:  “Духовният човек. Този, който не е с другарят си заради определени изгоди, а защото има наистина сърце и умее да обича. Само този, който умее да обича, остава завинаги приятел на другият. Той няма преходна нагласа към човека до себе си и е стабилен във връзката с другият. Това означава никога да не прилага его в отношението си със своят другар, с приятелите си. Него не биха го поклатили някакви събития или измислени клюки, изречени срещу приятелите му, както и той сам не би злословил срещу тях. Това е истинският приятел – моралният човек”.

 

   Врагове

 

   Въпрос:  “… кога един човек, възприема враждебно друг човек?”.

   Отговор:  “Кога един човек те възприема враждебно? – Когато те приема като съперник. Кога се появяват враговете? – Когато започнат съвсем да се засилват успехите ти и постигаш нещо. Врагът е лицето на завистта. Да ти завиждат, значи да вървиш напред! Ако някой ти завижда, това е явен знак, че ти нещо постигаш.

   Завист, неведение, злоба, ревност – това са качества, които срещаш у враговете си при израстването си. Това не е лош знак за теб, а говори напротив – само хубаво за теб, защото това значи, че ти успяваш. Това е моментът, когато персонално в очите на другите, ти вече си някой. Тогава се обаждат враговете. Враговете са завистливите хора, които не могат да устоят на твоето явно развитие и градация. Тогава от тях следват сплетничеството, злословието, одумването … но ти продължаваш да вървиш! Независимо кой е с теб или не е до теб, ти трябва да вървиш и да се развиваш … Върха достига само този, който вярва!”.

 

Миналото (урока на историята)

 

   Въпрос:  “Защо да не питам за миналото?”.

   Отговор: “В миналото няма градивност (единствено трябва да погледнем добре в историята, от която грешките на другите да видим, за да се поучим – само до толкова трябва да се работи с миналото), но иначе не се обръщай така назад. Казвам ти, ако се вглеждаш назад във времето – съзерцавай единствено грешките, които отразява историята. Какво отразява тя? - Че всички грешки са дошли от суетата и егото на хората, от техните желания. Паисий Хилендарски казва: “Чети историята и като познаеш от нея суетата на тоя свят, научи се да я презираш.” – до толкова ти е нужно да работиш с миналото, но (както вече казах), иначе не ти трябва да гледаш назад!”.

   Въпрос: “Защо? Съжаление ли ще има? Какво е да има съжаление? Какво е да съжаляваш?”.

   Отговор: “Да съжаляваш, това е да се връщаш назад. Това значи, да си против нещо, против някого”.

   Въпрос:  “И какво?”.

   Отговор:  “Когато си против някого, а не си водещ за себе си, това е винаги губеща позиция.

   Не бива да си против никого – така само би загубил. По - добре е да мислиш по – стратегически, творчески, градивно. Това е да си позитивен, да си водещ! Не трябва нещата, които правиш, да те връщат назад, а да ти чертаят пътят напред. Каквото и да правиш – отваряй си врати; разбира се, че това е по – доброто, отколкото да се нагнетяваш с негативни мисли”.

 

   За брака

 

   “Ти си млад и желаеш да имаш дете и брак. Ала аз те питам: дали ти си човек, който може да желае дете? Дали си победителят, себепокорителят, повелителят на сетивата, господаря на добродетелите си?… Или от твоето желание, говори скотът и нуждата?…” – (Ницше).

   Хората, които смятат, че след смъртта си умират и че ‘вече няма да ги има’, смятат, че докато са живи, трябва да се посветят изцяло на сетивността. Тяхната основна заблуда е, че човек трябва да живее богато в охол и да създаде деца. Този тип хора изпитват необходимост да се съберат с човек от противоположния пол и се смятат за незавършени ако нямат поколение.

   Самсара е свят на количество, но не и на качество; в него се осъществява идеята за многото, а не за Едното, и човек тук се стреми да натрупа материя, вместо да се отърси от нея. Много дрехи, много пари, коли, къщи, деца…това не е света на вътрешната мъдрост.

   Ако човек е разумен, той е прозрял идеята, че горепридобитото всъщност е имане, но не и богатство и че след смъртта, човек не може да вземе нищо от тези неща със себе си. Но, ако се развива вътрешната интелигентност, тя остава и помага Освобождението.

   Брака в повечето случаи е от нужда, от страх ‘човек да не остане сам’, от идеята да се създаде потомство, и така брака, се оказва заблуда и пречка в Духовния път. Един Духовен човек много рядко се жени, просто, защото не може да намери подходящ друг човек, пълен с мълчание, а не търсещ да осъществи ниските си биологични инстинкти.

   В човешкото тяло има четири инстинкта – два низши и два висши. Двата низши са биологичните инстинкти – финансовия инстинкт и инстинкта за възпроизводството. Двата висши са Духовните инстинкти – религиозния и стремежа към Свободата. Низшите инстинкти са производни на обикновеният ум и на променливата природа, а висшите – на същностния ум и нетленното, вечното. В заблудата си, човек се идентифицира с тленните елементи и следователно - с низшите инстинкти. Когато в него се разчупи природата на обикновения ум и блесне по – дълбокото му съзнание, човек ще тръгне към двата висши инстинкта.

   Разумният човек встъпва в брачен съюз, ако няма да следва низките инстинкти и е сигурен в личността до него. Такъв брак, не е самсарично затъване, а взаимна помощ (на двама души), удвояване на силите, по - бързо вървене към Спасението.

   Ако човек се жени и създава деца само, защото социалната представа е такава, той се обвързва с нещо, което дори няма представа какво е и се обърква в самсаричния свят, продължавайки да трупа материя и да се привързва към нея.

   Каквото и да бъде направено, трябва да се прецени до какво то ще доведе, рационално и разумно ли е. Ако в него няма интелект, значи то е несъществено и излишно, следователно, трябва да бъде оставено. Това се отнася и за брака: ако той се извършва само ‘по памет’ на кармичните зависимости и сляпо следване на ниските инстинкти, значи не бива да го има. Ако брака ще помогне извървяването на Духовния път и ще го съкрати, значи Великата Сила го облагодетелства”.

 

Самоубийство

 

   “Много хора, които са чели Езотерична литература и са попаднали на темата за самоубийството, са достигнали до заключението, че ‘самоубийството е Ад завинаги!’ Казано с прости думи, това е така поради невъзможността след акта на самоубийството, душата да се прероди отново във физическо човешко тяло, чрез което да може да срещне Учението за Спасение и Освобождение от болезнените прераждания.

   Хората, които се самоубиват, често смятат, че ‘всичко ще свърши’ след смъртта им – (че проблемите им ще приключат с настъпването на смъртта им), без въобще да предполагат, че докато се въртят в кръга на раждане, живеене, умиране, смърт и прераждане, винаги ще има страдания и това, че сега са сменили живота със смъртта (насилствено), изобщо не означава спокойствие за душата им, което е основната идея (наивно вярване) при акта на самоубийството. Самоубийството не е решение и може да доведе само до още по - големи страдания и кармични затъвания. Често то се извършва поради наболели житейски проблеми, които изглеждат без изход, неразрешими, или поради отчаяние, свръхдепресия или от просто не знаене ‘накъде’ да се върви в живота. Страха от бъдещето води до преднамерено отказване от живота. Самоубийството е много тежко наказуем акт, който гарантира самсарично свличане в най - ниските сфери на прераждане; дори човек трудно би спечелил отново да се прероди и в низшите светове, тъй като той сам е отнел тялото си, но поради това, че той се върти все още в самсаричния кръг, се превъплъщава в тези низши светове; да отиде обаче във висшите – ето това е почни невъзможно ако е извършил самоубийство. “Според най - тайните учения на Буда, способностите и сетивата на всички, са Божествени по своята същност. Ако човек умре преди да му е дошло времето, извършва греха да убие Бог. Ето защо, самоубийството е такова голямо престъпление.“ – (Нгокпа).                      

   Този, който се е самоубил, няма да прекъсне преражданията си, въпреки, че извърши ли този акт, той дори не заслужава да се реинкарнира и в низше същество. Низшите същества са тварни създания с изключително нисък (и дори без никакъв) Морал. Колкото е по - висок Морала в съществото, толкова по - високо е прераждането му. Тези, които се самоубиват, извършват най - неморалното и недобродетелно действие. Това е неуважение към дара на Твореца – (дара на Твореца е физическото тяло на човек, което е много трудно достъпно). Самоубийците се превръщат в низши тварни неморални същества; изравняват се поради действието си, с долните чувствени сфери, от където изкачването в по – висшите, се оказва почти невъзможно и страданията се усилват, и стават абсолютно непоносими, вместо да успее човек чрез акта на собственото си убийство, да ги прекрати (както смята). Неосъзнаването на ценния човешки живот, неразбирането какво може да постигне душата, благодарение на него (живота), е непростимо от кармичния закон. Човешката форма се дава с определена цел – за развитието на душата.

   Тъй като карма твори самсара, при извършване на самоубийство, което е върховно отрицателно настройване на мисълта или абсолютно антинравствена постъпка, сътворения самсаричен свят ще бъде една от най - низшите сфери на съществуване на чувстващите същества: на животните, на гладните духове или на съществата от Ада.

   В живота е вярно, че много ситуации са без изход, има болезнени задачи без решения, големи страдания, непоносими чувства, но каквото и да застане на пътя на човек, то не е по - силно от него. По - силно от човек няма! Породената ситуация, каквато и да е тя, е породена от съзнанието и може да бъде победена от него. Сътворените неща са плод на ума и човек не трябва да се идентифицира с породената ситуация, а да отиде, да се насочи към ума, който я поражда. Ако една ситуация е предизвикана от ума, създавайки среда, за да се изяви като проблем, значи че чрез ума може да бъде победена. В тежки моменти, човек не бива да се слива с видимия проблем, а да се изкачи по - високо, към мястото от където той произхожда.

   Когато ума се идентифицира с проблема и се изплаши от него, в човек се пораждат отрицателни мисли и ако те се възбудят в свръхчестота, човек изпада в дълбоко неморално поведение, в което идеята за самоубийството може да бъде реализирана, да намери своята среда. Ако пък човек изплува от видимото, от проблема или от обикновената природа на ума си и прозре, че решението на породилата се ситуация е в ума, той е по - близо до Абсолютната природа на съзнанието си и това ще създаде в него поток от положителни мисли, които ще донесат състояние на успокоение, мир и баланс, благодарение на което, проблемът може да бъде наблюдаван, преценен и разрешен. Докато има положителни мисли, човек владее себе си и решенията му са винаги верни и правилни. Идеята за самоубийството, се промъква в отрицателните емоции – “Не е възможно човек да извърши самоубийство, докато мислите му са положителни. Невъзможно е някой да се самоубие, докато е в позитивно състояние на ума. Това е в противоречие с гледната точка. Ако чрез практикуването на медитация, човек е постигнал известно ниво на разбиране, той ще разсъждава върху страданието на всички същества и ще желае да продължи да работи за тяхното Освобождение. Той няма да заблуждава себе си с мисълта, че доброто може да бъде резултат от пагубния акт на убийството. Има места, където ритуалното самоубийство се ползва с голямо уважение. По тези места, гордостта в изражението на човек след смъртта, често бива смятана за някакъв вид реализация. Но Будите никога не се самоубиват.“ – (Лама Лодьо).

   Човешкото тяло, което се добива изключително трудно, не бива да бъде отхвърляно с един замах на ръката при акта на самоубийството. Това, че ‘самоубийството е Ад завинаги’ означава, вечно страдание в сферите на низшите чувстващи неморални същества – преражданията продължават да се въртят в долните сфери на тварните създания и много трудно, душата би могла да излезе от тях и отново да се въплъти в човешко тяло. След извършено самоубийство, закона на карма поражда въплъщения в сферите, където са най - тежките страдания затова, защото душата е била в човешко тяло и от свободната си воля е можела да напусне чрез това висше тяло, кръга на преражданията завинаги (благодарение на Духовните практики и моралните деяния), но човек вместо да се възползва от състоянието си (че има физическо човешко тяло и да практикува, да се развива Духовно, да постигне Самореализация), е използвал тялото си неправилно – (изпълнил е най – пагубната неморална постъпка – самоубил се е). Свободната воля е отговорност, най - голямата отговорност, заради която се плаща и най - високата цена. От свободната си воля, човек избира и деянието на неморалните (или на моралните) си постъпки – (чрез свободната си воля, човек определя постъпките си). Благодарение на свободната воля, каквото посее всеки, това и ще пожъне. Свободната воля я има във всяка душа, но само ако душата се въплъти в човешко същество, човек може да се възползва съзнателно от нея и за това, самоубийството е толкова строго наказуемо.

   Самоубийците смятат, че след като прекратят живота си, прекъсват и страданията си, но това (прекъсване на страданията) не може да бъде осъществено, докато душата се върти в самсаричния кръг; а болките и страданията могат да се прекъснат едва, след напускането на цикъла на преражданията - т.е. когато душата се реализира в собственият си първоизточник – Пустотата. Поради това, че не е избран правилният подход да се достигне Спасението на душата, (а именно - да се следва Учението за Освобождение), самоубиеца ще продължи да страда и в смъртта си. За самоубиеца, няма покой. Той е търсил лесния начин да избяга от страданията, но човек не може да се изплъзне на живота чрез смъртта. В смъртта, той пак ще преживява живота си поради съзнанието си, поради понятийното си мислене.

   Във фазата на смъртта, когато се сформира следващото тяло, в което душата ще се въплъти, всеки преживява миналият си живот в пълни подробности; а на всеки седем дни душата, преживява отново смъртта (умирането) с всичките й страдания, както това беше обяснено тук в глава втора (на книгата “Махасамадхи. Книга на Великото Освобождение”). Преживяването е спокойно, когато смъртта е била лека; а ако е била тежка и мъчителна, душата изпитва страдания. При самоубийците се изпитва смъртта такава, каквато са си я предизвикали – усещат се страдания от давенето, обесването, прострелването и т.н., и това, че самоубийците са прекъснали живота си, не означава, че няма да изпитат болката на собствената си смърт; нито означава, че са прекъснали страданията които са имали в живота си, (което всъщност са искали да направят). Ако човек, който иска да се самоубие, знае, че не по този начин ще избяга от болките, той не би направил такава грешка (да се самоубие), защото напротив – така страданията се увеличават.

   Понякога хора, които са искали да се самоубият, са били спасени (от умирането) и повечето от тези, които си спомнят съзнателно преживяването си, което са имали в смъртното си състояние, са успели да прозрат, че това (сами да се убият) е голяма грешка и че не е начина (за разрешаване на личните им проблеми). Има примери за хора, които ‘са разговаряли’ със Съществото от Светлина и То им е обяснило грешката им под една или друга форма, а после им е подарило втори шанс, т.е. върнати са обратно в телата си, за да живеят още. Такива хора преобръщат живота си. В тях се възпитава и задвижва нещо забравено – ЧУВСТВОТО ЗА ОТГОВОРНОСТ. Те започват всичко отначало – с нови мисли, с нови съображения, с нов подход”.

Едни от най – задаваните въпроси по актуални теми за Йога и Духовните практики (Част ІІІ-та на материала)

   Аборти

 

   “Животът започва от зачеването. Акта на зачеването е акт, при който прикрепящото се съзнание, от междинното състояние, в което е пребивавало – астралната сфера, се слива със сперматозоида и яйцеклетката, при което приема ДНК и чрез ДНК – кодовете се развива плода, т.е. неговото тяло.

   Тогава, когато има оплождане на яйцеклетката от сперматозоида, тогава съзнанието на детето или душата, пребивавала в астралните сфери, навлиза в утробата. След оплождането, в утробата на жената, се намира съзнателно чувстващо същество. Относно абортите, (независимо извършени в първия, втория или третия месец от бременността), след като мъжкият и женският енергиен компонент са се слели, и душата е проникнала в утробата, абортите се броят за убийство, което носи непоносими болки на заченатото дете. Тъй като човешкото същество е най - висше в еволюцията на чувстващите същества и тялото му се придобива най - трудно, това убийство е изключително строго наказуемо според кармичния закон. “След като веднъж зачеването е извършено, да се убие ембриона, би означавало, да се убие чувстващо същество, да се извърши акт на убийство, и би било едно недобродетелно действие.” – (Кхенчен Трангу Ринпоче).

   Да се убие човешко същество е акт с изключително отрицателно последствие. Този акт е първото от десетте недобродетелни действия и може да донесе на извършителят му, изключително тежки страдания. Може да се каже, че абортът е позволен, тогава, когато се разбере, че детето ще се роди болно, инвалид или, че ще навреди на живота на майката по някакъв начин. Но, в същото време, ако детето се роди инвалид, то това означава, че сега е узрял плода на неговата отрицателна карма и не че приетата ДНК е ‘виновна’ за това, каква е структурата му - (тялото на детето) а тя е метода, чрез който кармата действа.

   Има и гледна точка от която се смята, че дори да се разбере предварително, че детето може да се роди инвалид, то трябва да бъде родено, за да изкупи и отработи своята тежка карма, за да не се проявява тя друг път в още по - жестока форма и ситуация.

   Мъдрите Учители не защитават абортите, а обясняват, колко трудно се достига човешкото прераждане и колко скъп е този живот. Абортът е много тежко кармично престъпление.

   “Самият Буда изрично е забранил абортите – това е отнемане на човешки живот. Когато хората извършват аборти, те казват, че това е дребно нещо и не се брои, но това е човешко същество. Не бива да похабявате човешкия живот по подобен начин. Именно за това, абортът е такъв голям грях и толкова лошо дело, че резултатът от него може да бъде само много голямо страдание.” – (Карма Тинлей Ринпоче)”.

 

   Възбуждащи средства и методи; наркотични и упойващи вещества

 

   “Всички възбуждащи средства и методи – алкохолни напитки, тютюн, наркотици, черен чай, кафе*, сексуални контакти и пр., влияят отрицателно на физическото състояние на тялото и с възбуждащото си действие, влияят и върху нервната система и психиката. Те подчиняват тялото на низшите животински инстинкти и правят човек невъзприемчив към еманациите на висшата Духовна природа. “Да се отдаваш на светските неща означава, да раздвижиш самата същност на нещастието. Бъркайки го постоянно, човек е оплетен в мрежата на самсара.” – (Миларепа).

   Докато болката, мъката и отчаянието, са открито страдание, което човек се стреми да избягва, възбуждащите методи и средства, пораждат противоположно впечатление в първият момент. Те създават илюзии, че всичко е приятно и добро, и пречат на пътя на Просветлението. В действителност, възбуждащите средства, са страдание (пораждат страдание). Ако човек почувства и осъзнае страданието присъщо на обусловеното съществуване, ще прозре, че (например) самият секс е страдание, а не нещо добро; наркотиците, алкохола и останалите упойващи вещества, също са пораждащи страдание. Ако възбуждащите средства и методи са нещо добро, ще раждат след себе си блаженство, а не болка и мъка. Когато семената са добри, и плодовете са добри; когато семената са тленни, и плодовете са тленни. Истински добрите семена, раждат Светлина; а тленните семена, дават плътски форми.

   След чувственото удоволствие на мъжа и жената при сексуалният контакт, следва болезненото раждане и страдание при раждането. След ползването на наркотиците, тютюна, алкохола и т.н., следват депресии, махмурлук, болести. Възбуждащите средства, които в момента се смятат за приятни, не изчистват тялото и не избистрят съзнанието; те водят до болести и тежки кармични натрупвания, замъгляват съзнанието и следователно, пречат да се достигне Освобождението. Възбуждащите средства и методи са приятна причина, но неприятно следствие; а осъществяването на идеята за Освобождение може да я има тогава, когато следствието от извършените постъпки прояснява и изчиства; само така ще може да се върви по пътя към Духовна реализация.

 

   Обикновеният човек, вярвайки, че петте сетива са всичко и че са висша форма на чувстване и усещане, приема, че предусетеното временно задоволяване (получено от употребата на алкохол, опиати, наркотици, цигари, секс и пр.) е удоволствие и търси единствено сетивно насищане. Търсенето на удоволствието на сетивата, подчинява човек на страстта и човек се изкушава от външните форми и прояви. Възбуждащите и психоактивни средства, са илюзията на приятното и доброто в света на самсара. Те действат директно на нервната система и почувстваното в момента, се приема за добро.

   Сексуалният акт е висша форма на изява на чувственото удоволствие при чувстващите същества, също така обаче, е висша форма на заблуда на обусловеността. Опиатите, наркотиците, алкохола, цигарите и пр. също са много тежка форма на заблуда на обусловеността и носят само временно наслаждение (задоволяване). Илюзията на самсаричния свят е, че човек смята за хубаво и добро онова, което му е приятно в момента, без да подозира, че това “добро” удоволствие сега, е причина за болезненото неприятно следствие после. Обусловеното страдание и страданието от промяна, се характеризират с това, че приятното в момента, се преобразува и е причина за болезненото следствие после, от което човек се опитва да избяга, но му е невъзможно, защото вече е създал причина за следствието на страданието.

   Оказва се, че човек се стреми да се насити на нещо, което после ще го нарани и убие. Самсара е велика илюзия. Тя привлича към себе си, показвайки се като красива и приятна, но когато човек навлезе прекалено навътре в нея, изпитва вече не удоволствието от което първоначално е бил привлечен и запленен, а само болезнени страдания, отчаяние, мъки, болести и депресии. Сетивното удоволствие е измамно. То не дарява вечно задоволство, а подарява на сетивата, на които човек е повярвал, страдания.

   Самсара е изкусителна и примамлива. Тя кара човек да повярва на сетивата, на двойствеността, на многообразието и отвежда вън от Едното. Ако човек повярва на физическия план и създаденото, той е далече от Божествената реализация и Създателя.

   На много места в Индия още е останала традицията, сексуалният контакт да бъде извършван само ако двама души искат да си имат деца. Сетивното докосване е опасно и увличащо. Разумният човек се възползва от него само, ако иска да добие нещо материално, което ще напои също с дух, ще му даде извънфизическа сила.

   Сетивният свят трябва да се използва изключително внимателно - не като удоволствие, като чувствено задоволяване, а до материалните неща, човек трябва да се докосва много деликатно, колкото (представено визуално) да вземе щипка сол и да посоли храната си, а не да сложи целия пакет и храната му да стане горчива и човек да трябва да ‘изяде’ горчивината на страданията си. Разумният човек, който живее в материалния самсаричен свят, не бива да бъде завладяван от този свят само, защото той се приема и обяснява чрез сетивата. Човек трябва да премине през света, без да бъде ‘засегнат’ от него. Този, който не се идентифицира със сетивата, не остава подвластен на тях и е близо до Освобождението. Човек в живота като не се идентифицира със секса, се учи и в момента на смъртта, да не се привлича от любещите се двойки (за които се говореше във втора глава на книгата “Махасамадхи. Книга на Великото Освобождение”) и по този начин, той ще успее да се въздържи да не влезе в утроба, и така, ще прекъсне преражданията си.

   Човек който в живота си, не приема психоактивни вещества като наркотиците, е с ясно съзнание в момента на умирането си и има възможност да се спаси”.

 

   ---

   (* Черният чай и кафето също са стимулиращи вещества, които влияят отрицателно на нервната система. Те не са толкова опасни, колкото са наркотиците хероин, ЛСД, кокаин и т.н., но също са много вредни за човешкия организъм).

 

   Въпрос: “Как действат на съзнанието на човек, наркотичните и упойващите вещества и обезболяващите лекарства, в момента на процеса умиране?”.

   Отговор: “Когато човек е приел опиати като наркотици или обезболяващи лекарства (като морфин, който се дава често на болните от рак например) и в този момент настъпи процеса на умиране, това е много опасно, защото съзнанието е замъглено и при умиращия всичко се проявява като на сън, или изцяло съзнанието е безпаметно, независимо дали човек спи или е буден. Приелият опиати човек, ще бъде с твърде отнесено и замъглено съзнание, за да може да участва в процеса на умиране и да се направлява сам съзнателно в него с цел да постигне Освобождение. Когато човек е приел опиати и започва процесът на умиране, поради това, че умът е замъглен, той много трудно може да се концентрира. По тази причина при умирането си, човек лесно може да изпадне в по - низшите сфери на прераждане. Желателно е човек сам да не предпочете обезболяващи, за да бъде силен в момента на смъртта си.

   Наркоманите и алкохолиците са с трансформирана мозъчна химия, в едно непрекъснато полу – сънно, полу – замъглено състояние; те много лесно биха могли да попаднат в клопката на низшите прераждания, в клопката на собствените си неистинни видения, произтичащи от приетите опиати, което ще ги заведе далеч от Освобождението”.

 

   За смъртта 

 

   Въпрос:  “Какво се случва със съзнанието на човек, който е умрял докато спи?”.

   Отговор: “Когато човек спи, фините съставни компоненти на съзнанието му, са отделени от физическото тяло или по - ефирните компоненти, са се издигнали над грубите; но по време на сън, връзката между фините и грубо – материалните компоненти, не се прекъсва, (както е в смъртта, когато съзнанието и тялото са окончателно отделени), което означава, че не се прекратява връзката между съзнанието и тялото.

   Ако тялото бъде обезпокоено от това, че в него прекъсва окончателно жизненият процес и изтичат докрай жизнените сокове, фините енергийни компоненти осъзнават, че трябва да се върнат бързо в тялото, за да участват в неговото разграждане и човек да бъде в пълно съзнание в момента на умирането си. Когато човек умира докато спи, той умира съвсем съзнателно и знае, че смъртта настъпва.

   Много роднини на починали по подобен начин хора, се страхуват, че ‘когато се събуди човек, няма да знае, че всъщност е умрял’, но мъртвият човек много преди да го открият, че е мъртъв, е разбрал съзнателно какво става с него и е участвал в този процес. Човек може да постигне Освобождение ако умира по такъв начин и не бива да се страхува, че няма да разбере за смъртта си, ако тя настъпи по време на сън”.

 

   Духове, призраци, зли сили

 

   Въпрос:  “Духове или невъплътени същества, могат ли да влязат в човешко тяло?”.

   Отговор: “Съществуват невъплътени същества, идентифицирали съзнанието си изцяло със свойте печални състояния на ума, наречени [духове], [призраци], [демони] или [зли сили]. Такива души са наказани много строго от кармичния закон за някакво тяхно злодеяние или неморална постъпка и за да се избавят от страданието си, те се опитват да влязат в живо човешко тяло. Те искат да влязат в човешко тяло, за да го използват да отмъстят за страданието, на което са подложени, без да съзнават, че те сами са си го причинили. Тези души, са абсолютно противоположни на Морала и състраданието.

   За да могат духове, да проникнат в живо човешко тяло, трябва те да са много силни, но това се случва много рядко. Има само няколко вида много силни духове, които могат да проникнат в човешкото тяло. Ако успеят да проникнат, те разрушават ума и здравето на човека. Повечето духове обаче, са слаби и не могат да проникнат в човешкото тяло.

   Човешкото тяло, което духовете си избират, е лабилно, слабо физически, за този човек са характерни депресии и истерии, макар и понякога да се избира и много силно тяло, в което духовете се опитват да проникнат.

   Изключително трудно е, да следва въплъщение на дух в живо човешко тяло, но това, че духа е имал конкретно намерение към някого, предизвиква върху втория отрицателно лъчение, отрицателно въздействие върху личността му. Обикновено в това тяло, следва болест, страдание, нараняване или внезапна истерия. Има духове, които наистина успяват да обладаят живо човешко тяло (същество), защото определени обстоятелства правят такова нещо възможно.

   Ако човек се плаши от духовете, той ги предизвиква и става по - лесно достъпен за тях. Разбира се, той трябва да съзнава, че докато е в положително позитивно мислене, е неуязвим. Подобни същества могат да бъдат прогонени с енергията на състраданието.

   Духовете дебнат избрания човек, когато е слаб и уязвим, когато е наранен психически или физически; също се опитват да влязат в тялото му и докато спи. Подтикват човек към самоубийство и ако успеят да му повлияят за такова, (което често е най – важната им цел), в момента на самоубийството, духовете могат да проникнат в лабилното съзнание на самоубиеца и да го отнесат към по - ниските сфери на съществуване (прераждане). Това дава власт на духовете, да тържествуват; носи им сила. Но, обикновено хората са много по - силни от духовете и докато са единени с чистите си мисли, не могат да бъдат засегнати”.

 

   За приношенията на животни

 

   “На доста места по света, особено в миналото, се е смятало, че жертвоприношението (на животни или дори на хора) е нещо свещено. Но, действително познаващият строгият кармичен закон, не би убил живо същество, за да “дари” с него Бога. Чистата Енергия се радва, да приеме чисти дела, чисти мисли и чисти думи, а не недобродетелни постъпки, каквото е убийството, за да бъде извършено дадено приношение. За всяко убийство, извършено при приношение, кармата се отплаща много строго; а най - тежко е било човешкото жертвоприношение, защото не може едно чувстващо същество, да се разпорежда с живота на другите чувстващи същества (особено с живота на приелите най – свещеното физическо тяло – човешкото). В истинския ритуал на ягията (огъня), няма приношения на животни – “Поднасянето в жертва на Божеството на месо, добито чрез убийство на живо същество, е като да поднесеш на майката, плътта на собственото й дете, и това е прискърбен недостатък.” –  (Гампопа)”.

 

   За Будизма

 

   Въпрос: “Когато се говори за Будизма, често се споменава термина “намиране на убежище”. Какво е {да намериш убежище}?”.

   Отговор: “Да намериш убежище” означава (най – накратко обяснено), да установиш положителна Духовна връзка с Трите скъпоценности.

   Трите скъпоценности са: Буда, Дхарма и Сангха. Буда, Дхарма и Сангха ще обясня така: всички, които практикуват и предават думите и преживяването на Дхарма - (нравствените и морални принципи), съставляват Сангха – общност на практикуващите Будистката Дхарма.

   Човек намира убежище в Буда, като следва примера на Буда, Ламите, Духовните Светци и Учители; като се стреми към реализация на чистото си вътрешно състояние; като моли Светците и Учителите, да го закрилят, водят и наставляват, за да не бъде повече пленник на тежкият цикъл на прераждането и на своето невежество.

   Човек намира убежище в Дхарма, като се стреми да разбере стойностното, моралното, нравственото, извисяващото; като изучава и прилага чистата Духовна практика.

   Човек намира убежище в Сангха, като доверчиво слуша и приема с уважение предаваните Учения; като не подлага Гуруто си на съмнение, а Му вярва и следва стъпките Му”.

 

   Гуру

 

   Въпрос:  “Какво е Гуруто за всеки от нас?”.

   Отговор: “Всичко! За нас, нищо не би могло да стане без помощта на Гуру. Ето какво казва Калу Ринпоче за водачът по Духовната пътека: “Човек винаги има нужда от някого, който да го направлява по пътя, да го поучава, ръководи и да му помага, като го предупреждава за опасностите и му посочва правилната посока.” С две думи – Гуруто е Ангелът ни. Без Него, няма кой да осветява пътят пред нас.

   Калу Ринпоче казва, че най – естественото сравнение, което можем да направим, е това с родителите – ако Гуруто ни е жена – тя е нашата майка; ако е мъж – той е наш баща, но в много по – обширен смисъл на думата. Ще цитирам буквално Калу Ринпоче: “Родителите са ни възпитали, дали и научили неща, които са ни необходими в сегашния ни живот, докато “Духовният родител” ни казва, кое е добро сега и в бъдещите ни съществувания, чак до Просветлението. Ето защо, благодарността към “Духовния родител” трябва да бъде засвидетелствана в много по – голяма степен.”; “Най - важното нещо за практикуващия, е доближаването до неговият Лама.”

   Без Гуру, нищо няма да стане. Няма по – благословен човек от този, който се намира в близост до своя Гуру. Гуру не идва лесно при нас. Само усърдието на ученика, извиква и материализира Учителят. Появата на Гуру, зависи от вътрешната ни искреност за това.

   По този въпрос, ето какво казва Калин Марков - (мой познат; ще цитирам негови думи): “Желанието на ученика извиква Учителя”; без истинското желание и чистота от страната на търсещият, Учителят ще бъде далеч от него.

 

   За Учението

 

   Въпрос: “Кажи за силата на свето Учение.”

   Отговор: “Телата, чрез които действам, ще отминат, но думите ми, няма да отминат. Аз оставам чрез Огъня.

   Помнете Словото, което изрекох, а не тялото, чрез което го изрекох; тялото е сътворено от пепелта, то в пепелта ще отиде; Словото обаче, ще научи пробудените, как да се слеят със Светлината”.

 

   Просветление

 

   Въпрос: “Можеш ли съвсем накратко да кажеш {какво е Просветление?}, защото ние сме чували много за него, за това, че някой Монах бил достигнал до Просветление, но … какво е Просветление?”.

   Отговор: “Когато има пълно освобождаване от идентификацията с тялото, чувствата, ума и егото, тогава човек ще може да изпита единството на своето Аз (което е вече не – Аз), единството на своето “Аз съм”, с Космическото “Аз Съм” – Бог.

   Идентичността на собственото, персоналното Аз – (Атмана), с Бога – (Брахмана), се нарича Просветление. Изпитването на тази идентичност е самото Просветление.

   Просветлението е състояние на  с ъ п р е ж и в я в а н е  на малкият Аз на всяко същество, с Космическият Абсолют. Просветлението е мигът, в който Аз съм Той – (Бог) – или както се казва на санскрит: Сат Чит Ананда – Аз съм Бог, Аз съм Блаженството.

   Просветлението е отсъствието на всякакво его и преживяването на Божествената ни действителна същност, която стой забулена зад природата на повърхностният ни ум”.

 

   Грешки

 

   Въпрос:  “Как можем най – бързо, напълно да поправим своя (свойте) грешка(и)?”

   Отговор: “Петър Дънов е казал: “Колкото си по – малък, толкова повече неща можеш да направиш.” – тук въпросът се отнася за егото. Колкото то е по – слабо, толкова по – далеч ще стигнем! И така, това, което искам да кажа е, че най – бързият начин да изчистим грешките си, е да престанем да даваме реверанс първо на своето его. Когато се отдръпваме с една крачка назад от егото си, правим десет стъпки към Господ – разбира се, че това е най – краткият път. Ето един достоен цитат за случаят: “Когато отслабнат привързаността към Аз-а и страстите се поуспокоят, това са най – сигурните признаци за успех.” – (Гампопа).

   Умът е завоалиран от четирите обвивки: булото на невежеството, булото на основните наклонности, булото на страстите и булото на кармата. Човек (обикновеният човек) служи първо на всичкото това, а само Свещеният човек, Духовно практикуващият човек, се стреми да развие вътрешните си качества. На обикновеният човек, му е нужно първо да прозре, че положението, в което се намира е неправилното, повърхностното, а чак след това, би осъзнал грешките си и би поискал да ги поправи. Когато е готов за това, Будизмът може да му предложи {практиката на прочистването}. Тя се извършва посредством четири сили: 1) съжалението за предишни негативни деяния; 2) упованието и опората в различните ни настоящи занимания (на които сме се посветили и сме наясно, че те са дълбоко положителни); 3) противодействието (противоотровата) на разбалансираните ни вибрации, чрез прилагането на практиките – медитации, асани, мантри, пранаяма; 4) решението да не повтаряме негативните си деяния от преди. Тези четири действия -  (реших да изясня този въпрос според Будизма, защото там е много точно уточнено именно това) приложени едновременно, могат да извършат пълно прочистване на всички негативни деяния, направени от нас”.

 

   За злото

 

   “Единствената му сила, е тази, която ние му даваме.

   Злото не е силно без слабостта ни; няма форма без омразата ни*; не притежава нищо без гнева ни; не съществува без гордостта ни. Ако осъзнаем това, разбираме как да го победим.

 

   ---

   (* Според закона на карма, това, което се материализира, придобива форма поради нашата омраза, силен страх от него – (така го създаваме) или от много силна обич. Това са трите начина, за да създадем и предизвикаме живота на нова форма)”.

 

   Желания

 

   “Чрез свойте желания, човек създава единствено врагове. Желанията в коренът си съдържат егото на човек, а егото носи единствено болка и страдание. Шантидева е казал: “Колкото радост има на тоя свят, всичката идва от желанието другите да са щастливи; а колкото страдание има на този свят, всичкото идва от желанието, аз да съм щастлив.”

 

   Късмет

 

   Въпрос:  “Какво е късмета?”.

   Отговор: “Късмета, това е правилното използване на скритите ни възможности!

   В Япония има различни йероглифи за късмет. Те отразяват ‘степените на късмет’. Йероглифа ДАЙ КИЧИ е най – важен. Той е йероглифа за висш късмет. Желая такъв на всички, които ще прочетат това интервю!”.

Едни от най – задаваните въпроси по актуални теми за Йога и Духовните практики (Част ІV-та на материала)

 

Карма

 

   Въпрос: “От какво зависи осъществяването на кармата? От какво зависят добрите деяния? Може ли да се каже, че има {благородна лъжа}?”.

   Отговор: “Думата “карма” (на санскрит) означава “деяние”. Но в основата на осъществяването на самата карма, не стой единствено делото, акта. Осъществяването на една карма, зависи едновременно от намерението и от извършеният акт.

   Добрите деяния зависят повече от мотивацията за извършването им и от душевното състояние (от чувството, от чистата нагласа), отколкото от самият акт. За {благородната лъжа}, т.е. за лъжата като добродетелно деяние, може да се говори само, ако излъгалият е приложил силно положителна мотивация в поведението си, ако душевното му състояние е извисено, но много се е налагало да се използва такъв (иначе строго наказуем) акт и подход. Само тогава, когато вътрешното състояние, не си противоречи с външната постъпка, може да се говори за {благородната лъжа}, но иначе като цяло, ако наистина не се налага, не бива никога, ама никога да се прибягва до лъжа! Защо ли? Защото погледнато от друг ъгъл, лъжата си е лъжа. Да, има лъжа, която не е лъжа; кражба, която не е кражба; прелюбодеяние, което не е прелюбодеяние; и убийство, което не е убийство; но да е наясно как да направи такова действие и то да не даде лош резултат – умее и знае как, само Гуру. Обикновеният човек, не е Гуру. Такива неща могат изключително много рядко, да бъдат извършвани само от Свещен човек (когато Той е искал да помогне за нещо и е имало защо, да си позволи подобно деяние), но даже и такава чиста личност, би използвала подобни методи не просто много рядко, а никога, почти никога!”.

 

   Въпрос: “Можеш ли да изброиш поне няколко примера като съставни причини и последствия на карми за хората?”.

   Отговор: “Кармите са много сложни комбинации. Една карма съществува, докато не бъде изчерпана докрай; след нея се поражда и реализира следващата карма (обикновено създадена от предходно наше действие). Кармата е закона за причинно – следствената връзка; това е общата сума от всички постъпки, извършени от дадено същество и техните последствия. Закона за кармата, засяга пряко закона на прераждането в Източната Философия. Връзката е в това, че всяко наше действие, поражда следваща причина и този цикъл е неизчерпаем, и така се създава кръговрата на преражданията, за да се осъществят и реализират всичките създадени от преди причини. Ще да дам няколко основни примера за съставни части и резултати на карми:

   ▪ Ако човек в свое предишно прераждане е спасил нечий живот, последствието от това сега, ще е дълъг живот за самият него или добро здраве, докато е жив човека.

   ▪ Ако някой е проявил жестокост, бруталност, словесни нападки или агресия към друг, сега има вероятност да боледува много често.

   ▪ Когато в свой предишен живот, човек е бил много щедър, но пък заедно с това е пожелавал злото на някого, в настоящият си живот, този човек ще има възможност да забогатее материално, но ще има много врагове и злобни хора около себе си; в живота му изведнъж може да се случи рязък инцидент.

   ▪ Когато в свой предишен живот, човек е извършвал дарения, но успоредно на това е пожелавал чуждо богатството, сега може да се роди в материално осигурено семейство, но в последствие семейството му, може да изгуби финансовата си стабилност.

   ▪ Ако преди, човек е извършвал много положителни деяния, но е бил обзет от емоционални състояния и страсти като злоба, ревност и злонамереност, сега в това прераждане може да е дарен с голяма власт, с материално богатство, но да ги използва за извършването на крайно негативни деяния и като последствие – всичко да се обърне срещу него.

   ▪ Когато в свой предишен живот, човек е извършил дарение към някого и е бил щедър с него, но непосредствено след това, той е завидял на същият този човек, че той вече е получил нещо (и то от него), този “дарител” от миналият си живот, в настоящият, ще се е родил със сърдечен порок, с много голямо сърдечно заболяване, а може за него да последват и други заболявания. (Ако човек ще завиди именно на другарят си, на когото е давал, по – добре е нищо да не е дал, защото може да си навлече много лоша карма /независимо дали е запознат със закона на карма и дали е на ясно предварително, какви последици сам може да си предизвика/; според закона на карма, този човек, не е могъл да издържи на това /добро/, което сам е избрал и сам е започнал да прави; значи той не е бил истински щедър; искал е да бъде такъв, но не е успял да се реализира по този начин и ако това е така, той си навлича вместо силно положителна карма – силно отрицателна). При подобна ситуация има и още няколко много тежки последствия, които могат да застигнат този човек. Едното от тях е, човекът да се роди богат, но много бързо да загуби материалното си богатство. Другото е, да се роди на място, от което няма как да срещне Духовните Учения. Също може да бъде публично порицан пред много хора за своя постъпка и да бъде изобличен пред всички. Може и през живота си, да получи помощ от някого или богато наследство, но ще го загуби изключително бързо.

   ▪ Когато в някой предишен живот, човек е всявал раздори сред другите хора, сега в настоящето си, той ще боледува често.

   ▪ Ако жена, която всеки момент ще забременее и или току що е забременяла, убие човек и то злонамерено, предумишлено, то голяма е вероятността тя да роди мъртво детето си още в този живот, като последствие; или ако се прероди отново като жена в следващият си живот, то вероятността това да се случи – (да роди мъртво дете), е почти неизбежна. Това е така, защото по закона на карма, тя самата е отнела живот.

   ▪  Ако човек не е проявявал щедрост в предишният си живот, сега ще се роди беден.

   ▪ Ако човек е бил щедър към другите, но в същото време е проявил омраза към някого, държал се е грубо, арогантно, рязко и злонамерено с него (при положение, че вторият е обвинен неправомерно в извършването на нещо неморално), то в настоящето или в следващото си прераждане, този човек (тук упоменатият първи човек) ще се роди богат материално, но беден в Духовно отношение; ще има прераждане на място, от което не би могъл да получи Дхарма – (Духовното Учение, отразяващо моралните принципи, чрез които може да се достигне Себереализация).

   ▪ Ако човек е бил щедър към другите, но същевременно е излъгал за някого и го е обвинил пред хората, че е извършил нещо непристойно, (за да прикрие своето собствено непристойно поведение и мисли), той ще бъде прероден в семейство, което е финансово осигурено, но може да загуби бързо богатството и репутацията си. Ако не това, то при него следва опасност от трудно лечимо инфекциозно заболяване, което ще дойде в следващото му прераждане.

   ▪ Ако даден човек е изопачил делата на друг човек и обръща така нещата, все едно че добрите постъпки на някого, са лоши и злонамерени, то този човек е лъжесвидетел (спрямо Космическите принципи). Той ще се роди сърдечно болен. Също може да бъде роден и с някакво друго заболяване, като например заболяване на гушата. (Заболяването специално на гушата се обяснява с това, че лъжата, говоренето е свързано с петата чакра в областта на гърлото; сърдечното заболяване е свързано с предателството на приятел, с предателство спрямо добър човек).

   ▪ Когато човек е показвал добро поведение пред хората, но в даден момент е проявил силна ревност за нещо към друг човек, то в настоящето или в следващото си прераждане, ще има стабилна работа, добра служба, голяма власт, но ще бъде свален от поста си.

   ▪ За човек, който е почитал, уважавал родителите си и се е грижел за тях, сега би следвало за него, всеобщо обществено разбирателство и той може да придобие голяма власт.

   ▪ Когато човек в предното си прераждане, не се е отнасял добре с родителите си (особено с майка си), не ги е уважавал и гледал, не ги е почитал и е имал сериозно прегрешение към тях, то почти сигурно е, че този човек веднага в следващото си прераждане, ще бъде роден инвалид (например може да бъде роден така, че краката му да бъдат обърнати със стъпалата в противоположната посока – това означава, че е наказан от Природата - /майката/ по закона на карма, защото се е бил обърнал срещу Природата - /срещу собствената си майка/).

   ▪ Способността на даден човек да дарява – труда си, дрехи, пари … и т.н., е много важно да се развива. Щедростта (когато е искрена) много бързо изчиства кармата на всекиго. В Свещените Писания се казва, че щедростта е най – голямата власт и сила, която може да бъде осъществена от един човек и че ако на този човек му бъде предоставено повече (материално благосъстояние), отколкото нему е необходимо, ако в този момент, човека дарява от него, това не помага само на другите днес, а е най – доброто последствие, което ще го чака утре, в следващият му живот! (В Светите Писания е уточнено също и това, че човек много рядко умее да дава истински и да служи до край на толкова безкористно лично поведение). Дарението към всеки един човек е много голямо очистване на грешките на дарителя; а това, което най – силно пречиства кармата е, даряването на средства на Гуру или на Свещен човек - (човек, който се занимава истински с Духовните практики), защото Той най – добре знае, когато получи това материално благосъстояние, как да го разпредели най - правилно в услуга на хората.

   ▪ Ако в миналото си, човек е сякъл много дървета и е унищожавал гори, то той в сегашният си живот, ще е роден с белодробно заболяване, (защото ще е нарушил чрез постъпката си, обмяната на кислорода в Природата и съответно, сега ще му е засегнат този жизнен орган, който отговаря за дихателният процес в неговият организъм).

  ▪  Ако човек преди е садил дръвчета или се е грижел за тях, то в сегашният си живот, той ще има здрав гръбначен стълб, защото в природата, дърветата символично изобразяват гръбнака. Също така (като се има в пред вид предходната точка), този човек ще има и много здрави дробове.

  ▪  Ако професията на някого преди е била строител, то в сегашният си живот, той ще се е родил с много здрава костна структура, защото символично той е поставял, строил основата на плътната костна система на тялото си - (скелето на строежа).

  ▪  Когато професията на някого преди е била да работи в кланица за животни, или когато човек е бил ловец, касапин, когато не е бил вегетарианец, то в сегашният си живот, този човек може да пострада при инцидент с животни - (по време на разходка в саваната може да бъде нападнат от лъв; да бъде нападнат или нахапан от кучета на улицата; може да пострада по време на лов и пр.) – символично към него се връща постъпката, която той е извършил към тази група същества, които е наранявал в миналото си.

   ▪  Човек може да бъде нападнат от кучета и наранен от тях, когато в предходното си прераждане се е случило така, че е предал приятелите си; (кучето символизира вярност и логично е следствието да бъде такова - при кармично следствие за предателство, често кучето се ползва като символ).

   ▪ Жена, която преди е работила с Изящните изкуства: Музика, Бродерия, Рисуване, Калиграфия, Икебана - (подреждане на цвета) и т.н., е работила в сферата на естетическото и следователно, тази жена може да се роди с естествена красота в настоящият си живот.

   ▪  Жена, която не е завиждала преди на другите жени за красотата им, (също) може да бъде родена естествено красива в настоящият си живот. Ако пък тя много е завиждала и изпитвала злоба към другите жени за това, че са красиви, то последствието за нея може да бъде такова, че тя да се прероди с неугледен и неприятен външен вид.

   ▪  Жена, която е работила като детегледачка, ще бъде дарена с много здрави и силни деца в своят настоящ живот.

   ▪  Мъж, който е работил като ковач преди, сега ще е роден физически много здрав и силен, с големи мускули и снажно тяло (това важи за всички професии, които засягат физическата сила).

   ▪  Ако човек сега страда от обриви на кожата си и от алергии, то това означава, че нещо не приема в околният свят, че нещо около него не се случва така, че да е в хармония с неговият (и с Космическият) правилен светоглед; също може да има насочени към този човек много зли помисли на хората, много “зли очи”, т.е. да му се завижда често за неговите успехи и той да усеща това, като реагира по този начин. Обрива е отхвърляне на нечиста енергия около човека.

   ▪ Ако някой е имал прекомерни, развратни или злонамерени деяния в сексуалната сфера, той в сегашният си живот, заради това, може да има заболявания на половите органи.

   ▪ Когато в настоящият си живот, някоя жена е родена с естествено голям и пищен бюст, то това показва, че в предходното си прераждане, тя е била сладострастна, голяма съблазнителка за мъжете и сега още носи (още е напълнена с) енергията на сексуалното.

   ▪ Когато в предният си живот, човек е наранил чувствата на някого, то той сега може да има проблеми със сърцето си.

   ▪ Ако в предишният си живот, човек се е хранил предимно със животинска храна, то в сегашният си живот, той ще е много нервен, избухлив и агресивен. Ще има склонност към заболяването подагра.

   ▪ Ако човек преди е бил много лаком и непрекъснато е преяждал, то може да последва за него прераждане в животинската сфера (и да се роди като прасе); или когато човек непрекъснато е преяждал от лакомия, той ще бъде роден дебел. (Слабите хора обаче, не винаги символизират обратното. Понякога човек слабее от злоба, а по – пълните хора са по – сърдечни; т.е. не винаги да си слаб или дебел, причината е свързана с преяждането, лакомията и алчността).

  ▪ Когато в предната си реинкарнация, човек е излъгал против някого или е злословил, сплетничил срещу хората, то той в сегашният си живот ще има проблеми със щитовидната жлеза и заболяване на гушата. Също в настоящето си, той може да боледува често от хронични заболявания.

  ▪ Когато в предишното си прераждане, човек е пушил много (цигари, пури, лула), то в настоящият си живот, той ще е роден с белодробно заболяване.

  ▪ Ако човек е прекалявал с алкохола в своето предишно прераждане и е бил страстен алкохолик, то в настоящето си прераждане, той може да има заболявания на нервната система и психични отклонения.

  ▪ Ако човек е вземал наркотици в предната си реинкарнация, той в сегашният си живот може (също) да има психични увреждания, а физически да е рахитичен на вид.

  ▪ Ако в сегашният си живот, дадено семейство не може да има деца, то това е защото единият от двамата съпрузи, преди (в минал живот) е извършил убийство и по тази причина, сега не му се дава възможност да отгледа свое дете – бил е унищожил живот, и сега трябва да си заслужи чрез чисти свой постъпки, да дари и отгледа друг, нов живот.

  ▪ Ако някоя жена много иска да има дете, но не може, то тя в предният си живот или е извършила убийство или е направила аборт - (според Източните Учения, това е също убийство) и така, тази жена ментално е прекъснала връзката за прераждане на определена душа чрез своята утроба.

  ▪ Ако човек по несправедлив начин е направил нещо срещу своят Духовен наставник, то резултатът от това може да бъде такъв, че да се случи внезапно заболяване (или смърт) на неговият родител – ако Духовният му наставник е бил жена – на майка му, а ако е бил мъж – на баща му. Това се предизвиква поради причината, че Гуруто е Духовен родител, а човека се е отрекъл от него и по закона на Природата и кармата, на човек ще му се върне именно каквото е посял – засегнал е (Духовният) си родител, и за това, на него ще му се отнеме и физическият (генетичният); човек сам е прекъснал връзката; унищожил е родителят си. Такива биха били резултатите ако кармата се прояви в сегашният живот на този човек (за да пробуди ако може в него по – бързо осъзнаване); а ако резултатите са в следващият живот – още при раждането си тази личност, може да загуби майка си или докато е още много малък този човек – би загубил баща си. Всичкото това е (би бил) резултат от факта, че тази личност се е отрекла от точно истинската родителска връзка, несправедливо. (Най – тежко наказуемите постъпки са тези, извършени спрямо Духовният водач и спрямо Свещен човек – Лама, Гуру, Монах).

  ▪  Ако в настоящето си прераждане, човек има голям талант за нещо: да свири и композира музика, да рисува, да пее, да танцува … то това е така, защото в миналият си живот, той упорито е работил в тази област и многократно е тренирал, репетирал и опитвал всичко. Това, което сега наричаме ‘талант’ е плод на много усилия, положени от преди.

  ▪ Ако някой човек с постъпките си е ограничавал личната свобода на друг човек (или животно), то последствието от това ще е, че и той ще бъде затворник (под съответната форма).

  ▪ Когато някой човек се отрече неправомерно от свързващата си връзка – друг човек, негов другар, който го е свързал с някаква институция, група хора или отделна личност – (т.е. ако първият се отрече от онзи, който го е запознал или въвел в тази институция, група хора или го е срещнал с отделна личност /и то с добри намерения/), за това лице, ще следва много лошо кармично последствие. Когато бъде отречена свързващата връзка (свързващият елемент), това означава, че в следващият ти живот, ще бъдеш роден с увреден или липсващ орган, ще бъдеш роден инвалид. Подобно прераждане се гарантира от това, че ти си прекъснал някаква връзка (насила) и така, и в твоят организъм ще има последствие от нещо (орган) което липсва, тъй като всичко е взаимосвързано и твойте действия, са причини за подобни последствия.

   Това, което би накарало първият човек, да се отрече от своят другар, би могло да бъде някакъв вид завист. Това се случва, когато е изпитана ревност за нещо - (най – жестоката ревност, омраза и завист, които могат да бъдат проявени са тези, за женската красота и за това, че някой е пожелан сексуално). Ако първият човек е изпитал тези користни чувства, той си навлича (освен гореописаното) също и това, да бъде роден с неугледен и грозен външен вид.

   Ако човека към когото е изпитана ревност (и от когото тук първият посочен, се е отрекъл), е бил свързваща връзка с Духовното – това означава, че користолюбивият му познат, няма да има (в следващото си прераждане) повече среща с Духовното Учение, защото ще е отрязал връзката си да получи такова отново.

   Ако човека към когото е изпитана ревност (и от когото тук първият посочен, се е отрекъл), е бил свързваща връзка с друга група хора или личност, от които идват материални облаги, то тогава за користолюбивият му познат (в следващото му прераждане) ще последва бедност.

   А ако са и двете тук посочени, то за първият човек (който е предмет на темата сега) ще следва това, че той ще бъде роден далеч от Дхарма, ще бъде беден; а като насложим и посоченото горе, то той ще бъде невежа, с неугледна външност и ще бъде роден болен (с някакъв увреден орган). Т.е. това е една много лоша постъпка, чрез която някой може да си навреди. (Цялото лошо влияние на кармата се засилва максимално, ако постъпката е била извършена спрямо Гуру или спрямо истински Духовно практикуващ, чист и добър човек).

   ▪ Ако сега човек се радва на човешко прераждане и има здраво тяло, срещнал е Учението и може да го практикува (както е срещнал и Духовен наставник, помощник или Учител, Който да го наставлява), това е защото в предишният си живот, тази личност е създала много положителна карма.

   Много е важно за такъв човек, в настоящето си съществуване, да се опита да запази и развие още повече положителни качества, да има упоритост и търпение за практиките си, да вярва на Гуруто си, да се развива Духовно; защото ако сега тази личност покаже користни мисли, арогантност и завист към някого, не проявява щедрост и добронамереност, много бързо може да изчерпа положителната си карма и в следващият живот на този човек, Дхарма може да бъде далече от него. Такъв човек не бива да се отклонява от положителните си цели, като започне да извършва недобродетелни деяния. Той не бива да си позволява, нито едно такова! Най – тежкото и строго наказуемо кармично недобродетелно действие, което много бързо може да съкрати положителните неща, с които сега е надарен този човек, това е отрицателно действие, извършено спрямо друг Духовно практикуващ човек или спрямо Гуру. Или както се казва – който е на високо, трябва да се оглежда двойно! Да е още по – внимателен да не го подведат, да е изключително упорит и да проявява силна воля и положителен характер; да покаже стабилност. Да не се влияе и въздейства от ниските представи и мнения на обикновеното, което иска отново да го завладее и да го върне назад. Да върви само напред и нагоре!

   ▪ Ако в настоящият си живот, човек който е получил някаква информация за Духовните Учения, преди да практикува сам истински и искрено, тръгне да ‘проповядва’ Учението, с това не печели нищо добро. Такова поведение само показва, че този човек има нужда от голямо внимание, от публика и търси признания. Подобни обаче, в следващият си живот, той няма да получи, защото се преподава, след като човек сам се е изучил и лично е практикувал. На такъв човек ще му бъдат отнети много неща в следващият му живот, защото преди, той е извиквал насилствено към себе си аудитория, и като последствие, на него ще му вземат онова, което има или ще го свалят от важен пост, който заема – ще му отрежат публиката, овациите, фалшивите признания.

   ▪ В настоящият си живот, много важна Духовна фигура може да бъде обвинявана в обратни на свойте деяния, когато около тази фигура има завистливи и злонамерени хора, които нарочно интерпретират поведението на чистият човек по неправилен начин (изопачават го) с цел умишлено да му навредят. Колкото повече един човек засилва енергията си в Моралното, толкова повече печели и завистта и ревността на тези около себе си, които имат нечиста енергия, за които ще следва тежка карма в бъдеще.

   ▪ Ако дадени хора, се дразнят от постигнатите качествени резултати и добрите, творческите постъпки на някого до себе си, това показва, че нещо при тези хора, не е наред – не са се изчистили от егото си и това ще им донесе само лоши последици по – насетне (в Духовен в и материален план). Дори и сега да са с видимо добър живот и да смятат, че ‘са си уредели живота’, това е само временно и не им е даденост. Скоро кармата ще завърти своето колело и ще всичко ще им се отнеме. Това са бедни хора, които само сънуват, че са богати.

 

   Има още много, много примери, които могат да се дадат, но тези са достатъчни, за да се разбере логически принципа на карма. В Будисткото Учение, в Йога има дадени много точни примери. (За някой от гореописаните, споменава самият Калу Ринпоче, а за други - Парамаханса Йогананда). Такива примери може да се открият в различни Будистки книги или те могат да се дадат от вещи Духовни лица. Тук оставих само няколко примера, за да се осъзнаят логически нещата – следствието винаги е плод на създадена от нас причина (дори сега да не намираме външно обяснение за много неща). Като за край, ще кажа само, че няма действие, което да не дава резултат. Всяко деяние е причина за следващ резултат. Няма получен резултат, без създадена причина. Нищо не става случайно. Всичко ще даде отражение още в следващият или в по – следващият ни живот. От нас зависи това, което ще ни се случи!”.

Жарки откровения (Част І-ва на материала)

   Въпрос: Здравей, Лора! Днес си мой събеседник в това интервю, което ще остане за читателите на отдел “Краезнание”. Аз обещавам, да те питам много интересни неща и да обърна внимание на най – задаваните и актуални въпроси, които хората вярвам, че биха искали да прочетат от тук. Надявам се, да отговаряш подробно и изчерпателно, за да бъдем полезни за всички. Все пак идеята на интервюто е, да е много обширно. Ще се радвам да изпълня добре мисията си на интервюиращ, за това и те моля, да си подробна в отговорите си!

   Отговор: Ще бъда, разбира се! Знам, че това ще ти помогне да изпълниш задачата си, а съответно по този начин и аз ще изпълня моята – да кажа неща, които може би няма от къде да бъдат прочетени другаде.

    Въпрос: Да започнем с това: кажи нещо за Махатмадеви (или Махатма Кумари Девараджа) – това е авторският ти псевдоним … или нещо повече?

   Отговор: Това е Духовното ми име ... Използвала съм него, вместо (като) авторски псевдоним, когато съм публикувала книгите си. … … …

   … … …

   Въпрос: Тази година, ти използва книгата си “Махасамадхи. Книга на Великото Освобождение” за своята Дипломна работа по Философия към СУ “Св. Климент Охридски” и я защити с отличен (6). Как приеха от изпитващата те комисия, Дипломната ти работа? Тази тема – за смъртта, беше ли интересна?

   Отговор: Темата за смъртта е често дискутирана в пределите (безпределното) на Философията. Много известни философи са я разглеждали и ние сме я имали като отделен въпрос, когато сме отивали на изпитите си по Философия. Това е една наистина трудна тема. Много е всеобхватна, задълбочена. По принцип, не я избират често, за да пишат върху нея Дипломна работа; все пак материята тук е наистина трудна. Но аз … вече бях посветила една от книгите си именно на тази тема, (разгледана от гледната точка на Източната Философия). Сега просто реших да направя и Дипломната си работа върху това. Този въпрос, (въпреки, че не е така лесен), го разбирам и лично на мен, ми е слабост; това е нещо, което за мен е важно (затова и написах върху него цяла книга).

    Относно питането ти, дали темата е била интересна на изпитващата ме комисия в СУ – ами … тема е достатъчно престижна сама по себе си, а и ако си успял да я представиш добре, то комисията, няма как да не е доволна!

   Въпрос: Е, в случаят е била явно много доволна – това се вижда по оценката!

   Отговор: !

   Въпрос: Всъщност аз разбрах, че си предизвикала много голям интерес и сред другите си колеги, защото после са ти искали автографи! Имало е доста бурни овации и ръкопляскания … Ти очевидно си уникална като Философ! Имала си много публика и … тези автографи, дето са ти ги искали накрая …

   Отговор: Да, искаха ми, но … трябва ли да говорим сега по точно този въпрос!?

   Въпрос: Добре! Схванах скромността ти! Спирам с това, но само искам да те питам – вярно ли е, че именно проф. Сергей Ст. Герджиков от СУ, е искал да сте съавтори на книга по Философия за смъртта? Защо не си приела да си съавтор с него? Все пак, той е професор по Философия и това е много престижно!

   Отговор: Каквото исках да кажа по темата за смъртта (от гледната точка на Източната Философия), аз го казах в книгата си “Махасамадхи. Книга на Великото Освобождение” – (за тази книга беше желанието на Сергей, да я направим заедно). Относно това, защо не съм приела със Сергей да сме съавтори - аз работя самостоятелно. Винаги. Не съм искала да обиждам никого (и се надявам с отказът си /да не съм съавтор/, да не се е обидил никой). Просто нещата, които имам да кажа, са така различни, така алтернативни, така специализирани, че … по – добре е да работя самостоятелно. Такава съм. Винаги съм била самостоятелна. В никакъв случай, книгата “Махасамадхи. Книга на Великото Освобождение”, не се е нуждаела от още един автор. Тя е нещо силно специализирано, обособено само за себе си и смятам, че някой друг ако иска да участва в написването на текст към самата книга, би изкривил смисъла на съдържанието й, а аз не исках да става така. Това е нещо, което трябваше да кажа сама; нещо, което аз сама трябва да оставя за хората … без намесата на никого – (само обективна информация). Това е моето послание. То идва от наученото от мойте Учители. Става въпрос за Тяхното Учение към мен, което аз предавам сега за света. Тук не говорим за една просто философска книга, в която някой (човек) слага идеите си и личните си разбирания (като човек), а говорим за нещо дадено пряко от Гуру. Това е Духовна книга + философски труд.

   Въпрос: Е, значи това е много по – дълбоката Философия!

   Отговор: Да. Такава е книгата “Махасамадхи. Книга на Великото Освобождение”. Тя не може да се чете от формалната логика, а само от по – дълбоката, диалектичната логика. Тук влизаме в предела (безпределното) на диалектическата онтология. Относно това, и проф. Сергей Герджиков да участва в направата на самата книга – не можеше да стане по причината, че Сергей има какво да каже за смъртта като философски проблем, но той ще каже идеи от себе си, а тук тази книга идваше като послание на Духовните Учители – книгата е нещо като ‘терен’ на който Учителите изказват каквото е от Тях. Те (Учителите) не са ‘поканили’ друг да пише в този труд. Трябваше само от Учителите да се запише тази част от Учението, която се отнася по проблема за смъртта. Аз бях избраният ‘проводник’, за да се направи всичко и то беше направено много обективно. Т.е. аз нямам нищо срещу Сергей, но тук не ставаше на въпрос да пиша аз + Сергей една философска книга, а това е издание на Гуру през мен (така да се каже) и ето защо, се наложи да не приема предложението на Сергей да направя заедно с него книгата. Тази книга я пиша аз и то така, както Учителите повеляват. Тук по – висша Сила диктува нещата. И ако не можеш да се справиш обективно със задачата, няма да може да стане нищо както трябва. Та аз с отказът си към Сергей, само изпълних условията на Учителите, за да я има (Тяхната) Духовна книга, за да се предаде информацията в книгата без някой да е дописвал и добавял свойте (човешки) идеи, виждания и разбирания по темата за смъртта. А що се отнася до Сергей, той има вече 2-ве, 3-ри публикувани книги за смъртта и хората не са ощетени – от там ще могат да прочетат какво казва Сергей Герджиков по проблема. Така мисля, че нещата са добре и много точни.

   … … …    

   Въпрос: … кажи още нещо за това, че ти си била получила дарение, спонсорска помощ … книгата, за която ти е помогнато финансово да публикуваш е за хората, за нас, така че, един вид ние сме си помогнали чрез теб, т.е. излиза, че ние сме те ‘използвали’ – (извинявай за израза!). Но … все пак … коментирай още малко това! Моля!

   Отговор: Както казах, помогна ми се и на мен един път. Може и да не е било (според хората) крупна помощта, но каквото и да е, това е дар! Милост! Нещо сърдечно! Аз поне така го възприемам. Просто някой е бил разбрал, че книгата ми всъщност, не се издава заради мен. Аз книгата си я знам! Написах я и я публикувах, за да знаят и другите една по – дълбока мъдрост, а този, който е бил основен спонсор, очевидно е бил на ясно, че ако помогне финансово за издаването на книгата, така знанието няма да остане само в мен, а ще бъде споделено и с другите търсещи Духовното. Така че, делото на дарителя е дълбоко благородно. Иначе, точно (не говоря в момента за спонсора!) Сергей Герджиков, (за когото ти преди малко ме питаше), много настояваше да напиша и публикувам тази книга, защото това знание трябва да остане за хората, но въпросът относно Сергей, е една много дълга тема (както усети) и няма сега да разказвам подробно всичко (само в едно интервю, не можем да изкажем всички неща). … … … А що се отнася до дарения – винаги една моя книга ако (когато) има спонсор и занпред, аз открито ще оставям името му в края на изданието, за да се знае, кой човек е проявил благородство и кой е помогнал това и до останалите хора да достигне важна и качественна информация (чрез моя книга). Не съм криела сега, а няма да крия и занапред чрез кого финансово се подпомага моя публикация. При мен винаги има и ще има прозрачност, и ще правя достояние за всички името на спонсорите си ако (когато) ги има.

… … …   

   Въпрос: … да поговорим сега за приятелството – става ли?

   Отговор: Добре. Ти водиш интервюто!

   Въпрос: Да! О’К! Кога не искаш определен човек, да стои до теб?

   Отговор: Когато някой човек прекалено започне да проявява слабостите си и се вижда, че поради невежеството му (егото му), той повече не може на този етап да напредва в Духа, тогава, той не може да издържи да бъде близо до мен. Тези, които са до мен, работят много за себеусъвършенстването си (и за това, да помогнат на другите хора), и ако прекалено се отдадат на леност и имат застой на интелектуално ниво – отпадат от моят свят сами. Който е до мен, все повече трябва да изчиства слабостите в характера си, да не се принизява с нагоните си. Когато сам се спре да го прави, спира и да върви успоредно с мен. А и когато само ми завижда за успехите ми и не се радва искрено на тях – тогава просто повече не давам близостта си на подобен тип.

   Въпрос: Тогава мъртъв ли е?

   Отговор: Да, за Духа!

   Въпрос: Какво става тогава?

   Отговор: Йога, Духовният път е не – насилие. Ако в него вървиш с искреност, значи има как да си до мен; а ако не си реално в Духовната стеза, няма да си и до мен. Ето такъв човек, няма да го допусна до себе си. Оставам човека без физическото си присъствие тогава, и така застиват нещата, докато това е необходимо. Ако се налага, не само за един живот.

   Въпрос: Не трябва ли да си тогава още по – силно с този човек, за да го напътстваш, как да изплува, как да излезе от илюзията, в която се намира и да поправи грешката си?

   Отговор: Точно в това е въпроса - човек ще поправи грешката си, когато е готов за това. Аз няма да го насилвам и да му ‘втълпявам’ Истината. Той ще ми покаже, че отново е готов да възприема Учението и ще го има пак видимо - (т.е., мен физически). Ако човека е поставил от егото си и от своят предразсъдък, преграда, аз няма да сваля насилствено тази преграда. Ще чакам да падне, т.е. когато човека сам се осъзнае и си я свали, тогава пак идва моята роля в не – насилие към него и мога отново да го уча, и да бъда до него физически; но ако се появя преди това, ще стане така, все едно, че ‘да втълпя’ Истината на човека, а аз няма да я ‘втълпявам’. Истината я има само този, който иска да я има! Когато човек е готов да ме чуе, сам ще ме открие. Има една сентенция, оставена от Буда, която гласи: “Не будете спящият; той сам ще ви потърси, когато се събуди.” Сентенцията се отнася именно за това, че насила, не можеш да кажеш Истината никому. Тя се дава на човек, който иска да я чуе. Ако някой не се интересува от нея – няма как да му я предадеш. Оставяш човека сам да те потърси за нея, когато съзнанието му е будно за същата.

   От определен ъгъл, може да се каже, че човекът, който не е готов да поеме Истината, е развил силна агресия (за която винаги има причина), разпалена му е агресията (обикновено поради някакъв вид ревност). А когато някой е много агресивен, той е ентровертен – насочен навън. Той ‘бълва огън’, т.е. неговата енергия (гняв) излиза навън. Не можеш да кажеш нищo на такъв човек. Не можеш тогава, с нещо да го поучиш. Дава се на възприемчив човек, на интроверт, който е готов да поема. Когато агресията стихне и на нейно място се отключи смирението, тогава идва Учението на Светите. И тук смирение, не бива да се чете като ‘промиване на мозък’, като човек зомбиран, който ти си изманипулирал, за да е на ‘твоята’ вълна, от която да му наслагваш свойте идеи и да го използваш; а тук нещата се отнасят до това, човек да е отворен за Духовното с искреност и ако ти си ‘проводник’ на това (самото) Духовно, да му го оставяш обективно.

   Въпрос: Удивително! Страхотна си! … Значи не може да се говори, че ти не помагаш на хората, когато (така да се каже), те заглъзнат. Ти им помагаш, но в момента, когато пак го поискат от теб, когато са готови да имат правото, истинското, Духа. А докато не са готови за Истината – остават си в невежеството, в незнанието, в илюзията, в положение на заблуда; и ти имаш пак връзка с тези хора, но тиха, вътрешна; обаче външно ще им говориш, когато са искрени за Духа.

   Отговор: Да! Именно.

   Въпрос: Значи теб, може да те има (физически) за постоянно, само този, който е готов наистина да върви напред!

   Отговор: Да! Разбра ме много точно.

   … … …   

   Въпрос: Защо си прела до себе си, да помагаш (поне частично) за вървенето в пътят на Духа, (освен на всякакви други хора), то и на тези, дето са Еротични танцьори, Частни танцьори, Стриптизьори, Порно – актьори, Еротични модели, Проститутки, Жигула? Защото (примерно) Исус е казал (когато са Го питали, защо дружи с блудници), че Лечителят (сиреч Учителят) трябва да стои не само при здравите (т.е. не – блудните), а и при болните (блудните)? Защо си другар и на такива хора?

   Отговор: Защото нищо не ми пречи. Аз ги приемам … За хората е всеизвестно, че аз обяснявам на тези мой познати, да се откажат от подобна работа - (участия в Порно и проституция) и да имат друга работа, но не защото обществото приема работата им като непочтена и аз да им казвам да не правят това, с което се занимават, за да не говорят хората срещу тях; аз им казвам да спрат с подобни занимания, защото, докато ги имат, по – бавно ще напредват в Духовната стеза. … … … И за това като цяло, аз съветвам познатите ми, да са извън работата в сексуалната сфера.

   Истината е, че е добре тези хора, да имат до себе си един Духовен другар, защото ако го нямат, може да изгубят пътят … Трябва да има някой до тях, за да ги вдига, защото падения в тая област – много. Та, по тоя повод – да, това (гореспоменатото), за думите на Исус, влиза в сила. Аз съм до тези хора като опора и основа, която имат и чрез която могат да тръгнат напред, още по – напред (от положението, в което са сега), а даже и нагоре, веднага щом имат своето себеосъзнаване и решат, че истински го желаят. И като последно, искам да вмъкна за тези хора това, че сред тях има изключително интелигентни и умни, хора, които от рано могат (и са свикнали) да се оправят сами; да се грижат и да се справят с неща и ситуации, с които друг, трудно би се справил.

   Въпрос: О, да! Това е безспорно. И все пак … Голяма част от обществото наистина порицава такива хора. А излиза, че ти под някаква форма си другар на тези Еротични танцьори, Частни танцьори, Стриптизьори, Порно – актьори, Гейове, Еротични модели, Проститутки, Жигула, и т.н., но си до тях, за да им покажеш грешките им (ако те искат да ги видят), и стоиш до тази група хора, един вид в готовност, за да ги изведеш от състоянието, в което се намират, към едно много по – високо - Духовно ниво, когато те покажат, че вече имат сили да напреднат към такова. Т.е. ти показваш на тези хора, че те не могат да остават в това състояние (в което са сега) за дълго, но ти не го правиш по рязък начин, (както са повечето хора от обществото – /те буквално ‘заплюват’ подобни лица/); а ти меко подчертаваш, че това, с което се занимават, няма да е нещо, което ще ги отведе твърде далеч и им подаваш ръка, за да напредват с теб заедно. Това те прави много по – хуманна от обществото, което само ‘заплюва’ тези лица. Кажи, имаш ли успех с тези Еротични танцьори, Частни танцьори, Стриптизьори, Порно – актьори, Гейове, Еротични модели, Проститутки, Жигула, и те искат ли да вървят в Духовното? Или тези хора като те срещнат, искат да са като теб, искат да имат Духовни практики, но в края на крайщата при определени условия, те остават такива, каквито са и не практикуват истински?

   Отговор: Трудно се променя всеки човек.

   Истината е, че за да правиш определено нещо, ти го правиш, защото имаш подходящи условия и обстоятелства, които те карат да бъдеш такъв. Тези хора не могат да се променят от веднъж, защото даже ако напълно спрат с определени свой (да кажем неправилни) занимания, даже и тогава дейностите им ще останат като латентни състояния и биха могли да се проявят при подходящи обстоятелства, но точно при показата на такива, човека разбира колко струва.

   Въпрос: А какво мислиш за това, че голяма част от обществото, порицава тези хора? (Моля, продължи да говориш и по горният въпрос!).

   Отговор: Не може само да порицаваш. Ако не си съгласен с нещо, не може просто да го поругаеш и да отминеш. Точно в тези моменти, трябва да се прояви хуманизъм. Ако не си съгласен с нещо и искаш промяна, трябва да помогнеш тя да се осъществи. Думи само, тук не стигат. Трябват дела. Значението и смисъла е в това, ти какво ще направиш, за да не е това, с което не си съгласен така! Иначе само думите, са един вид лицемерие. Освен това, аз вече казах, че много хора, харесват дейностите точно на Проститутките (да речем), а иначе за пред другите, казват, че не ги приемат … но нощем, останат ли сами, пускат “XXL” канала по телевизията и каквото гледат там, им харесва и даже ги довъзбужда, за да “свършат нещо” (ако няма с кой – сами!). А има и друго – тези хора даже, когато научат, че техен познат (например) е сниман като Гол модел в престижно списание, само биха му завидели и би им се проявила ревност, но иначе, няма да си го признаят (че това им е харесало; че и те искат ако могат да направят такава сесия).

   … … …     

   Въпрос: И когато говориха против него, ти остана до този човек; остана му приятел?

   Отговор: Нямаше причина, да не остана до приятелят си (заради думите на хората против него). Това, че хората просто си говорят, не бива да те отделя от твоят другар. Ако си му истински приятел, ти си оставаш с него; (а ако виждаш грешка в него за негово действие – помагаш му да я поправи, но не се отделяш от него).

   Въпрос: А когато хората говориха против твоят приятел – Гей, хората истини ли разправяха за него или измислици?

   Отговор: Измислици на базата на малки истини.

   Въпрос: Т.е. предимно са лъгали и преувеличавали за този човек?

   Отговор: Да.

   Въпрос: Ти как реагира?

   Отговор: Не допуснах да ме подведат. Не допуснах някой да ме манипулира с мнения и коментари. Не допуснах завистта на хората, която имаха поради успеха на моят приятел, да ме откъсне от него.

   Въпрос: Удивително! Ти наистина си приятел.

   … … …    

   Въпрос: Еротичната снимка е едно, проституцията е съвсем друго. Там ли ти е границата? Искам да кажа, след това да се снима някой в Еротични фотосесии, ако продължи от сферата на еротичното, в тази на сексуалното, следва вече проституиране. Ти би ли минала по – натам?

   Отговор: Не бих искала това да случи.

   Въпрос: А случвало ли се е?

   Отговор: Не!

   Въпрос: Не си го правила за пари! А правила ли си го за удоволствие …? Би ли го направила?! Или пък за много, много пари и за удоволствие едновременно!?

   Отговор: Не се надявай!

   Въпрос: Е! Ще говорим пак за това извън интервюто!!! … А сега кажи, на теб завиждат ли ти, заради Еротичните ти фотосесии? Как реагират на тези снимки, хората около теб?

   Отговор: Завист! Ревност! Да! Има! Много! Предимно от жените. Предимно от онези, които винаги са искали да направят такова нещо, но по редица причини, не са могли да го направят - (да бъдат снимани по този класен начин) или ако някой техен познат (например), ги е заснел в импровизирана сесия (от 30, 40 до 50 - тина снимки), то това момиче или жена, не се е харесала после, не е изглеждала добре – или поради проблеми с малък бюст, или поради повече тегло, от колкото тя би искала, или защото просто каквото и да направи, все не изглежда убедително … Все пак на тези сесии, трябва да умееш да играеш! Това е за жените, а … Завиждат ми и мъже понякога. Те разбира се, много, много по – рядко. От мъжете предимно ми завиждат онези, които са много силно свързани със сплетничеството или ревнуват, защото и те самите биха искали например, приятелките им да са Елитни моделки (или пък желаят, те самите да са модели). Но като цяло мъжете много по – рядко ревнуват действията ми.

   Въпрос: Те ги обожават! Това поне съм го видял. Обожават (обожаваме) всичко, което ти реализираш и тръпнат пред крайният продукт, нали?

   Отговор: Ти го казваш!

   Въпрос: От гледната точка на мъж. И освен това, ще ти кажа нещо: аз знам, че ти завиждат. Завиждат ти хора, които не могат да имат и да направят това, което ти имаш и правиш. И знаеш ли защо ти завиждат? Защото те дори и след много време, не биха били толкова добри, колкото си ти сега! А като прибавим и това, че ти никога не седиш на едно място и непрекъснато се развиваш … те види се, няма как въобще да те догонят. Да, завиждат ти и го знам. Обикновено за жени става на въпрос (които даже казват, че ще пазят мъжете си от теб! – явно имат в пред вид, че ще се постараят мъжете им, да не те срещат или да не те виждат на снимки, за да не би да се направи сравнение между тези жени и теб, защото тогава, очевидно е какво ще предпочетат мъжете им!).

   … … … 

   Въпрос: Издай какво предстой сега като твое следващо дело. 

   Отговор: … … …. Книгата ще започна да я работя около зимата на 2003 г., за да успея със срока, който съм си поставила – да е готова и публикувана до края на май 2004 г. Ще имам много работа по нея.

   Въпрос: Но пък сериозно ще освежиш книгата и ще ни зарадваш наистина!

   Отговор: Ще ви зарадвам. Това е сигурно! Сега идеята при правенето на (втори тираж на) книгата “Махатма сутра. Книгата на Великият Дух” е тази, че вече книгата може да се открие пред масовите читатели, а не само пред тесен кръг от хора, както беше до сега; но пък именно, защото ще се открие пред хората тази книга, трябва да не се кажат някои неща, а други пък, се налага да се изяснят много по – подробно и разширено, така че … чака ме много усърден труд!

   Въпрос: Със сигурност! Книги не се пишат лесно, особено дълбоко философки и Духовни книги!

   Отговор: Да! Не е лесно наистина писането, нито редакцията, но аз много здраво работя (във всяка област) и ще имате книгата! Тя ще бъде реализирана за вас.

   Въпрос: Да, разбира се, че ще е за нас … за което ние, сме ти много благодарни! Ти работиш наистина само заради нас!

   А сега нещо лично … Защо ми позволи, аз да ти взема това интервю? Знаеш, че мога да те питам и много кофти неща. Обичаш ли, аз да ти задавам въпроси? Това възбуждали те? Има ли нещо сексуално в причината, поради която ми позволи, аз да те интервюирам? Тук ти ми позволи пълна свобода при съставянето и задаването на въпросите към теб. Защо даде това право на мен?

   Отговор: Ти си единственият, който (на този етап) знае как да направи това интервю добре. Ти знаеш какво да ме попиташ. Ти си изключителен оратор, изключителен си и като автор, а също и като журналист си непреходен.

   Въпрос: Ауу! Висока оценка! Thanks! А нещо подсъзнателно сексуално да има в това, че избра мен за интервюто?

   Отговор: Това е просто интервю. Защо търсиш секс във всичко?!

   Въпрос: М-хм! Е и този въпрос, ще го обсъдим след интервюто!!! Просто, защото съм убеден в това, че обичаш аз да те питам за много неща … аз мисля, че съм ти слабост. Т.е. мисля си, че те възбуждам като ти задавам въпроси … Така ли е?

   Отговор: Интервюто за теб ли беше?!

   Въпрос: О’К! Схванах. Права си, да не говорим за мен. Тук съм, за да питам за много други неща, но не и за себе си. Е, сменям темата.

   Сега ми кажи това, че ти си се снимала и че се снимаш като Еротичен модел, помага ли ти да разбираш психиката на всичките тези Еротични танцьори, Частни танцьори, Стриптизьори, Порно – актьори, Гейове, Еротични модели, Проститутки, Жигула и пр.? И ако е така, това помага ли ти по някакъв начин, да знаеш как да помагаш на тези личности?

   Отговор: Помага ми. Ако аз съм извършила подобни на техните действия, то аз знам какво е мисленето им, защо правят определено нещо и защо не могат да спрат да го правят. Знам точно какво да им кажа в момент на тяхно объркване и слабост, и как да подходя, за да им помогна, щом вече са готови да напредват Духовно.

   … … … 

   Въпрос: А как би коментирала това, ако някое момче/мъж много те харесва и иска да бъде с теб (сексуално), но ти разбира се, не си го допуснала; а въпреки това, той разкаже на приятелите си, че е бил с теб?

   Отговор: Това първо, е доста наивно от негова страна; а второ … е огромно предателство. Този (такъв) човек е загубил честта си! Или както се казваше във филма “Примамката” на Фр. Копола –– “С всяка измама, си отива частица от душата ви”. Според мен, такъв човек губи себе си!

   Въпрос: А онзи, който му повярва (ако има такъв!), той какво е загубил?

   Отговор: Ума си!!!!! Всъщност, който участва в такова предателство, (независимо дали е излъгалият или повярвалият), е загубил достойнството си, особено ако подобно неморално действие е извършено спрямо Свещен човек - (човек, който чисто и упорито се занимава с Духовни практики). Ако искаш да поругаеш достойнството на достоен човек, това те прави теб недостойна личност!

   Въпрос: Какво би посъветвала човека, който е повярвал на лъжата на своят познат, за това че уж е бил с теб?

   Отговор: Да не прибързва. Да прецени (особено ако говорим за мен!!!). Бих му казала, да не е спонтанен, да обмисли. При подобна ситуация, не е редно да се проявяват емоции, а трезво мислене. Глупавите хора вземат решение от емоциите си, а мъдрите - от разума. Бих посъветвала такъв човек, да мисли в дълбочина!

    Въпрос: А защо смяташ, този човек би повярвал на подобна лъжа? Дали е защото ще изревнува, че с приятелят му се е случило нещо, което той би искал да се случи и с него?

    Отговор: Отговора винаги се корени в ревността. Тук веднага се обажда егото. Но доказано е това, че колкото човек е по – далече от егото си, толкова по – правилно решение взима. Когато се отдръпваш с една крачка назад от егото си, правиш десет стъпки към Господ.

   Въпрос: Значи ти би посъветвала човека, да не прилага веднага реакцията на егото си (сиреч, реакцията на ревността), а да е здравомислещ.

   Отговор: Да, защото ако не е трезв, той ще има прибързан и неточен извод.

   … … …   

   Въпрос: Значи ако някой е бил до друг човек и си тръгва от него с мисълта ‘аз няма повече да му бъда приятел на този’, той значи е лицемерил като преди това е бил до него – така ли?

   Отговор: Така излиза. Значи той е стоял до своят другар, защото е получавал нещо от него, а сега е пресметнал, че това вече не му е угодно.

   Въпрос: Кога му е лесно на някого, да напусне другар?

   Отговор: Един човек, който е в силна позиция (от съдбата) в момента, би могъл да махне с лека ръка и да не е заедно с приятелят си, но истината е, че времето ще обърне нещата един ден и този, който сега е в силната позиция, утре няма да бъде; а онзи, който например е нямал нещо – ще има. Такива са циклите. Тогава този, който е имал нещо временно и вече го е загубил, ще се сети за приятелят си, защото парите, колите и въобще вещите, които е притежавал, както и общественото положение, в което се е намирал, са нещо временно и когато той ги е загубил (ги загуби), ще търси опора в истинското и вечното, в нещо стабилно като приятелството, като срещата с Духа.

   … … … 

   Въпрос: Ами ако един човек, си тръгне от друг човек (например поради това, че са го заблудили, че приятелят му е извършил нещо нередно), а преди това е давал на приятелят си поне материално (дребни) някакви неща и казва, че му ги е дал от сърце и да не забравя той полученото – как ще коментираш нещата, които е давал преди, този човек? Значи ли, че не е било от сърце, ако се подчертава, да не бъде забравено това, което е дадено?

   Отговор: Приятелството не е в някакви получени вещи – предмети, пари, коли, че даже и палати - резиденции. Разбира се, че при едно по – стабилно познанство на двама души, всеки дава на другият това, което има възможност да даде, даже и да е нещо по – крупно; но самото приятелство не се състой в това, колко вещи си дал, а в жеста и отношението, които влагаш. Може да дадеш копче или пък камъче, но ако то е оставено с истинска обич, то е много по – ценно от една кола или скъп парфюм.

   Питаш дали нещата, които е давал някой човек, който си тръгва от другарят си (поради причината, че са го излъгали за приятелят му), може да се брой, че са давани от сърце, щом като при само една лъжа и казана дума срещу човека до него, той е готов да си тръгне от него … до колкото разбирам, ти наблягаш на това, че оставяното не е от сърце именно, защото човекът, който си тръгва, подчертава колко много е дал (и очевидно така забравя, сам какво е получил!). От начина, по който така рязко поставяш въпроса, става ясно (поне според теб), че когато този човек, напуска своят другар по неправомерни причини, той сам обезличава всичко, което е сторил до момента. Мисля, че тук искаше да подчертаеш следното: как ще се говори, че оставеното е било от сърце, след като този, който напуска другарят си, не му е оставил най – важното – не му е оставил самото си сърце!? Не му го е оставил, след като при една лъжа, е готов да си тръгне. Това ли искаше да кажеш с въпросът си? Разбрах те. Настояваш чрез отговорът ми, аз да уточня, че сърцето не е в предметите и вещите, които си раздал, а в доверието. Да! Там е сърцето! И един човек, доказва истинската си цена и сърцатостта си, именно, когато е трябвало да покаже доверие.

Всички материали, книги, статии и снимки публикувани на сайта са със запазени авторски права. © 2013 - 2026 MAHATMADEVI.COM Дизайн и изработка - Цветан Йордакиев